Алекс Фъргюсън е безспорно най-успелият британски футболен мениджър. Очаквано автобиографията му предизвика сериозни спорове и дори трусове в Англия. Засегнати бяха футболисти, треньори, дори цели клубове.
„24 часа" предлага преразказ на някои основни моменти в книгата.
Рой Кийн трябва да си тръгне
Фъргюсън описва ирландеца Рой Кийн, капитан и символ на отбора, като ексцентричен и внушаващ страх човек, който може да уплаши не само играчите в съблекалнята, но и него самия. Кийн. командвал съотборниците си с железен юмрук и остър език, който по думите на Фъргюсън бил „най-твърдата част от тялото му". Сблъсъците между двамата са част от фолклора на съвременния „Олд Трафорд", но в крайна сметка водят до загубата на влиянието на Кийн и последвалото от това разочарование.
Всичко започва от печално известното интервю пред клубната телевизия през 2005 г., в което ирландецът прави на пух и прах много от своите съотборници, между които Киърън Ричардсън, Дарън Флетчър, Алан Смит, Едвин ван дер Cap и Рио Фердинанд. Особено презрително Кийн се изказва за последния, който според него „се смята за суперзвезда само защото получава 120 000 паунда месечно и може да изиграе прилично 20 минути срещу „Тотнъм".
Постоянната подкрепа на семейство Глейзър
Отношението на Фъргюсън към семейството собственик на „Юнайтед" най-добре илюстрира снимка в книгата, на която той е в компанията на широко усмихнатите синове на Малкълм Глейзър - Аврам, Джоел и Брайън. Надписът под нея гласи: „Семейство Глейзър беше благосклонно към мен от първия си ден в клуба. Те ми позволиха да продължа делото си."
Фъргюсън пише, че клубът е продаден на американците в момента, когато става отворено акционерно дружество, но твърди, че моделът „Глейзър" по никакъв начин не се е отразил на трансферната дейност на „Юнайтед" - нещо, на което много от феновете не вярват. Признавайки все пак, че изплащането на кредита, взет за покупката, не е от полза за клуба, Фъргюсън в същото време твърди, че никога не е бил каран да продаде някого свръх волята си, както и че не е бил ограничаван в покупките.
Руни поискал да купят Йозил
Сър Алекс потвърждава за пореден път, че Уейн Руни е поискал разрешение да напусне „Манчестър Юнайтед" в края на миналия сезон. Руни, който отрича да е отправял подобно искане за трансфер, е посетил офиса ден след като „червените дяволи" спечелиха титлата в мач с „ Астън Вила", и поискал да се махне.
„Руни искаше трансфер, защото вече не играеше на върха на атаката. Човек може да го разбере. Но работата беше в това, че ако подаде писмена молба за трансфер, щеше да загуби голяма сума от бонуси. Това го спря", разказва Фергюсън.
Той също така пише, че Руни го е съветвал да бъде купен Месут Йозил, преди той да премине в „Реал". Шотландецът отговорил, че не му е работа да се бърка в тези неща.
Действително харесва Моуриньо
В главата,посветена на колегата си Жозе Моуриньо, Фъргюсън се изказва за него с искрена симпатия. Сър Алекс не крие, че харесва младите си колеги с „особен блясък" в очите, и че се е забавлявал много, когато Жозе си присвоил прякора Особения в началото на кариерата си в „Челси". Шотландецът признава, че малко е прекалил с критиките към Моуриньо след мачовете на „Юнайтед" с „Порто" в Шампионската лига през 2004 г. Тогава сър Алекс обвини португалците за безкрайните им симулации, но всъщност става ясно, че най-бесен е бил на Рой Кийн, който на практика сам се е изгонил. След като в реванша „Порто" отстранява „Юнайтед", Фъргюсън намира сили да покани младия колега на чаша вино, което става традиция за по-нататък. Шотландецът разказва как веднъж на „Стамфорд Бридж" го черпят с ужасно вино и той споделя това с Роман Абрамович. След седмица получава огромен колет от Русия, в който има кашон Tignanello.
