Ситуацията в българското съдийство стана революционна. Трагедия от грешки праща в неочаквана ваканция рефер след рефер. Самата Съдийска комисия на БФС, която отвърза торбата с наказанията, е с последно предупреждение от Борислав Михайлов и ще бъде изправена на “подсъдимата скамейка” на следващия изпълком.
По вечно болната тема пред “Труд” застанаха двама топрефери от близкото минало. Любе Спасов и Атанас Узунов са единствените български арбитри, попадали в топлистата на УЕФА, която никога не е включвала повече от 30 съдии от цяла Европа. Двамата имат богати и достойни визитки, свирили са десетки дербита и до днес пазят авторитета си.
Kолкото повече атаки има към българските съдии, толкова по-трудно те ще показват какво знаят, какво могат и какво са научили от инструкциите на ФИФА и УЕФА.
В България подходът към съдиите, бих казал, е повече от жесток. Грешки се допускат - не само в нашето първенство, а и в Европа. И то грандиозни грешки, които решават мачове - Ибрахимович вкарва от засада на “Барселона”. При втория гол на “Байерн” срещу “Ювентус” също има засада... А Франция как отиде на световното? Анри два пъти си подкара топката с ръка, преди да вкара на Ейре. По нашите разбирания съдията (Мартин Хансон от Швеция - б.а.), който не видя ръката, трябва да бъде ликвидиран - веднъж и завинаги. А той не само че не беше ликвидиран, а беше поканен и на финалите на световното.
Тук може би прекаляваме с наказанията. Не бих искал да ставам адвокат на българските съдии и не казвам, че не бива да бъдат наказвани, когато заслужават. Но при нас градусът на емоциите и негативизмът на президентите и ръководителите е по-висок, отколкото трябва. Безгрешни хора и безгрешни рефери няма. Най-добрите футболисти също грешат, изпускат невероятни положения, но това минава и отминава, а всички продължават да говорят за съдийските грешки. Винаги съм казвал, че разликата между добрите и слабите съдии е в това, че добрите грешат по-малко. На един рефер му трябват 10 години, за да се изгради. А големите наказания зачеркват някои млади и талантливи момчета, което не е правилно.
Станислав Тодоров наистина покрива критериите за най-добър съдия у нас и го доказа на мача “Локо” (София) - “Лудогорец” (0:1). Показа червен картон на Кристиян Добрев за груба игра, като преди това тактично му направи устна забележка, но играчът не си взе поука. В целия мач съдията демонстрира авторитет. Когато трябваше, предупреждаваше с устни забележки, когато трябваше - действаше категорично.
Веселин Мишев е един от страничните съдии с най-голям опит. Явно не е бил достатъчно концентриран или не е бил точно на линията на засадата, за да допусне гола на “Левски” срещу “Черно море”. За мен Ахмед Ахмед е един добър рефер вече с доста опит и не проумявам как може да отмени редовен гол на “Литекс” срещу “Левски”. Предполагам, че е бил разконцентриран или разколебан при вземането на такова погрешно решение.
Електронните комуникации и увеличените правомощия на асистентите водят и до грешки, както се случи на ЦСКА - “Локо” (София). За мен главният съдия бе подведен от помощника си и вместо пряк свободен удар отсъди дузпа. Но бих искал да призова футболните хора - преди да потърсят грешките в съдийството, нека потърсят грешките и слабостите в себе си и в своя двор.
