Стойчо Стоев вече не е начело на Локомотив София. Специалистът взе решение преди паузата за националните отбори да напусне поста старши треньор, заради поредицата от слаби игри и резултати. Те натежаха и това доведе до промяната. Червено-черните бяха поети от бившия играч на тима Данило Дончич. За всичко това и колко трудно решение е взел, „Тема Спорт“ потърси Стойчо Стоев за кратко интервю.

Г-н Стоев, десет дни след решението да напуснете родния Локомотив София, промени ли се нещо във възгледите ви, преосмислихте нещата?

– Решението беше назряло в мен, не е изведнъж. Така се случи, че последният мач с Етър беше неубедителен, загубихме у дома с 1:3, и това натежа. 

Имаше ли шанс да останете още, да направите компромис със себе си и да преглътнете и този път?

– Аз направих доста компромиси със себе си. Накрая не мисля, че беше удачно да продължавам с тях. Нямаше смисъл.

Толкова трагични ли бяха нещата в Локомотив София?

– Просто не се получиха нещата. Не е това, което ми се искаше, като отбор да видя. Върнах се в Локомотив София не да преживяваме или да се борим да не изпаднем. А да се опитам да направя състав, с когото да се съобразяват всички противници в Първа лига. Но по ред причини не се получи и затова взех решението да напусна поста. Нямаше смисъл да продължаваме в тази насока. Можех да остана, защото не съм имал някакви други причини освен моите лични. А именно, че виждах, че това, което искам по никакъв начин не се реализира, като идеи на терена. Това беше основното. По-добре евентуално друг треньор да се опита да извади Локомотив София от състоянието, в което се намира, от тази летаргия, в която бе изпаднал.

Не му отива това положение на Локо София…

– Точно така. Все пак това ми е родният клуб. И ако бях на друго място, с такава цел, може би нямаше да взема това решение. Но тук става въпрос за моя дом – за Локомотив София и аз не се чувствах окей. Ако беше друг отбор надали щях да се съглася да го поема. Знаех колко е трудно с издръжката, защото почти само един човек се е заел с нея и не е лесно. Но на Локомотив нямаше как да откажа.

Значи не съжалявате за решението си да поемете отбора, сега през призмата на времето?

– Не, няма за какво да съжалявам. Може би щях да съжалявам, ако бях отказал поканата. Все пак говорим за Локомотив, нищо че изпитах сериозни трудности, чисто спортно-технически говоря. Но това пак казвам си ми е родният клуб и нямаше как да откажа.

Чисто организационно и селекционно имахте ли някакви забележки, различия с ръководството?

– Селекциите се определят спрямо бюджета, с който разполагаш. Дали ще бъдат тези състезатели или техният еквивалент – нямаше да има разлика. Не бих казал, че имам някакви претенции спрямо ръководството.

Значи не са били те проводника за вашето решение?

– Не, в никакъв случай. Ние не се познаваме от вчера с почти всички, които работят в клуба, включително и собственика. Нашите отношения винаги са били хем професионални, хем приятелски. В това отношение аз нямах проблеми и благодаря.

Сега предстои дерби със Славия, който също не е в добра форма напоследък. Какво очаквате от сблъсъка?

– Когато дойде нов треньор в началото винаги има някакъв импулс. Дано се получи, ако стане да се запази и така… И в Славия имат своите проблеми. Отборът, който загуби в това дерби може да затъне и да се срине още повече. Затова този мач е изключително важен и за двата отбора. Победата в него ще вдъхне някаква надежда и малко повече увереност на спечелилия. 

Данило Дончич потърси ли ви за съвети и информация относно отбора?

– Не, той достатъчно добре ще си види в тренировъчния режим състоянието на отбора и качествата на футболистите. Сам ще си преценява. Това да се обадиш на предишния треньор според вече е отживелица. Всеки наставник си има совите виждания за развитие на отбора, както и наблюдения и се стреми да си ги изпълнява.