Славиша Йоканович бе уволнен от Левски след равния мач срещу Локомотив (Сф), който остави „сините" на 9 точки зад лидера Лудогорец. Раздялата с него доведе до драматични събития в клуба. Ето какво каза сърбинът малко преди да напусне България може би завинаги.
Г-н Йоканович, подписахте договор с Левски за една година, а си тръгвате след по-малко от три месеца. Защо се получи така?
- Цялата ситуация ме изненада малко. Но в същото време съм наясно, че във футбола се случват подобни неща. Треньорът трябва да е наясно, че във всеки един момент може да бъде уволнен. Прекарах два и половина месеца в хубава страна, за която не знаех много. Живях в красив град, работих в голям клуб и се запознах с прекрасни хора. От мен се искаше работа и резултати. Ние работихме свършихме доста работа, но не достатъчно. Тръгнахме нагоре, макар и не бързо. Правехме малки стъпки, някак си закърпихме тима. Дойдох в Левски след първия мач от първенството. В началото имахме много проблеми, някои от тях решихме, други - не. В последния ми мач срещу Локомотив обаче се върнахме няколко крачки назад.
- Защо се случи това?
- Във футбола подобни моменти не са необичайни. Равният доведе до проблеми. Стигна се до решението Левски да потърси щастието си с друг треньор. Моята цел в никакъв случай не беше да остана тук два месеца и половина. Това беше най-лошото, което можеше да ми се случи. Но нямам избор, гледам напред и продължавам. Левски трябва да направи същото - да продължи напред и да реши проблемите си.
- Кой беше най-големият проблем, пред който се изправихте?
- Ще повторя това, което говорех на всяка една пресконференция. Никога не съм крил каквото и да е, никога не съм лъгал. През целия си престой тук говорех това, което мисля. Опитахме да направим отбора по-силен, да доведем още някои играчи. Не ни спореше много, трудно ни се получаваха нещата, тъй като не разполагахме нито с голям бюджет, нито с достатъчно време. Това усложни задачата ни. В последните 15-20 дни се оформи отбор, която ще изкара до края на календарната година. Така щеше да е при мен, така ще е и при колегата, който ме наследи. Вярвам, че ако бях останал, през пролетта нещата щяха да изглеждат по-добре. Пак ще кажа - според мен свършихме добра работа, но не и блестящо. А това не е достатъчно за Левски. Хората, които ръководят клуба, се спряха на една от многото опции. Не съм човек, който ще прехвърля вината върху друг.
- Чия е вината?
- Деликатното положение, в което изпадна Левски е познато, тъй като аз не си мълчах през цялото време. Водих отбора в 12 мача, не постигнахме добри резултати. Започнахме с различен състав. След мача с Любимец той почна да се избистря и да се оформя до този, който имаме в момента. Дойде обаче загубата от Лудогорец, за която голяма вина имаме и самите ние. Направихме недопустими грешки и заслужено бяхме победени. След този мач тръгнахме по добър път. И така отново стигаме до въпросния мач с Локомотив. Подобни мачове се случват във футбола. Аз имах нужда от време, но не го получих. Време ще е необходимо и на треньора, който идва след мен. Дано го има. Той обаче също трябва да е наясно, че Левски все още се избистря като отбор и мач като този срещу Локомотив може да се случи отново.
- Кога разбрахте, че ще бъдете уволнен?
- Бях в Испания. Ден преди да се върна получих информация, че за това се говори. Върнах се в понеделник вечерта, а във вторник сутринта ми съобщиха.
- Но Наско Сираков каза, че собственикът Тодор Батков е настоявал за смяната ви минути след мача с Локомотив.
- Нямам такава информация. Но аз не бягам от никого, мога да говоря открито с всички, да се изправя лице в лице с всеки. Говорих открито с всички - с Тонев, Сираков, Батков и Ицо Йовов. Всички ми казаха, че уволнението ми не е точно тяхна идеята, но така са решили. Мен не ме интересува кой точно ме е уволнил, а в края на краищата не е и толкова важно. Важното е, че хората, които управляват клуба, изгубиха вяра в мен. Нямах друг избор, освен да се съобразя. Чист съм пред съвестта си, защото в нито един момент не се отказах, не свалих гарда и не позволих да ме носи течението. Опитах да се боря, опитах да направя най-доброто.
- Шефовете изгубиха доверие във вас, но не и феновете...
