Жужо: Имахме разговор с Иво Тонев преди година и половина, но сме с коренно различни виждания за развитието на един клуб

Бившата звезда на "белите" говори за 100-годишнината, за Фейенорд и за скорошни разговори с Левски

Жужо: Имахме разговор с Иво Тонев преди година и половина, но сме с коренно различни виждания за развитието на един клуб
Андрей Желязков е една от легендите на Славия. Бившият нападател е футболистът с най-много мачове – 338, и най-много голове – 136, в историята на "белите" и именно той е гост в "Зона Спорт" и говори за предстоящия 100-годишен юбилей на най-стария столичен клуб.
 
"Чувството е неописуемо. С голямо нетърпение очаквам 10 април, за да посрещнем това голямо събитие. Това, което съм постигнал в спорта, го дължа изцяло на Славия. Когато пристигна през 1971 г. Славия за мен е майка и баща."

"Това, за което съжалявам е, че не можах да стана шампион. Бяхме отличен отбор, спечелихме Купата, но така и не станахме шампиони. Другата причина всички я знаем и какво беше в онези години. Недостатъците ни бяха, че успявахме да побеждаваме ЦСКА и Левски, но се проваляхме срещу по-слаби отбори у дома."

"Имал съм предложения да играя в ЦСКА и Левски, но по онова време беше много трудно да се преминава от един софийски в друг софийски отбор, а и аз самият нямах желание да напусна Славия."
 
"До трансфера във Фейенорд се стигна, след като със Славия играхме на четвъртфиналите за Купата на УЕФА през сезон 1980/1981. Бихме Легия (Варшава) и Спарта (Прага), а след това се паднахме с Фейенорд. Тогава аз бях наказан и не играх, но при разузнаването на нашия отбор в предишните срещи треньорът Вацлав Ежек ме забелязва, осъществиха контакт с мен и бързо се разбрахме. Тогава аз бях и капитан на националния отбор.  Точно същата година, на 1 януари бе излязъл закон, че футболистите в националния отбор, които имат над 25 мача и са над 28 години имат право на трансфер в чужбина и просто имах късмет."

"Имал съм шанса да играя с Йохан Кройф. Като футболист няма нужда да го коментирам. Но той е и голяма личност, и човек трябва да се учи от такива хора."

"Рууд Гулит дойде при нас през 1982 г., още на 19 г. Беше надежда. Макар отначало да не бе особено добре технически, бързо израстна и знаем докъде достигна като футболист."
 
"Скоро не съм имал предложения за работа. Имам желание за работа, но не на всяка цена. Имахме разговор с Иво Тонев преди година и половина, но имаме коренно различни виждания за развитието на един клуб. Не може да си спортно-технически директор, а в същото време да ти назначат треньор, да ти привлекат играчи и след това да искат резултати. Трябва да се знаят правата и задълженията."
 

"За 100-годишнината на Славия пожелавам да спечелят Купата и да участват в евротурнирите. Заслужават го, а и няма голяма разлика в нивото на останалите съперници, които са на полуфиналите."  

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки