100 години Черно море!

"И нека да се съберем, да запеем песента, и с пълни чаши в ръка да празнуваме победата"! С тези думи завършва химнът на Черно море, един от най-ста­рите футболни клубове в България. Клуб, който през годините е извоювал своето достойно място на родната футболна карта. Клуб, чиито привърженици имат немалко поводи за гордост. Тези привър­женици утре отново иде бъдат заедно, отново ще пеят и с пълни чаши ще праз­нуват. Този път обаче не просто победа, а вековен юбилей! Навръх националния празник Черно море става на 100 години! Навярно немалко футболни историци, статистици и капацитети след това изречение са готови да скочат и да започнат да обясняват как Черно море всъщност не е на 100 години, а на 68. Со­чейки за начало на варненския клуб 1945 г., когато се обединяват Тича и Владис­лав. За себе си може и да са прави. Зелено-бялата половина на Варна обаче знае, че Черно море води началото си от 3 март 1913 г., когато във варненската мъжка гимназия се създава ученическо туристи­ческо дружество "Галата", малко по-късно преименувано на "Тича". Историята се предава от поколение на поколение привърженици. Те живеят с нея, вълну­ват се от нея, гордеят се с нея. И никой не може да им я отнеме.

Грандовете от Варна

футболът в България тръгва от Вар­на, където ученици подритват топка в часовете по физическо възпитание още в последните години на XIX век. За това и варненските клубове Тича (1913 г.) и Владислав (1921 г.) диктуват футболна­та мода у нас в първата половина на XX век. Не едно и две постижения, свързани с двата отбора, влизат във футболния летопис на страната ни като исторически.

Така например председателят на Тича Никола Ницов пръв у нас превежда фут­болния правилник от английски на бълга­рски. Първият касиер и домакин на тичанци Стефан Тончев пък написва книгата "футболът - правила и наставления", чийто ръкопис предава на Ницов, преди да замине на фронта, където умира през 1916 г. Тича е първият български отбор, който играе международен мач - през 1915 г. тичанци срещат във Варна коман­да на германски офицери, подофицери и войници, като двубоят завършва при 4:4. Осем години по-късно, Владислав вли­за в аналите като първия български клуб, изиграл двубой в чужбина - побеждава с 2:0 румънския Кюстенджа. През 1924 г. иг­рачът на Тича Боян Бянов става първият капитан на националния ни отбор. Това обаче е едва началото за двата славни клуба, предшественици на Черно море. Паметна за тях е 1925 г. Владислав става първият шампион на България, по­беждавайки с 2:0 Левски на финала в Со­фия! Тича не остава по-назад - печели първия спортен трофей за страната ни зад граница, триумфирайки с Купата на Букурещ! 13 лета по-късно, червено-белите се окичват със златото в дебютно­то издание на новосформираната Наци­онална футболна дивизия (формат, иден­тичен с настоящата А група), изпревар­вайки с 3 точки Владислав. За успеха си тичанци получават и една от първите премии в родния футбол. Всеки един от играчите е награден с уникален златен пръстен, на който е гравирана клубната емблема. Така в люто съревнование между два­та клуба минават повече от две десети­летия. За този период от време Тича е веднъж шампион и два пъти вицешампион на България. Владислав е трикратен  първенец и четирикратен вицепървенец.

Обединението

На 18 февруари 1945 г. обстановката в България не подминава и двата гранда от Варна. Те са обединени в общ клуб под името ТВ-45. Обединението ражда и спо­рове - единият от тях е за цветовете на клуба. Тичанци държат на червени фланелки, а владиславци на зелени с четирилистна детелина. Тогава капитан Георги Георгиев взема соломоновско реше­ние - купува синьо-бели раирани екипи. През 1948 г. клубът е един от 10-те в България, които участват в първото издание на А група, завъ­ршвайки на 6-о място в крайното класи­ране. Централният нападател на тима Недко Недев-Пилето пък става първият голмайстор на шампионата с 11 попаде­ния (заедно с Димитър Миланов от ЦСКА). В началото на 50-те години леген­дарният треньор Иван Моканов поста­вя основните на един изключително ста­билен отбор. През 1953 г. Черно море постига най-големия си успех досега в А група - трето място, повторен 56 годи­ни по-късно през 2009 г. В "бронзовата" кампания моряците завършват зад Левс­ки и ЦСКА, като могат да се похвалят с най-добрата защита в първенството. Медали за отбора обаче няма. Играчите са наградени с по една грамота, а на след­ващата година са изпратени на турне в Германия. В тези години в Черно море иг­раят големи футболисти като Георги Димитров-Червения, Иван Дервентски, Спас Киров, Васил Досев...

