Директорът на школата на ЦСКА Спас Джевизов даде интервю за "Тема Спорт". В своя офис на стадион "Българска армия" той направи обзор на изминалия сезон при подрастващите и коментира състоянието и проблемите на школата.
Г-н Джевизов, какъв е краткият ви обзор на сезона на ЦСКА в детско-юношеския футбол?
- В повечето от първенствата сме на трето-четвърто място. Това обаче не са нашите цели и задачи. Отборът до 19 години тръгна много трудно, но назначихме за треньор Сашо Борисов. Той вкара отбора в ред и постигна далеч по-добри резултати. Успяхме да достигнем до четвъртото място, но ми се струва, че ако Борисов бе наставник още от началото, можеше да се борим за титлата. Нещата в школата не вървят както бих искал, особено около базата, изграждането й се забави много. На стадион "Академик" сме съсредоточили своята работа и през цялата година работим на този терен. Ползваме го два часа сутрин и два часа следобед. Това е целият актив и пасив на детско-юношеската школа. Крайно невъзможно и недостатъчно, за да поддържаме ниво. Въпреки това ние се опитваме благодарение на труда на треньорите и нервите, които те хабиха, да поддържаме някакво ниво.
Няколко думи за останалите формации?
- Отлично е представянето на деца А набор 98, които се класираха за финалите на републиканското първенство. Отборът е добре подготвен и селектиран. Води го един от най-добрите треньори в България - Галин Иванов. Това, което мога да спомена като актив на школата, е, че набор 97 стана шампион в столичното първенство, на голяма разлика пред останалите. Треньор им е Христо Марашлиев. Всичко това не може да се постигне без треньорите да имат нужната квалификация и добра работа. Тези, които плюят по школата, трябва да се съобразяват с някои неща. Не може и няма как да се постигат каквито и да било резултати, ако няма една дългосрочна работа, както е с наборите 94, 97 и 98. Базата е в едно състояние, което аз наричам "под наем". Тези четири часа, които ни се предоставят за използване на съоръжението, са крайно недостатъчни, за да поддържаме това ниво, което заслужава и на което трябва да бъде ЦСКА. Имах възможността да видя школата на Нотингам Форест. Знам за какви чудеса става дума и като направя една съпоставка, просто ми настръхват косите. Защото изискванията към школата на ЦСКА са огромни. Те отговарят на името, но не и на базата, с която разполагаме. Не можеш да изискваш от треньорите да правят чудеса, предвид че спортната тренировка е изградена на базата на един час работа и всяко забавяне яде от времето на другите групи деца.
Това не е за смях, а за рев. Започнах да се отчайвам в последно време. Но не съм си изоставил работата. Не искам да се оправдавам, но би трябвало хората, които критикуват школата, да са присъствали поне на един работен ден. Тези хора аз не съм ги виждал една минута да присъстват било на тренировка, било на мач. Аз съм достоен човек и си обичам работата и емблемата, която се опитвам да защитавам възможно най-достойно. Тук трябва да се обърна и към родителите. На тези хора дължим много, защото те също имат търпение. Нека да почакат още малко. Аз вярвам, че нещата ще се променят към по-хубаво, ще се построят терените и ще може да се говори за нещо много по-различно.
Има ли индикации, че възможният нов собственик на клуба Гриша Ганчев ще помогне за подобряването на условията в школата?
- Не мога да коментирам неща, които не са станали факт. Ако някой дойде и каже "Аз съм собственик от днес" и пожелае да оправи базата, да направи неща за школата, тогава ще стане. Но в момента си получавам заплатата от настоящите работодатели. Аз никога няма да стана и да говоря против тях.
Много деца избягаха от школата на ЦСКА, това е един от най-сериозните й проблеми. Каква е бройката на напусналите?
- Точна бройка не мога да назова. Аз когато поех школата, те си бяха тръгнали. Особено набор 96, почти целият отбор си замина. Останаха само резервите, отделно събрахме изгонени деца от Славия, Левски и други отбори и направихме един състав, но той нямаше как да е конкурентноспособен на останалите.
Договорът за -базата на "Академик" изтича в края на месеца. Как стоят нещата там?
- Да, този договор изтича в края на юни. И ако не се плати навреме, става въпрос за 14 хиляди лева, ще останем и без това. Няма да го позволя в никакъв случай! Ще отида и ще разговарям с хората, от които зависи. Но при всички положения ще трябва да се плати, за да подновим договора, защото една база не се прави от ден за пладне. Ще ни трябва време, а този терен задължително трябва да бъде задържан, за да можем да продължим да тренираме и да се готвим що-годе прилично. Ние просто нямаме друга възможност и
алтернатива. На живот и смърт ще трябва да се преборя отново за този терен, на който отборите все още се съобразяват с нас.
Имаше няколко официални мача на юношите на "Българска армия". Как се стигна до тях?
- Направих няколко мача тук с разрешението на хората, които стоят над мен на управленско ниво. Беше удоволствие за децата да играят на "Българска армия". А и не само за моите. Дори и за децата от съперникови-те отбори! Така например едно дете се задаваше към мен и ме попита "Кога ще стъпя на този стадион”. Тогава направихме това удоволствие на тези деца. Но в края на краищата "Армията" ще трябва да се подготви за новото първенство и няма как да се играят мачове оттук нататък. Така че отново ще си бъдем на "Академик" - за голямо съжаление на децата.
Какво можете да кажете за треньорите в школата?
- Мога да кажа, че те работят единствено и само за червената фланелка. Те са на хонорари тук, които са просто смешни, не искам да ги споделям, защото хората ще умрат от смях. Но тези няколко човека, които работят с подрастващите, работят достойно и отговорно и аз съм много доволен от тяхната работа.
Под каква форма се финансира школата? Отделят ли собствениците средства за нея?
- До този момент единствено и само с таксите, които събираме от родителите, посрещаме нуждите на школата. Това са плащане на съдийски такси, за линейката, на доктора, на охраната.... Всичко това въобще не достига. А когато ми се падне например двата елитни отбора да пътуват из страната, става страшно. Тези пари са крайно недостатъчни. Всяка седмица съм на ръба на нервната криза - ще има ли пари, ще пътува ли отборът... Това са отговорности на директора и ако не станат, значи аз не си върша работата. До този момент, слава на Господа, отборите ни пътуват и играят благодарение на всички - на родителите и на таксите, които събираме.
Как гледате на завръщането на Христо Стоичков?
- Аз съм работил с него в Етрополе, знам любовта му към децата и вярвам, че той ще помогне, за да се наредят нещата така, както би трябвало да са в елитен клуб като нашия.
Имате ли планове за следващия сезон?
- Нека този първо завърши напълно и тогава ще чертая планове за следващия. Призовавам хората да вярват в нас, обвързаните с школата, защото ние си обичаме работата и даваме всичко от себе си за доброто на децата.
