Директорът на ДЮШ на Пирин (Благоевград) Васил Петров е първият треньор на футболист №1 на България за 2013-а Иван Иванов и на футболист №3 Светослав Дяков.
„Много съм щастлив и даже се просълзих, когато обявиха Иван Иванов за най-добър футболист на страната за отиващата си година. Десет минути след обявяването се чухме с баща му - човекът плачеше. Знам как беше в тези 5 години, когато тренираше при мен, в отбора на Македонска слава и Пирин. Тогава майка му беше много болна. Беше далече от родния си град Златица, където се прибираше 2 пъти в годината. Дето се казва, беше оставен на съдбата. Но си личеше още от първите години, че иска да бъде самостоятелен, иска да расте. И когато в събота и неделя всички деца си пътуваха към родните места, той оставаше да тренира индивидуално, питаше ме кое, как да прави. Когато за първи път участвахме на юношески турнир, в Римини (Италия) го наградиха като най-добър защитник. На 15 години показа, че ще яде хляб от футбола. Имаше леки колебания в израстването си в ЦСКА, после като преотстъпен в Локомотив (Пд), аз бях свидетел на всичко това отблизо. За известен период едва ли не беше отписан от футбола. Но явно упоритостта му, талантът му надделяха. Чудеше се дали да се върне отново в Пирин, за да стартира отначало. Но имаше късмет, тръгна добре в ЦСКА, после в Алания (Владикавказ), много силно в Партизан (Белград), сега в един от най-проспериращите европейски отбори Базел. На 25 години, дано продължи да радва швейцарските фенове, а и привържениците на по-големи от Базел отбори. Първите му няколко седмици в новия му клуб бяха много тежки, но той успя бързо да се адаптира и започна да играе и в Шампионската лига. Да не забравяме и третия в класацията Светослав Дяков-Съни, бившият капитан на Пирин, израсна пред очите ми. Даже когато с набор 1982 станахме републикански шампиони, той беше в състава, макар и с 2 години по-малък. Вярвам, че и той ще стигне върха", заяви Петров.
„Много съм щастлив и даже се просълзих, когато обявиха Иван Иванов за най-добър футболист на страната за отиващата си година. Десет минути след обявяването се чухме с баща му - човекът плачеше. Знам как беше в тези 5 години, когато тренираше при мен, в отбора на Македонска слава и Пирин. Тогава майка му беше много болна. Беше далече от родния си град Златица, където се прибираше 2 пъти в годината. Дето се казва, беше оставен на съдбата. Но си личеше още от първите години, че иска да бъде самостоятелен, иска да расте. И когато в събота и неделя всички деца си пътуваха към родните места, той оставаше да тренира индивидуално, питаше ме кое, как да прави. Когато за първи път участвахме на юношески турнир, в Римини (Италия) го наградиха като най-добър защитник. На 15 години показа, че ще яде хляб от футбола. Имаше леки колебания в израстването си в ЦСКА, после като преотстъпен в Локомотив (Пд), аз бях свидетел на всичко това отблизо. За известен период едва ли не беше отписан от футбола. Но явно упоритостта му, талантът му надделяха. Чудеше се дали да се върне отново в Пирин, за да стартира отначало. Но имаше късмет, тръгна добре в ЦСКА, после в Алания (Владикавказ), много силно в Партизан (Белград), сега в един от най-проспериращите европейски отбори Базел. На 25 години, дано продължи да радва швейцарските фенове, а и привържениците на по-големи от Базел отбори. Първите му няколко седмици в новия му клуб бяха много тежки, но той успя бързо да се адаптира и започна да играе и в Шампионската лига. Да не забравяме и третия в класацията Светослав Дяков-Съни, бившият капитан на Пирин, израсна пред очите ми. Даже когато с набор 1982 станахме републикански шампиони, той беше в състава, макар и с 2 години по-малък. Вярвам, че и той ще стигне върха", заяви Петров.