Националният отбор по лека атлетика се прибра в България след големия триумф за страната на 60 м на европейското първенство в Гьотеборг.
Новата европейска шампионка в спринта на 60 м Тезджан Наимова бе видимо много щастлива при кацането на летище „София” и заяви пред репортер на Novsport.com, че още не осъзнава какво е постигнала.
Наимова обаче се оплака, че е нямала къде да тренира у нас и затова се е готвила в ЮАР. Тя не скри, че е имала момент, когато е загубила вяра в себе си, но на състезанието в Риети си е върнала вярата в собствените възможности.
„Много съм щастлива. Нямам думи, с които да опиша щастието. Като се връщам назад, медалът наистина е странен. Радвам се, че успяхме да постигнем този медал. Надявам се нататък да нямаме никакви проблеми. Все още не съм осъзнала какво постигнах. Моят треньор имаше тежки 3 дни с много тежка бъбречна криза. Тепърва ще се радвам е изцяло на медала, Все имах проблеми тези 3 години и затова е толкова ценен този медал. Беше малко психическа игра на финала, беше въпрос коя ще издържи психически. на полуфинала имах болки в лявото бедро и това малко ме разколеба за финала, но като загрях и се поразтичах направо дадох всичко от себе си. Признавам си, че доста бях загубила вяра в себе си. Миналата година в Риети си повярвах, че още мога да бягам и да постигам добри резултати.
Ивет си е лице на нашата атлетика, тя определено ми помогна на финала. Беше гордост да има две българки на финала на 60 м. Два месеца нямаше къде да тренирам. Нямаше зала нито в София, нито в Пловдив, успяхме да съберем средства за подготовка в Южна Африка. Не е нормално да няма къде да тренираме. Надявам се да се обърне внимание на това нещо и да нямаме проблеми със залите и да се чудим коя топла държава да търсим. Не мисля да си почивам, почваме подготовка за световното в Москва, надявам се на една успешна година”
Наимова обаче се оплака, че е нямала къде да тренира у нас и затова се е готвила в ЮАР. Тя не скри, че е имала момент, когато е загубила вяра в себе си, но на състезанието в Риети си е върнала вярата в собствените възможности.
„Много съм щастлива. Нямам думи, с които да опиша щастието. Като се връщам назад, медалът наистина е странен. Радвам се, че успяхме да постигнем този медал. Надявам се нататък да нямаме никакви проблеми. Все още не съм осъзнала какво постигнах. Моят треньор имаше тежки 3 дни с много тежка бъбречна криза. Тепърва ще се радвам е изцяло на медала, Все имах проблеми тези 3 години и затова е толкова ценен този медал. Беше малко психическа игра на финала, беше въпрос коя ще издържи психически. на полуфинала имах болки в лявото бедро и това малко ме разколеба за финала, но като загрях и се поразтичах направо дадох всичко от себе си. Признавам си, че доста бях загубила вяра в себе си. Миналата година в Риети си повярвах, че още мога да бягам и да постигам добри резултати.
Ивет си е лице на нашата атлетика, тя определено ми помогна на финала. Беше гордост да има две българки на финала на 60 м. Два месеца нямаше къде да тренирам. Нямаше зала нито в София, нито в Пловдив, успяхме да съберем средства за подготовка в Южна Африка. Не е нормално да няма къде да тренираме. Надявам се да се обърне внимание на това нещо и да нямаме проблеми със залите и да се чудим коя топла държава да търсим. Не мисля да си почивам, почваме подготовка за световното в Москва, надявам се на една успешна година”
