Андрей Гълъбинов е роден на 27 ноември 1988 г. в София. Висок е 193 см и играе като нападател. Син е на известния ни волейболист и бивш национален треньор Асен Гълъбинов. Майка му Полина Филипова също е била състезателка по волейбол, а нейният баща е легендарният вратар на ЦСКА и националния Йордан Филипов. На него е кръстен по-малкият брат на Андрей. 23-годишният Йордан обаче е волейболист и играе за тима от италианската А2 "Кориляно".
Днес се очаква Андрей да дебютира за националния ни отбор по футбол в контролата с Беларус. През този сезон 193-сантиметровият нападател прави фурор с екипа на "Авелино" в серия "Б". Правата на Андрей се държат от "Ливорно", а преди това той е играл за ЦСКА, "Омония" (Кипър) и италианските "Кастеларано", "Болоня", "Джулиянова", "Джакомензе", "Лумецане", "Соренте", "Басано" и "Губио".
- Андрей, какви са първите ти впечатления от националния отбор и как те приеха там?
- Приеха ме по-най-добрия начин, футболистите са интелигентни и атмосферата е супер.
Приятно съм изненадан от организацията и нивото на работа. Установих, че и в националния се залага много на тактиката, което е характерно за италианския футбол. Аз съм свикнал с всички схеми на игра, така че нямам проблеми с адаптацията.
- Какви са амбициите ти за националния?
- Да намеря място и да участвам на предстоящите квалификации.
- Как ти се струва нивото на тима и имаме ли шансове да се класираме за европейското първенство?
- По силите ни е. Според мен нивото е високо, имаме доста добри играчи и треньорски щаб.
- С контролата срещу Беларус ще ти се съберат три мача за една седмица. Как се чувстваш физически?
- Имах някои здравословни проблеми, но в момента съм в много добра форма. Надявам се да се представя добре, ако играя срещу Беларус.
- Сбъдната мечта ли бе тази повиквателна за националния?
- Определено. Мисля, че всеки спортист мечтае да представя страната си. За мен това ще бъде първо участие и наистина съм много щастлив. Преди години ме повикаха в националния за младежи до 17 г., но не успях да се явя, защото точно бях пристигнал в Италия и имах различни трудности.
- Играеш доста силно за "Авелино", има ли запитвания към теб от първодивизионни отбори в Италия?
- Имам договор за още 1 г. с "Ливорно", който е в Серия " А". Честно казано, не съм се интересувал за такива неща. За мен е важно да играя добре, пък през юни ще видим.
- Във фейсбук има твоя фенстраница, която е посетена от близо 2000 души. Явно привържениците на "Авелино" няма да искат да си тръгнеш...
- О, те са наистина страхотни. Приеха ме много добре и ме подкрепят във всеки мач. Някои от тях дори носят български знамена на стадиона, което е много приятно за мен.
- Трудно ли се адаптира в италианския футбол?
- Като пристигнах там, България все още не беше в Европейския съюз и не можеше да бъда картотекиран в професионален отбор. Трябваше да започна от аматьорския футбол и да вървя нагоре. Много тежко беше през тези години и едва сега усилията
започнаха да се отплащат.
- За баскетболния "Авелино" играе известният ни състезател Калоян Иванов. Сприятелихте ли се?
- Да, дори станахме много близки. Освен това живеем много близо един до друг в центъра на града, а като пътуваме, се чуваме всеки ден.
- Как така при двама родители волейболисти избрахте футбола?
- Като малък пробвах най-различни спортове, но футболът ми беше най-интересен. Нашите никога не са се опитвали да ме насочват към волейбола.
- Вероятно и дядо ти - Йордан Филипов, е изиграл определена роля...
- Така е, макар че той е играл на коренно противоположния пост (смее се).
- Ти пробвал ли си се като вратар?
- Никога. От самото начало исках само да вкарвам голове и съм играл само като нападател.
- Високият ти ръст от 193 см помага ли на терена?
- Да, много при това. Дава ми доста предимства, особено при борбата за високи топки.
- Брат ти също играе в Италия. Остава ли ви време да се виждате?
- Не много. Всеки ден обаче се чуваме по няколко пъти.