Суперталантът Стефан Велков: Ходя на мачове с градския транспорт

Стефане, откога се занимаваш с фут­бол?
- Откакто мога да хо­дя ритам топката. Сега се навършват 8 години от първата ми трениров­ка в Славия, която нап­равих още когато бях в 3-ти клас.

Кой те заведе в „Овча купел"?

- Сам отидох. Трени­рал съм карате, бил съм шахматист, но моята иг­ра е футболът, заради което се насочих изцяло към този спорт.

 

- Да, от „Овча купел" съм. От 2 години обаче живея в „Лозенец". За­почнах в Славия, тъй ка­то по това време школа­та на клуба беше може би най-добрата в Бълга­рия, а и ми бе много близко до нас.

Някой от твоето се­мейство бил ли е спор­тист?

- Не. Баща ми е спор­тна натура, тренирал е баскетбол. Но аз съм единственият спортист в моето семейство.

Кои са треньорите, които изиграха най-голяма роля в твоето развитие?

- Много са. Стефан Колев ме задържа като защитник, за което съм му благодарен. Иначе аз обичах да играя напред, да вкарвам голове. Често съм бил голмайстор като по-малък. За играта ми в отбрана ми помогна много Ивайло Семерджиев. Владимир Ива­нов също ми е дал мно­го. Няма как да не спо­мена и треньорите в на­ционалните отбори - Ме­тоди Деянов, Александър Димитров, Михаил Мадански сега. От всеки съм научил по нещо.

Какво е мнението ти за Асен Букарев?

- Един много интели­гентен човек, с когото се радвам, че работя. За мен той е страхотен треньор, който много ми по­мага.

В момента си в училище. Ще разка­жеш ли нещо повече...

- Уча в Немската гим­назия и съм отличник. Миналата година успе­хът ми бе над 5,50. Напоследък ми е все по-трудно да ходя на учили­ще, тъй като съм или на лагери, ипи на мачове, или на тренировки. За­ради това искам да бла­годаря на учителите, че проявяват разбиране. В един момент от живота ми, някъде към 6-и клас, ми бе поставен въпросът да избирам футбола или училището. Тогава нямах проблеми, но към 9-10-и клас вече започна да ми става по-трудно. Въпре­ки всичко намирам вре­ме за всичко и след го­дина и половина е балът ми.

С какво ходиш на мачове и тренировки, тъй като все още ня­маш книжка?

- С градския транс­порт (смее се). Аз съм един от най-изрядните пътници. Имам си карта за всички линии.

Разпознавал ли те е някой в градския транспорт?

- Все още не. Аз все пак от доста малко вре­ме играя в мъжкия фут­бол и хората не ме поз­нават много добре.

Ще ни кажеш ли кой е любимият ти фут­болист?

- Нямам точен отго­вор на този въпрос. Ха­ресват ми Матс Хумелс, Тиаго Силва, Данте, Венсан Компани. Хумелс ми е идол, тъй като няма равен в изнасянето на топката. Той е висок, но не е дърводелец, а иг­рае футбол. От Компани пък мога да науча много за агресивната, но чиста игра. Тиаго Силва впе­чатлява със своето зас­таване. Аз съм фен на Милан, заради което за мен номер 1 в историята е Паоло Малдини. Въз­хищавам се и на Кристиано Роналдо. Лео Меси е гений. Но Кристиано според мен е най-завършеният футболист. Той отива преди всички на тренировка и си тръгва след всички. Невероятен професионалист, който трябва да е модел за подражание на всеки млад играч. Аз знам, че с един час на ден трени­ровки нищо няма да се промени. Заради това гледам да тренирам кол­кото се може повече.

А фен на Славия ли си?

- Да, разбира се.

Преди време те искаше Наполи. Защо не се стиг­на до твой трансфер?

- Да, наисти­на от Наполи имаха серио­зен интерес към мен. Дори ме по­каниха в Италия и аз ходих до тяхна­та клубна база. Неща­та обаче не се получиха, а аз се радвам, че вече съм част от мъжкия от­бор на Славия.

Говори се, че те иска и Байерн (Мюнхен). Свързал ли се е някой с теб?

- Свързват се. Аз знам,  че Славия е един трамплин към големия фут­бол. Но не обичам да коментирам тези неща.

Кой футбо­лист ти помага най-мно­го в Сла­вия?

- Всички ми помагат много, но бих отличил най-ве­че Живко Желев и Георги Петков.

Какво оби­чаш да правиш, когато не си зает с футбол или училище?