В подножието на върха

През 60-те години Черно море има още една страхотна формация, сочена от мнозина като най-добрата след обединението на Тича и Владислав. Заради различни причини обаче този състав та­ка и не стига до нещо повече от четвър­тото място. Въпреки че в отбора се подвизават изпълнители като Димитър Боснов, Стефан Богомилов, Стефан Янев, Здравко Митев, Абил Билялов. В тези години, макар и в приятелски срещи, моря­ците побеждават отбори като Аякс с Йохан Кройф в състава, Спарта Прага, Шефилд Уензди, Дарби Каунти, национал­ния тим на Япония. На родна сцена все нещо недостига. Всички гостуват със свити сърца на стадион "Юрий Гагарин", но варненци остават в подножието на върха.

Несбъднати мечти
Настоящият сезон е 49-и за Черно мо­ре в А група. Моряците са на 7-о място във вечната ранглиста на елитната ни дивизия. До момента са изиграли 1388 мача. Записали са 487 победи, 357 равен­ства и 544 загуби, при голова разлика 1657-1782.

В навечерието на 100-годишния юби­лей, редом с опиянението от магнетичността му в сърцата на привърженици­те на Черно море има място и за болка. Болка от несбъднати мечти. Едната от тях бе за шампионска титла на Бълга­рия, която да постави златен отпе­чатък на празненствата. През 2009 г., ко­гато отборът на Никола Спасов стигна до бронза, се смяташе, че това е само началото. Просто стъпка към върха, който да бъде покорен именно навръх юбилея. Уви, надеждите бяха съкрушени. Върху постижението отпреди 4 години не бе надградено, а дори напротив. През настоящия сезон Черно море е принуден да се бори за мястото си в А група. На­вярно това би било преглътнато, ако по­не феновете имаха възможност да праз­нуват на новия модерен стадион "Варна", който по първоначални планове вече трябваше да се издига на мястото на ле­гендарния "Юрий Гагарин". С всеки изми­нал ден обаче луксозното съоръжение за­почва да се превръща в блян, мираж. Днес там има една огромна дупка. А фенове­те в събота вечер ще се съберат на овехтелия 'Тича". Не подхождащ дори на 10-, да не говорим за 100-годишен клуб. Какъвто вече е Черно море.

Визитка

Основан: 3 март 1913 г. като юношес­ки туристически съюз Галата, от 24 май 1914 г. - Тича, след обединение със Спор­тист. Приемник на актива на Тича, но не и на преустановилия съществуването си Владислав

Названия: Тича (от 1914), ТВ45 след обединение на Тича и Владислав (от 181 февруари 1945), ТВП (1947, присъединява се и Приморец, основан 1926), Ботев! (1948-1951), ВМС (1951-1955), СКНА-ВМС (1956), СКНА-Ботев (1957), Ботев (198), Черно море, след сливане на Ботев и Ака­демик (от 26 януари 1959 насам)

Сезони 8 елита: 48 - 1948/49, от 1952 до 1955, от 1957 до 1958/59, от 1960/61 до 1975/76, от 1977/78 до 1985/86, от 1988/89 до 1989/90,1993/94, от 2000/01 г. насам без прекъсване в А група

Най-големи успехи: шампион на Бълга­рия - 1937/38 г. като Тича, трето място в А група - 1953 и 2008/09 г. като Черно море. Двукратен финалист за Купата на България - 2005/06 и 2007/08 г. Двукратен финалист за Царската купа - 1935 и 1936 като Тича. Двукратен финалист за Купа­та на Съветската армия (като второс­тепенен турнир) - 1984/85 и 1987/88 г.

Най-голяма победа 8 А група: 8:0 сре­щу Павликени (20 октомври 1955 г.) и сре­щу Марица Пд (8 юни 1968 г.)