Пицагейт
Арсен Венгер е основният съперник на Фъргюсън цели 17 години. Извън терена двамата често обсъждат качествата на това или онова вино, а шотландецът винаги признава Венгер за част от елита на треньорската гилдия, но в деня на мача между „Юнайтед" и „Арсенал" всичко се променя. Сър Алекс пише, че веднага след началния сигнал французинът се променя неузнаваемо. Отначало отношенията им са приятелски, но впоследствие Венгер нито веднъж няма да бъде поканен в офиса на мениджъра на "червените дяволи" на традиционната чаша вино.
„24 часа" предлага преразказ на някои основни моменти в книгата.
Рой Кийн трябва да си тръгне
Фъргюсън описва ирландеца Рой Кийн, капитан и символ на отбора, като ексцентричен и внушаващ страх човек, който може да уплаши не само играчите в съблекалнята, но и него самия. Кийн. командвал съотборниците си с железен юмрук и остър език, който по думите на Фъргюсън бил „най-твърдата част от тялото му". Сблъсъците между двамата са част от фолклора на съвременния „Олд Трафорд", но в крайна сметка водят до загубата на влиянието на Кийн и последвалото от това разочарование.
Всичко започва от печално известното интервю пред клубната телевизия през 2005 г., в което ирландецът прави на пух и прах много от своите съотборници, между които Киърън Ричардсън, Дарън Флетчър, Алан Смит, Едвин ван дер Cap и Рио Фердинанд. Особено презрително Кийн се изказва за последния, който според него „се смята за суперзвезда само защото получава 120 000 паунда месечно и може да изиграе прилично 20 минути срещу „Тотнъм".
Постоянната подкрепа на семейство Глейзър
Отношението на Фъргюсън към семейството собственик на „Юнайтед" най-добре илюстрира снимка в книгата, на която той е в компанията на широко усмихнатите синове на Малкълм Глейзър - Аврам, Джоел и Брайън. Надписът под нея гласи: „Семейство Глейзър беше благосклонно към мен от първия си ден в клуба. Те ми позволиха да продължа делото си."
Фъргюсън пише, че клубът е продаден на американците в момента, когато става отворено акционерно дружество, но твърди, че моделът „Глейзър" по никакъв начин не се е отразил на трансферната дейност на „Юнайтед" - нещо, на което много от феновете не вярват. Признавайки все пак, че изплащането на кредита, взет за покупката, не е от полза за клуба, Фъргюсън в същото време твърди, че никога не е бил каран да продаде някого свръх волята си, както и че не е бил ограничаван в покупките.
Руни поискал да купят Йозил
Сър Алекс потвърждава за пореден път, че Уейн Руни е поискал разрешение да напусне „Манчестър Юнайтед" в края на миналия сезон. Руни, който отрича да е отправял подобно искане за трансфер, е посетил офиса ден след като „червените дяволи" спечелиха титлата в мач с „ Астън Вила", и поискал да се махне.
„Руни искаше трансфер, защото вече не играеше на върха на атаката. Човек може да го разбере. Но работата беше в това, че ако подаде писмена молба за трансфер, щеше да загуби голяма сума от бонуси. Това го спря", разказва Фергюсън.
Той също така пише, че Руни го е съветвал да бъде купен Месут Йозил, преди той да премине в „Реал". Шотландецът отговорил, че не му е работа да се бърка в тези неща.
Действително харесва Моуриньо
В главата,посветена на колегата си Жозе Моуриньо, Фъргюсън се изказва за него с искрена симпатия. Сър Алекс не крие, че харесва младите си колеги с „особен блясък" в очите, и че се е забавлявал много, когато Жозе си присвоил прякора Особения в началото на кариерата си в „Челси". Шотландецът признава, че малко е прекалил с критиките към Моуриньо след мачовете на „Юнайтед" с „Порто" в Шампионската лига през 2004 г. Тогава сър Алекс обвини португалците за безкрайните им симулации, но всъщност става ясно, че най-бесен е бил на Рой Кийн, който на практика сам се е изгонил. След като в реванша „Порто" отстранява „Юнайтед", Фъргюсън намира сили да покани младия колега на чаша вино, което става традиция за по-нататък. Шотландецът разказва как веднъж на „Стамфорд Бридж" го черпят с ужасно вино и той споделя това с Роман Абрамович. След седмица получава огромен колет от Русия, в който има кашон Tignanello.
