През изминалия сезон българското съдийство бе под всякаква критика. Безброй фрапантни гафове, много мръсотия, навеждания и безскрупулни отсъждания в разрез с правилата. На този фон ярко се отличи едно момче, което прави първи стъпки в А група.
Цветан Кръстев показа в ръководените от него мачове, че той ще е бъдещият № 1 в българското съдийство. И този момент ще настъпи съвсем скоро, стига реферът да не се отклони от пътя, по който е поел.
Младият арбитър свири едва 7 мача в А група този сезон, но се справи блестящо с всички. Ръководи и финала за купата между Берое и Левски, което бе черешката на тортата в неговото представяне.
Авторитетен, точен, усещаш играта и респектиращ с решенията си, Кръстев се справи с финала в Ловеч по най-добрия възможен начин. А мачът не бе никак лесен за ръководене. И доста от по-опитните родни арбитри щяха да допуснат редица гафове. Кръстев обаче свиреше по правилата и от това спечели футболът.
Този младеж изглежда далеч от цялата мръсотия в съдийството и освен че показва уникални качества и потенциал, демонстрира и нещо не по-маловажно - независимост. Ако всички негови колеги имаха неговия капацитет и принципност, то през тази пролет съдийството нямаше да бъде основна тема за негативни коментари. Кръстев заслужава да бъде поздравен и поощрен за смелостта си. Самата му визия издава авторитет и непоколебимост. Нищо общо с излъчването на друг млад арбитър Никола Попов, който пребледня от страх на „Герена" след изравнителния гол на Славия и се чудеше какъв фаул да измисли.
Другият съдия, който е редно да получи поздравления за представянето си е Георги Йорданов. При него имаше и няколко гафа, като призналият нередовен първи гол на Лудогорец при 2:0 над Черно море в Разград. Имаше и други неточности, но като цяло той изсвири на ниво дербитата, които му бяха поверени и оправда доверието.
Цветан Кръстев показа в ръководените от него мачове, че той ще е бъдещият № 1 в българското съдийство. И този момент ще настъпи съвсем скоро, стига реферът да не се отклони от пътя, по който е поел.
Младият арбитър свири едва 7 мача в А група този сезон, но се справи блестящо с всички. Ръководи и финала за купата между Берое и Левски, което бе черешката на тортата в неговото представяне.
Авторитетен, точен, усещаш играта и респектиращ с решенията си, Кръстев се справи с финала в Ловеч по най-добрия възможен начин. А мачът не бе никак лесен за ръководене. И доста от по-опитните родни арбитри щяха да допуснат редица гафове. Кръстев обаче свиреше по правилата и от това спечели футболът.
Този младеж изглежда далеч от цялата мръсотия в съдийството и освен че показва уникални качества и потенциал, демонстрира и нещо не по-маловажно - независимост. Ако всички негови колеги имаха неговия капацитет и принципност, то през тази пролет съдийството нямаше да бъде основна тема за негативни коментари. Кръстев заслужава да бъде поздравен и поощрен за смелостта си. Самата му визия издава авторитет и непоколебимост. Нищо общо с излъчването на друг млад арбитър Никола Попов, който пребледня от страх на „Герена" след изравнителния гол на Славия и се чудеше какъв фаул да измисли.
Другият съдия, който е редно да получи поздравления за представянето си е Георги Йорданов. При него имаше и няколко гафа, като призналият нередовен първи гол на Лудогорец при 2:0 над Черно море в Разград. Имаше и други неточности, но като цяло той изсвири на ниво дербитата, които му бяха поверени и оправда доверието.