Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервю с героите от "Парк де Пренс". Поредните ни гости са черноработниците, без които онзи тим нямаше да бъде същият: Цанко Цветанов и Златко Янков.
Цанко, имаше ли усещането, че сте способни да победите Франция на "Парк де Пренс"?
- Естествено. Не само че имах, но и бях убеден, че ще го сторим. Казвам го най-честно. Лесно е сега от дистанцията на годините да се говори така, но това е истината. Колкото и шаблонно да е - няма футболист, който преди среща да не вярва в успеха и да се има за обречен.
Какво ви каза Пената на полувремето. Спомняш ли си нещо по-интересно от известното
Какво ви каза Пената на полувремето. Спомняш ли си нещо по-интересно от известното
досега?
- Просто мина доста време и съм забравил. Категоричен съм обаче, че от минута на минута ние имахме по-голяма увереност, че в крайна сметка ще бием. И на полувремето бе така, защото онзи паметен вървеше равностойно, Франция с нищо не ни надиграваше. Проблемът им беше, че по едно време се задоволиха с равния и тогава ние се възползвахме.
С кой играч си размени фланелките след мача?
С кой играч си размени фланелките след мача?
- С никого. Аз никога не съм имал щения да си сменям екипите с когото и да било. Може да звучи високопарно, но аз не съм имал идоли. Единствените два случая, когато си размених фланелките, бе по време на Световното в САЩ. Тогава от уважение с Томас Бертолд си сменихме фланелките. Иначе аз в ценностната си система нямам потребност да се мазня на някого и да се кланям.
Къде и как отпразнувахте успеха след срещата?
Къде и как отпразнувахте успеха след срещата?
- Беше съвсем нормална вечеря в хотела. Е, имаше и наздравици, което е нормално, но нищо по-специално. Чувствах се много добре, защото доказахме, че не сме изгубено поколение, както медиите се опитваха да изкарат.
Ти имаше ли талисман, нещо, което задължително правеше преди мач?
Ти имаше ли талисман, нещо, което задължително правеше преди мач?
- Талисман не. Но знам, че всеки играч си има нещо, което прави преди двубой. Аз например първо си слагах лявата обувка, а после стъпвах на терена първо с левия крак.
Гледал ли си запис на мача, колко пъти?
Гледал ли си запис на мача, колко пъти?
- Николко. Гледал съм само гола на Емо в края, както и 1-2 репортажа след самата среща.
Връщал ли си се в Париж след великата нощ на "Парк де Пренс"?
Връщал ли си се в Париж след великата нощ на "Парк де Пренс"?
- Да, много пъти съм бил след това в Париж, харесвам френската столица. Но на самия стадион не съм стъпвал.
И по онова време ли имаше негативизъм срещу футболистите?
И по онова време ли имаше негативизъм срещу футболистите?
- О, да. Не само че имаше, но беше страшно. Обвиняваха ни, че сме бездарни, че от нас нищо не става. Ако някой си мисли, че сегашното време е различно от тогавашното - бърка се жестоко. Нас тогава ни спаси само това, че отидохме на един лагер в Германия, далеч от олелията в България. Иначе бяхме загубени. Отвсякъде към нас строеше негативизъм и недоверие. Пак повтарям - българите сме си такива.
Защо този паметен мач доведе до революция във френския футбол и "петлите" в следващия цикъл спечелиха Мондиала, а България сякаш не успя да извлече максимума?
Защо този паметен мач доведе до революция във френския футбол и "петлите" в следващия цикъл спечелиха Мондиала, а България сякаш не успя да извлече максимума?
- Ще бъда съвсем искрен и ще ви кажа защо чрез една поговорка: "Умният човек се учи от грешките, само глупакът не го прави". В този ред на мисли е важно да се признае, че ние сме народ от хора, които издигат омразата в култ, царе сме да унищожаваме постигнатото и да не го зачитаме. Това ни е един от големите проблеми. Народопсихологията ни е такава, казвам го със съжаление. Освен това повтаряме едни и същи грешки до безкрай.
Какво ти е мнението около обсъждането на пожизнени пенсии, които да бъдат отпуснати на вас, героите от САЩ 94?
Какво ти е мнението около обсъждането на пожизнени пенсии, които да бъдат отпуснати на вас, героите от САЩ 94?
- Ако хората ни уважават, това е най-лесното да се стори. И тук не става въпрос за пари. В никакъв случай. Става дума за признание и уважение. Декларирам пред вас, че ако се стигне до отпускането на подобни пенсии -аз моята ще я давам за благотворителност.