Пицагейт
Арсен Венгер е основният съперник на Фъргюсън цели 17 години. Извън терена двамата често обсъждат качествата на това или онова вино, а шотландецът винаги признава Венгер за част от елита на треньорската гилдия, но в деня на мача между „Юнайтед" и „Арсенал" всичко се променя. Сър Алекс пише, че веднага след началния сигнал французинът се променя неузнаваемо. Отначало отношенията им са приятелски, но впоследствие Венгер нито веднъж няма да бъде поканен в офиса на мениджъра на "червените дяволи" на традиционната чаша вино.
През 2004 г. е така нареченият скандал „Пицагейт". Тогава на стадион „Емирейтс" Фергюсън е замерен с парче пица. Той твърди, че не знае кой го е хвърлил, макар тогава всички да подозират, че това е Сеск Фабрегас. Освен това сър Алекс пише, че загубата тогава е „размътила мозъка на Венгер".
Активната фаза на враждата между двамата продължава до полуфинала в Шампионската лига през 2009 г., когато „Юнайтед" отстранява „Арсенал", но Венгер поздравява колегата си. Въпреки това отношенията им остават сравнително хладни.
Бекъм е голямото му разочарование
От книгата става ясно, че Фъргюсън смята Бекъм за едно от главните разочарования в кариерата си. „Дейвид можеше да играе в „Юнайтед" още дълги години. Подобно на Гигс и Скоулс той би могъл да се превърне в един от най-великите играчи на клуба. Той обаче избра друг път и аз няма да отрека, че нещата му се получиха доста добре. Но ако ме беше попитал дали да премине от „Реал" в „Лос Анджелис Галакси", щях да му откъсна главата", откровен е шотландецът.
Обичайки искрено Бекъм и отнасяйки се към него като към син, сър Алекс обаче подчертава, че според него Дейвид забравя как е станал звезда и започва да пренебрегва пълното самоотдаване на терена.
Кулминация става скандалът след мача с „Арсенал" през 2003 г., когато според мениджъра Бекъм губи топката и не се връща да преследва съперника, което води до гол. В съблекалнята бесният Фергюсън рита една футболна обувка по посока на халфа, тя го удря в главата и му цепва веждата. Бесният играч едва е спрян от съотборниците си да не се нахвърли върху треньора, а на следващия ден вестниците са пълни със снимки на контузията му. Именно тогава Фергюсън решава да го продаде, защото според него играчът е поставил себе си над интересите на клуба. За халфа Фъргюсън пише без злоба, само със съжаление, че Дейвид е пропуснал шанса да стане една от легендите на „Юнайтед".
Активната фаза на враждата между двамата продължава до полуфинала в Шампионската лига през 2009 г., когато „Юнайтед" отстранява „Арсенал", но Венгер поздравява колегата си. Въпреки това отношенията им остават сравнително хладни.
Бекъм е голямото му разочарование
От книгата става ясно, че Фъргюсън смята Бекъм за едно от главните разочарования в кариерата си. „Дейвид можеше да играе в „Юнайтед" още дълги години. Подобно на Гигс и Скоулс той би могъл да се превърне в един от най-великите играчи на клуба. Той обаче избра друг път и аз няма да отрека, че нещата му се получиха доста добре. Но ако ме беше попитал дали да премине от „Реал" в „Лос Анджелис Галакси", щях да му откъсна главата", откровен е шотландецът.
Обичайки искрено Бекъм и отнасяйки се към него като към син, сър Алекс обаче подчертава, че според него Дейвид забравя как е станал звезда и започва да пренебрегва пълното самоотдаване на терена.
Кулминация става скандалът след мача с „Арсенал" през 2003 г., когато според мениджъра Бекъм губи топката и не се връща да преследва съперника, което води до гол. В съблекалнята бесният Фергюсън рита една футболна обувка по посока на халфа, тя го удря в главата и му цепва веждата. Бесният играч едва е спрян от съотборниците си да не се нахвърли върху треньора, а на следващия ден вестниците са пълни със снимки на контузията му. Именно тогава Фергюсън решава да го продаде, защото според него играчът е поставил себе си над интересите на клуба. За халфа Фъргюсън пише без злоба, само със съжаление, че Дейвид е пропуснал шанса да стане една от легендите на „Юнайтед".