Срещата ни с Гълъбин Боевски е на едно от най-оживените места в София. Сядаме да пием кафе. Около нас минават хора, които гледат наистина с интерес, но никой не реагира.
Най-малката му дъщеря - Майра, постоянно иска да е в ръцете на баща си. Всички усилия на мама Краси да я усмири са безполезни. Детето иска да рисува и да му бъде купена нова книжка.
Към края се появява и Сара. Тя е приключила с тренировката си и иска да каже довиждане, преди да тръгне към училище.
- Как се чувстваш?
- Добре.
- Осъзна ли какво ти се случи?
- За себе си съм наясно с всичко. Искам, без да влизам в подробности, да повторя, че аз не съм извършил това, за което ме обвиниха. Две години не са малко време, за да обмислиш всичко.И искам да продължа напред с живота си.
- Какво изпита, когато чу присъдата?
- В такъв момент се мъчиш да запазиш самообладание и търпение, защото в противен случай ще се побъркаш. И се надяваш на следващите инстанции да разгледат по-обективно случая.
- Защо вече 20 дни не контактуваш с медиите?
- Първо, няма какво толкова ново да кажа. И второ, не искам от една лична моя драма да стана медиен герой. Превърнаха ме в някакъв фактор в държавата. Чувствам се, все едно се говори за някого другиго, а не за мен.
- Как минава денят ти?
- Понеже се спекулира много с това, че съм изчезнал или че се крия, ще обясня. Всеки ден спортувам в залата, разхождам се с децата в парка, пазарувам и се опитвам да живея нормално.
- Как те приемат хората, когато те разпознаят на улицата?
- Радвам се, че не срещам негативно отношение. Повечето от тях с усмивка ме поздравяват. Знам, че няма как всеки да ме харесва.
- Стигна ли до Кнежа?
- Не знам дали това е толкова важно. Отидох само за няколко часа на помена на татко. В Кнежа живеят много мои близки хора и е нормално да пътувам често дотам.
- Как точно се стигна до завръщането ти?
- Както всички вече знаят, бях експулсиран. Понеже има много спекулации, нека да обясня какво означава това, като искам да уточня, че все пак не съм юрист. Има три процедури, които са предвидени. Първата е трансференция - когато две държави имат споразумение за правна помощ и осъденият се прехвърля да долежи присъдата си в родината. В началото ние поискахме такава процедура, но ни отговориха, че няма правно основание за това. И се примирих с това. Втората е екстрадиция - когато си в затвора, но имаш влязла в сила присъда в родината си,след като изтърпиш наказанието си, те връщат обратно да излежиш другата си присъда. И третата е експулсация - това е процедурата, която бе приложена в моя случай. На португалски това означава изгонване. Тя се прилага за всеки чужденец, който няма връзка с дадената държава (да има деца там). За да се случи, трябва да има две решения - политическо, от министерството на правосъдието, а след това и второ от съдебната власт. Всичко зависи от местните власти и от никого другиго. Те вземат всички решения. По тази процедура има освободени над 600 човека от различни държави и аз попаднах между тях. Тази процедура бе рязко ускорена през последните месеци.
- Мислиш ли, че е свързано с идващото световно по футбол?
- Не знам каква е причината, но тази бройка показва, че не е правено някакво изключение за мен лично.
- Според някои експулсираните от държави, които имат някакво правно споразумение, долежават присъдата в родината си.
- Това не е вярно и лесно може да се провери.
- Защо обаче всичко бе толкова голяма изненада за властите в България?
- И аз не мога да си обясня. По същия начин, със същата процедура преди мен се прибраха доста момчета. Аз не се чувствам по-различен или по-специален от когото и да е. Уважам институциите и ако знаех, че трябва да уведомя някого, щях да го направя. Но след като знаех за останалите, просто не ми е минало през главата да го направя. А за началото на процедурата бе информирано посолството ни. Аз не съм изключение от нормалната процедура.
- Кога стартира тя?
- На четвъртия, петия месец вече е стартирана, без значение дали искаш, или не. След това отнема половин година да се получи декретът за експулсация от Министерството на правосъдието. А след това отива в ръцете на съдията, който отговаря за твоя случай. Отнема доста време и усилия. Тук е моментът да благодаря на съпругата си, че беше до мен и направи всичко възможно с тичане по адвокати и институции това време да се съкрати доста. Ако не беше съпругата ми, със сигурност още поне 6 месеца щеше да се забави всичко. За съжаление обаче, не всеки може да има такъв човек, който да гони нещата.
- Кога разбра, че си тръгваш?
- Всеки един научава в последния момент. Властите определят деня и часа. Ти нямаш никакъв шанс дори да разбереш кога ще се случи.
- Как изкара тези две години?
- Това е прекалено дълга тема. Без да звучи, че се оплаквам, не го пожелавам на никого. Тук мога да кажа, че спортът ми помогна много в това изпитание. Опитвах се да поддържам форма. Другото, което те спасява, е четенето на книги.
- А имаше ли много българи там?
- Когато аз отидох, бяхме около 25 човека. Но в различни сектори. Сега останаха 6 или 7. Според мен се преекспонира участието на българите в подобни схеми. По-скоро сме изключение.
- Би ли написал книга?
- На кого ще е интересна моята книга? Нямам такива амбиции. Искам спокойствие и нищо друго.