Златко Янков: След победата скачахме като луди в басейна
Златко, какво чувствате, когато стане дума за 17 ноември 1993 г.?
Златко Янков: След победата скачахме като луди в басейна
Златко, какво чувствате, когато стане дума за 17 ноември 1993 г.?
- Само удовлетворение. Това е един страхотен спомен.
Пазите ли запис на мача с Франция?
Пазите ли запис на мача с Франция?
- Аз не съм от тези колекционери. Мисля, че имам някъде видеокасета, може би само с головете беше. Гледам основно по телевизията, когато показват архиви от мача. Но само головете и по-интересните положения.
Имахте ли като футболист някакъв ритуал? Направихте ли нещо специално преди онзи мач в Париж?
Имахте ли като футболист някакъв ритуал? Направихте ли нещо специално преди онзи мач в Париж?
- Не, никога не съм имал така наречения ритуал. По-скоро гледам само да съм концентриран, за да мога да из-пълня указанията на треньора. Същото бе и в онази вечер.
Спомняте ли си какво си говорехте с момчетата вечерта преди мача?
- Че трябва да спечелим. Така бе и в онази нощ. Излязохме за победа и за радост я постигнахме.
Имахте ли някакво предчувствие на сутринта преди мача или пък пророчески сън?
Имахте ли някакво предчувствие на сутринта преди мача или пък пророчески сън?
- Не, нищо специално. Беше нормален ден. Знаех, че бе много важно да изпълня по най-добрия начин указанията на треньора. Все пак бях в средата на терена.
Според вас голът в последната минута на Емо Костадинов плод само на късмет ли е?
Според вас голът в последната минута на Емо Костадинов плод само на късмет ли е?
- Определено имаше и доза късмет. Но също така трябва да отбележим, че французите направиха груба грешка в защита. Първо оставиха Любо да се обърне и да може да подаде прецизно. Плюс това защитниците можеха да хванат по-добре Емо. Е, за радост не успяха и той вкара гола. Но като цяло играхме много дисциплинирано, така че не може да се каже, че победата ни бе незаслужена.
С какво все пак успяхте да пречупите Франция, и то на два пъти в онези квалификации - единици, колектив или нещо друго?
С какво все пак успяхте да пречупите Франция, и то на два пъти в онези квалификации - единици, колектив или нещо друго?
- С българския дух! Но аз не бих казал, че нашите играчи бяха по-слаби от техните. Може би като имена в световния футбол тогава ние не бяха толкова известни, но като качество изобщо не отстъпвахме.
Разменихте ли фланелките с някой от съперниците?
Разменихте ли фланелките с някой от съперниците?
- До, но не помня с кого. Пазех си фланелка дълго време, сигурно съм я подарил някъде.
Най-яркият ви спомен от празнуването в Париж?
Най-яркият ви спомен от празнуването в Париж?
- След като свърши мачът, се сещам, че скачахме като луди в някакъв басейн. Това се случи в съблекалнята. Радостта беше огромна. И как иначе. После празнувахме по стаите на хотела си. Беше страхотно. Всички бяха усмихнати, щастливи. Бяхме на седмото небе. Това съм запомнил най-вече.
Споделяте ли идеята, че четвъртите в света заслужават държавни пенсии подобно на олимпийските медалисти?
Споделяте ли идеята, че четвъртите в света заслужават държавни пенсии подобно на олимпийските медалисти?
- О, не мога да кажа. Каквото решат, това ще е. Аз няма да откажа, разбира се. Но и не претендирам.
Пазите ли нещо материално, свързано с онзи мач. Нещо от събле- калнята, сувенир, подарък от Париж?
Пазите ли нещо материално, свързано с онзи мач. Нещо от събле- калнята, сувенир, подарък от Париж?
- Не. Споменът ми е в главата.
Ходили ли сте след това в Париж на екскурзия, може ли да се каже, че това е един от любимите ви градове?
- Не. Любимият ми град е Истанбул. Там ходя по-често. Все пак там съм играл.
Интервюта на Димитър ПЕНЕВ и Стефан МАРКОВ, "Стандарт"
Ходили ли сте след това в Париж на екскурзия, може ли да се каже, че това е един от любимите ви градове?
- Не. Любимият ми град е Истанбул. Там ходя по-често. Все пак там съм играл.
Интервюта на Димитър ПЕНЕВ и Стефан МАРКОВ, "Стандарт"