Уважаеми читатели,
След многобройните интервюта с известни футболисти и спортисти от цял свят ето, че дойде време да дадем дума и на обикновения фен. Този, който всяка седмица щурмува стадиона, залата или сяда пред домашния приемник с една едничка цел – да подкрепя безрезервно любимия си отбор независимо от обстоятелствата. Днес шанс да сподели мнение ще има Спиро Николов-уникалният фен на несъществуващия вече тим на лудата банда на английския футбол „Уимбълдън”.
- Спиро, по каква логика подкрепяш отбор, който въобще не може да се мери с добре познатите ни тимове на Албиона?
- През 80-те и 90-те години на миналия век лудата банда „Уимбълдън” се превърна в олицетворение на това как един отбор с огромно желание, непримирим дух и тотално себераздаване на терена може, да играе като равен с равен с така наречените грандове на Острова. В продължение на 2 десетилетия „доновете” тероризираха своите домакини при гостуванията си. Отборът се бе превърнал в истинско страшилище за противниците си със своя брутален и безкомпромисен стил на игра. Това явление в английския футбол не остана незабелязано за ценители на прагматичния футбол по целия свят. Твърдият стил на игра, който „Уимбълдън” практикуваше дълго време, им донесе лошата слава на брутален и груб отбор. Всъщност с това обясняваха и неуспехите си срещу лудата банда английските грандове. Един по-задълбочен анализ на реалностите в английския клубен футбол в средата на 80-те години обаче дава друга насока за размишления. Трагедията на стадион „Хейзъл” и последвалата забрана за английските клубни отбори да участват в европейските клубни турнири нанесе силен удар върху мощта на тогавашните грандове в Англия. Почти 100 % от звездите на световния футбол по това време играеха на Апенините. Английският футбол се затвори в себе си и точно тогава настана часа на дузина отбори от низините на английския футбол като Лутън, Олдъм Атлетик, Суиндън, Нотс Каунти, Ковънтри, Милуол, КПР и естествено Уимбълдън, които като лавина навлязоха във висшия ешелон на Англия. Спомням си, как по това време Челси и Астън Вила се мъчеха в тогавашната втора дивизия на Англия и въртяха дербита с отбори от ранга на Кембридж и Оксфорд.
- Може ли с няколко думи да разкажеш за младата ни аудитория що за отбор са „Уимбълдън” и какви успехи са имали през годините?
Обяснението за този феномен е просто - за отбора от южен Лондон, който събира средно около 4000-5000 зрители на домакинските си мачове, на практика се оказва, че във всеки мач гостува, като се има предвид хилядите пътуващи английски фенове, подкрепящи своите отбори навън. „Уимбълдън” не изпитваха никакъв респект и притеснение при гостуванията си, а точно обратното-наставаше паника и ужас във всеки град, където се очакваше, да гастролира лудата лондонска банда. В средата на 90-те години истерията по „Уимбълдън” достига до такива размери, че датският национален отбор изпраща специалисти, които да анализират тренировъчния процес и тактическите схеми на лудата банда и да ги приложат на практика в националния си тим. Егил Олсен, треньор на националния отбор на Норвегия по това време, е болен фен на „Уимбълдън”. Копира на 100% стила, който практикува лудата банда в националния отбор на Норвегия. Негово е култовото изказване, че винаги мечтата му е била: Да бъде треньор само на 2 отбора-Бразилия и Уимбълдън. Интересен е фактът, че като национален селекционер на Норвегия, той на 2 пъти побеждава бразилците с характерния силов прагматичен стил на скандинавците, включително и на световното във Франция през 1998-ма, а по-късно става и треньор на доновете. И не на последно място дори знаменитият Алекс Фъргюсън, нееднократно е заявявал пред журналисти, че любимият му отбор от висшата лига на Англия по това време след „Манчестър Юнайтед” е „Уимбълдън”.
- Доколко се приема сегашният клуб от 3-ото ниво на английския футбол „МК Донс” да се смята за последовател на лудата банда?
- Не случайно прозвището на отбора е лудата банда. Почти всичко свързано с този клуб е нестандартно и се разминава доста с представите ни за нормалното. Търсейки спасение от финансовия колапс, ръководството на отбора през 2002-ра взима решение, да премести отбора от Южен Лондон в градчето Милтън Кейнс, като се надява на по силна фенска подкрепа в този район. 
Това предизвиква силна протестна вълна сред истинските фенове на „Уимбълдън”, които отказват, да подкрепят преместилия се в Милтън Кейнс отбор, съзирайки корупционни мотиви в действията на ръководството на клуба. Старите лоялни фенове на лудата банда създават свой собствен отбор А.Ф.К. Уимбълдън през 2002, който за 8 години направи истински фурор, стигайки до последното препятствие преди влизането си в професионалния английски футбол Тhe English non-league conference. За Милтън Кейнс Донс, който юридически е истинския наследник на лудата банда, приятелите на английския футбол в България са достатъчно информирани. Отборът нещастно загуби баража за влизане в Championship миналата година срещу Скънторп с дузпи, и тази година отново се е устремил към същата цел.
- Едва ли има фен клуб на твоя отбор в България, познаваш ли други фенове на „Уимбълдън” или ти си единствен по рода си?
- Бай Спиро, интересен факт, че другият тим на който ти симпатизираш - бургаският „Нефтохимик” едва ли не и той бе закрит. Мнението ти за съдбата на „шейховете” и развитието на футбола в Бургас?
