Стилиян Петров се отказа от футбола

Българският герой Стилиян Петров обяви официално, че се отказва от футбола.

Капитанът на България и Астън Вила прецени, че след битката с левкемията трябва да посвети живота си на благородни цели и няма да продължи професионалната си кариера.

Стенли ще създаде специална фондация, с която ще помага на болни от левквмия да се преборят с болестта по неговия пример.

Стилиян Петров е роден на 5 юли 1979 година. Започва кариерата си в Монтана, а после отива в ЦСКА през 1996 година. Три години по-късно прави трансфер в Селтик, където остава до 2006 година. Преминава в Астън Вила, където се събира с бившия си мениджър Мартин О'Нийл и взима капитанската лента.

Стан е Футболист №1 на България през 2003 година, когато играе за Селтик. Завършва на второ място в класацията през 2000, 2001, 2005, 2009 и 2011-та.

Ето какво съобщава Стенли на официалния сайт на Астън Вила:

„Никога не съм правил гръмки твърдения. Винаги съм искал само да си върша работата и съм благодарен на моите страхотни съотборници, страхотните хора около мен, е най-вече на фантастичното ми семейство. Те са силните устои на подкрепата, от която се нуждаех най-много през последните години.

Към моята съпруга Паулина и синовете ми Кристиян и Стилиян, обичам ви много и винаги ще ви обичам заради постоянната ви любов и подкрепа. Също към мама и татко, брат ми и майката на Паулина е хората, които бяха най-близо до мен през това време.. вие си знаете кои сте – Обичам ви всички! Всеки един ден благодаря на Господ, че ми дава възможност да бъда с моето семейство.

Футболът е другата голяма любов в моя живот. Затова с натежало сърце обявявам моето отказване от играта. Емоциите са наистина бурни, но с подкрепата на моето семейство, приятели и страхотни хора, аз знам, че ще ми бъде по-лесно да продължа след единствения начин на живот, който някога съм познавал"

Готов съм да приема нови предизвикателства и това ще направи целия този процес по-лесен. Откакто бях диагностициран с левкемия през март 2012 година, се научих да разбирам и оценявам как тази болест влияе на живота на толкова много хора. Аз мога да им помогна и искам да помогна. Затова ще основа фондация, за да помагам на хора, страдащи от тази болест. Надявам се да им помогна за по-добро бъдеще. Това ще бъде новото ми предизвикателство. Ще го посрещна с ентусиазъм, енергия и целеустременост, както съм правил с всяко предизвикателство.

Помня, когато бях млад играч в ЦСКА София и хубавият живот беше единственото, от което се интересувах. Селтик дойде за мен и се преместих в Глазгоу, в друга държава, в нов свят. Не говорех езика и си мислех, че нещата никога да се получат. Не познавах никого.

За щастие, срещнах хора, които ми помогнаха да преобърна моя живот. Имах страхотни съотборници, които ми показаха правия път, пътят към сериозната професионална кариера на високо ниво. Оценявам възможността да работя с тях на това ниво на професионализъм, защото това ме направи един от тях. В Селтик и Астън Вила бях привилегирован да живея живот на високо ниво, да играя играта, която обичам, да бъда подкрепян от най-страстните фенове.

Тогава се случи нещо лудо. Нещо, за което си мислех, че е само настинка, се превърна в нещо много по-сериозно, което промени живота ми. Изиграх 90 минути за Вила срещу Арсенал на „Емирейтс” и се чувствах уморен, не бях на себе си. Но мислех, че не е нищо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Ловъл беше пълен шок.

Около 7 600 хора във Великобритания всяка година са диагностицирани с левкемия и около 2 300 с остра левкемия. Успях бързо да взема решения и започнах веднага лечение. Нуждаех се от него. Моята левкемия сега е в ремисия и приключих с интензивното лечение. От сега нататък ще съм на по-леко лечение, което е две години на хапчета. Чувствам се късметлия. Но не всеки има този късмет.

Затова трябва да благодаря на професор Дейвид Линч от Университетската болница в Лондон и на всички сестри и персонал в това страхотно здравно заведение.

За живота ми във футбола винаги ще съм невероятно благодарен. За възможността, което това лудо събитие (левкемията) ми даде, също съм някак странно благодарен. „Лудото нещо” трогна хората и аз искам да опитам да превърна това в нещо позитивно. Това е най-голямото предизвикателство в живота ми.

Искам да благодаря на феновете на Астън Вила, но президента Ранди Лернер, изпълнителния директор Пол Фолкнър и мениджъра Пол Ламбърт. Също на феновете на Селтик, на българските фенове и на всички фенове по света, които ми помогнаха през изминалата година с невероятните си жестове на подкрепа с лични трогатели съобщения.

Бих искал също да благодаря на всички мениджъри, с които съм работил и всички съотборници, с които съм играл. Обичах да играя футбол с всички вас и винаги ще останете в сърцето ми. Благодаря и на агентите, които ме представяха. Продължавам напред с живота си и се вълнувам. Има дълбока радост в сърцето ми, заради това, което всички вие споделихте с мен. Чувствам се специален. Още е така. И винаги ще бъде”.