Вратарят на холандския Твенте и националния ни отбор Николай Михайлов заяви, че се старае по всякакъв начин да избягва българските медии, тъй като постоянно е подложен на критики от тяхна страна.
Това стана в откровено интервю за холандската телевизия NOS. По време на предаването, което бе снимано в съблекалнята на Твенте, стражът показа снимки от детските си и юношески години, а в неговия край призна, че иска да напусне тима от Еншеде.
"В първия ми клуб Левски започнах да играя с номер 88. Имах няколко момента в тима, в които нямах късмет. Смятам обаче, че това се дължеше на живота, който водех по това време. На 16-17 години бях в първия отбор на Левски.
В началото е трудно да минеш през неща като пари, коли, жени. Беше важно да изляза от страната и да избягам от този манталитет в България. Когато дойдох тук Сандер Бошкер бе титуляр на вратата и носеше номер 1. Номер 13 бе свободен и си помислих, защо да не пазя с него?
Когато баща ми играеше в Рединг, се пробвах като нападател. После се върнах в България и станах вратар. В Левски отидох на 13-14 години, а на 16 вече бях в първия отбор.
Аз си имам собствен стил. Не съм типичния холандски вратар. Манталитет ми е различен, начинът ми на живот е различен, всичко е различно. Буфон е любимият ми вратар. Той е великан, голям играч, който дава увереност на защитата пред него.
Голям футболист на терена, но и извън игрището. Затова го харесвам най-много. Той не само играе добре, но и изглежда чудесно със своите ходове и всичко останало", казва Михайлов, който коментира и отношенията си с баща си Борислав Михайлов.
"Ние не сме типичните баща и син. Ние сме повече приятели. След развода с майка ми, семейството ни имаше труден период. Баща ми винаги бе до мен и до сестра ми. Когато играеше в Рединг, дядо ми много ни помагаше. Ето защо имаме специална връзка. Първо съм момче, а освен това и вратар.
Говорим си много, всеки ден. Той е положителен, но дядо ми ме критикува всеки ден. За разлика от баща ми, дядо ми гледа всеки мач и след това говори 15 минути за някоя моя недобра намеса, как трябва да бъда концентриран и т.н., но ми помага много. За мен е много важно да знам кога съм добър и кога не, за да израствам след всеки мач и тренировка.
Обикновено след мач баща ми не си вдига телефона, седи си вкъщи с изключен телевизор. Гледа само срещите ми за националния отбор, защото трябва да бъде на стадиона. След мача му се обаждам и му казвам резултата и как е минало всичко. След това той гледа репортаж. Дядо ми обаче ми говори като треньор и ми помага много.
Аз съм социален човек за хората, които харесвам. Не съм арогантен с хора, които не харесвам, просто не говоря с тях.
В България бях млад, тогава се случи лошия ми период. Прицелиха в мен още докато бях юноша на Левски и до момента все още следят всяка моя стъпка. Направиха огромна сензация, когато си купих ламборджинито. Изкараха, че ми е подарък от баща ми, а истината е, че си го взех с парите, които спечелих, след като преминах в Холандия. Не обичам да давам интервюта, защото много се спекулира с името ми.
Твърдят, че имам връзки с мафиоти, че излизам с модели на "Плейбой", които дори не познавам. Когато някой не ми допада, не съм арогантен с него, просто предпочитам да не разговарям с този човек и правя всичко възможно да не ми се налага да го срещам.
Що се отнася до бъдещето ми в Твенте, чудесно е, че допускаме малко голове, но трябва да започнем да бележим попадения, защото в последните два мача записах "суха врежа", но не успяхме да вкараме гол. Най-важни са трите точки. Не знам къде бих живял след време, зависи къде ще се чувстват най-добре децата ми.
Искам да стана шампион с Твенте и да играя. Вече спечелих титлата на Холандия, но тогава не бях титуляр. Чувството е страхотно. Тук съм вече шест години и Твенте винаги ще остане в сърцето ми, но искам да сменя отбора, да видя друга култура, манталитет, език, всичко.
Сега и нещата с националния отбор вървят добре с новия треньор. Имаме добри шансове да се класираме за световното първенство. Най-важното е аз и моето семейство да бъдем здрави", заяви Михайлов.
