14-годишен българин стана шампион на Канада по вдигане на тежести при юношите, съобщи вестник "Български хоризонти". Николай Александров, който е син на трикратния световен и трикратен европейски шампион в този спорт и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988 Александър Върбанов, грабна златния медал в категорията до 56 килограма. Живеещият в Торонто тийнейджър се състезаваше за отбора на Онтарио.
Успехът на младия талант е двоен. Той не само спечели приза на национално ниво, но и успя да счупи провинциалните рекорди по вдигане на тежести. И то не при юношите, а при мъжете. А това са рекорди, които от 21 години не бяха надминавани. Александров успя да изхвърли 87 кг и да изтласка 110 кг. Предишните рекорди на Онтарио бяга съответно 85 кг и 107 кг. С тези резултати той вече покрива нормативите за мъже, които са над 20-годишни.
Така българинът се класира за канадското първенство за мъже и жени, което ще се състои през май в Саскатуун, Съскечуан.
Преди това младият талант трябва да влезе в мъжкия отбор на Онтарио, тъй като на този етап той се готви с юношеския. За целта ще участва в Ontario Senior Championship през март. Сегашните постижения му дават основания да се надява на медал и там.
От най-нетърпеливите да научи за успеха му е бил Иван Абаджиев, дългогодишен треньор на баща му в националния отбор на България.
Успехът на младия талант е двоен. Той не само спечели приза на национално ниво, но и успя да счупи провинциалните рекорди по вдигане на тежести. И то не при юношите, а при мъжете. А това са рекорди, които от 21 години не бяха надминавани. Александров успя да изхвърли 87 кг и да изтласка 110 кг. Предишните рекорди на Онтарио бяга съответно 85 кг и 107 кг. С тези резултати той вече покрива нормативите за мъже, които са над 20-годишни.
Така българинът се класира за канадското първенство за мъже и жени, което ще се състои през май в Саскатуун, Съскечуан.
Преди това младият талант трябва да влезе в мъжкия отбор на Онтарио, тъй като на този етап той се готви с юношеския. За целта ще участва в Ontario Senior Championship през март. Сегашните постижения му дават основания да се надява на медал и там.
От най-нетърпеливите да научи за успеха му е бил Иван Абаджиев, дългогодишен треньор на баща му в националния отбор на България.
Абаджиев беше в Торонто есента и всеки ден ходеше в школата на Александър Върбанов по вдигане на тежести, за да наблюдава тренировките на възпитаниците му. Николай Александров тренира от около 3,5 години в школата на баща си "Varbanov School of Weghtlifting" в Торонто. Състезава се от около 18 месеца, като това е първият му национален турнир.
"Ники има основата, тя идва от баща му. А това, което баща му е постигнал, е благодарение на тренировките на Иван Абаджиев. Самият Абаджиев пък му даде много полезни лични съвети, когато ни гостуваше", разказа майката на момчето Ирина.
"Нямаше съмнения, че Ники ще се справи добре. В много отношения той е по-зрял от нас, възрастните. Има страхотна психика на състезания. Точно в моментите на най-голямо напрежение той успява да се мобилизира, да изключи всякакви външни дразнители и да вложи максималното в спорта. На всяко състезание от шест опита той прави шест сполучливи. И обикновено последните му опити във всяко движение са негови лични рекорди", казва с гордост Ирина.
Тя признава, че спортът отнема част от детството на сина й, от времето за игри и забавления с приятели.
"Родителите ми много ми помагат в живота. Особено много съм щастлив, че такъв човек като баща ми ми е треньор. Кое друго дете има баща, който три пъти да е световен шампион", казва Николай.
Макар и само на 14 години, той си дава сметка, че спортът е до време и не е приоритетът му за в бъдеще. "Минали сме през всякакви увлечения - от шофьор на автобус, през шофьор на камион и пожарникар, до астронавт", обяснява майка му.
От миналата година обаче Ники стои твърдо зад идеята да стане сърдечно-съдов хирург и упорито работи по този въпрос. Сега заляга усилено над учебниците по наука и математика и не чака, а работи за бъдещето си.
Макар и само на 14 години, той си дава сметка, че спортът е до време и не е приоритетът му за в бъдеще. "Минали сме през всякакви увлечения - от шофьор на автобус, през шофьор на камион и пожарникар, до астронавт", обяснява майка му.
От миналата година обаче Ники стои твърдо зад идеята да стане сърдечно-съдов хирург и упорито работи по този въпрос. Сега заляга усилено над учебниците по наука и математика и не чака, а работи за бъдещето си.