- Феновете имат доверие преди всичко на Левски. Проблемите не са от месец или два, те съществуват от по-рано. Може би доверието им е не толкова към мен. Просто искат да няма чести промени и треньорът да получи повече време. Феновете наистина проявиха невероятно търпение, дадоха ми картбланш, лично усетих подкрепата им към мен. Имах възможността да работя в голям отбор. По принцип напълно разбирам емоциите на публиката, дори освиркванията и обидите, защото хората искат техният отбор да върви напред. Ние го правехме, но не по атрактивен начин. Не очаквах и в бъдеще изведнъж да започнем да правим спектакъл, но вярвам, че можехме да стабилизираме отбора, да го направим по-сериозен. Но сега действителността е различна. Искам да благодаря на страната, на града и на клуба. В Левски работех с много професионалисти, с истински левскари. Те бяха до мен и ми помагаха в опитите да вдигна нивото. Някои неща обаче не успяхме да решим заради причини, които са познати на всички.
- Имахте ли възможност да се сбогувате с играчите?
- Не, за съжаление. Знаем, че подобни неща се случват. Те търпят доста критики. Част от работата ми беше да ги защитя, да им вдъхна кураж и да извадя максимума от тях.
- Няколко пъти споменавате наследника си. Знаете ли кой е той?
- Здравков, ще работи с Топузаков и Мариян Христов. Те са хора от клуба. Бяха до мен през цялото време, те също минаха през тази тежка ситуация. Имат много качества, пожелавам им успех. Няма да им е леко, никога не е леко да си треньор. Но едва ли аз съм човекът, който трябва да им обяснява какво е Левски. Те го знаят много по-добре от мен.
- Какво си помислихте, когато гледахте случката със събличането на Ивайло Петев?
- Не оправдавам тези действия. Жал ми е за Петев. Аз съм негов колега и не бих искал да се озова в подобна ситуация. Знам, че тези момчета са ултраси и реагираха по ултра начин. Знам също, че те обичат Левски, но такава реакция е недопустима. Няма как да не осъдя подобно поведение. Пак казвам: нападнаха мой колега, можеше да се случи същото и с мен. Кадрите обиколиха целия свят. Те показват Левски, българския футбол и феновете на клуба в негативна светлина. А аз знам, че това не е истинският имидж. Разбирам емоцията на феновете, но те направиха грешка.
- Да се върнем на проблемите по време на престоя ви? Има ли играчи, които искахте, а не бяха привлечени?
- Имаше доста играчи, които искахме, а не успяхме да вземем. Тази година бяха платени нула евро за трансфери, просто нямахме други възможности. Моя е вината за това дали ми е било съобщено или не нещо при преговорите да водя Левски. Доведе ме фактът, че миналия сезон клубът беше близо до спечелването на титлата. Мислех си, че трябва да се направи само една крачка към титлата. Но отвътре ситуацията бе много различна. Всички ние разговаряхме непрекъснато, но не успяхме да решим някои проблеми. Няма да прехвърлям топката, за да оправдая себе си. Знам, че допуснах грешки, но знам също така, че свърших добра работа. Около мен обаче някои хора не свършиха работата си както трябва. Няма смисъл да задълбавам в тази тема. Ситуацията е такава, каквато е. Важното в момента е Левски да излезе от това положение.
- Кога ще излезе?
- Сигурен съм, че ще успее. А кога - надявам се да е възможно най-скоро. Само след няколко месеца клубът ще навърши 100 години, а още е октомври. Рано е отборът да се предава и да мисли за следващия сезон.
- Задава се вечно дерби. Възможно ли е Левски да стигне до победа?
- А защо да не го направи! След като отборът е побеждавал в десетки мачове вечния си съперник, защо да не бие и сега. Този мач обаче няма да реши генерално нещата - нито в позитивен, нито в негативен план. Знам значението на дербито - половината България срещу останалата половина. Този мач е много повече от три точки. Стискам палци за бившия си отбор. Бях в клуба с професионален договор на треньор, сега оставам просто фен. Сърцето ми е с Левски. И винаги ще бъде така.
- Последните ви думи, преди да напуснете България?
- Няма как да посоча с пръст някой левскар и да кажа, че не е правил всичко добро за клуба. Левски е голям отбор, носи велико име, има армия от фенове, един от тях вече съм и аз. Сега изживява тежка ситуация, но ще излезе от нея. Левски като клуб е много по-голям и от мен, и от хората на трибуните. Не бива да му се обръща гръб. Левски има богата история. Точно в тези дни не е лесно да си левскар, но именно сега се изпитва любовта.
Надежда Кърликова