Най-старото футболно дерби в България - между „Славия" и „Левски", днес навършва 100 години. Точно преди един век на 1 април 1915-а „белите" побеждават „сините" с 1:0 на игрището си до Руския паметник. Този сблъсък дава началото на най-дълго оцелялото съперничество на футболния терен у нас досега.
По инерция мачът „Славия" - „Левски" много често, но погрешно, е наричан само най-старото столично дерби. Защото „Ботев" (Пловдив) отбеляза един век през 2012 г. А „Черно море" е наследник на клуб „Тича", създаден като туристическо дружество „Река Тича" месец преди „Славия".
„Белите" са родени на 10 април 1913-а в „два часа следобед на полето край Руския паметник", както пише Протокол № 1 в първата протоколна книга на славистите. Но и „Ботев", чийто първи официално документиран мач е от 1919-а, и „Тича" не са имали съперници от онова време, с които да оформят към днешна дата стогодишен футболен сблъсък. Затова „Славия" -„Левски" е най-старото дерби в България, оцеляло и днес. Както и първото, което законно може да се нарече стогодишно.
Ето какво е написал в неиздадените си мемоари (части от тях излязоха в книгата „Хрониките на Славия") Георги Григоров-Фурланата за първия мач между „бели" и „сини". Спомените са писани през 1958 г. Григоров не само е участник в двубоя, но е сред основателите на „Славия" и кръстник на клуба. Точно той е предложил името около месец преди клубовете около „Руски паметник" „Ботев" и „Развитие" да се обединят официално в „Славия".
Датата на първия мач „Славия" - „Левски" (1:0) е потвърдена и от уникалната Летописна книга на „белите", която съдържа всичко най-важно в историята на клуба от 1913 до 1934 г. Летописната книга пази и съставите в първия исторически сблъсък между старите съперници.
.jpg)
Ето част от спомените на Фурланата за първото издание на вече стогодишното дерби между „Славия“ и „Левски“:
„Заслужава да се отбележи, че особено сърдечни и приятелски бяха отношенията на „Славия” към спортния клуб „Левски”, който най-често и осезателно е получавал безкористно нейната помощ и подкрепа. Винаги „Левски” имаше на разположение тим от „Славия”, който отиваше чак на тяхното игрище – Могилката – да ги учи и да им помага в тренировките, защото в началото нямаха достатъчно хора. „Левски” не трябва никога да забравя тая ценна и безкористна помощ на „Славия” по онова време, когато той – „Левски” – беше в период на укрепване, за което трябва да й бъде особено благодарен. По желанието и настояването на „Левски” всичките му по-големи федеративни мачове и тия с чуждестранни отбори бяха ръководени от рефери – слависти (б.а. – Фурланата е първият български международен съдия по футбол). Ето какви искрени, приятелски и пълни с доверие бяха отношенията между тези две най-стари и изтъкнати спортни организации(б.а. – мемоарите са писани през 1958 г), което продължава и днес, чиито пример не трябва да се забравя.
Мачът се уреди по почин на „Славия” и се състоя на 1 април 1915 година между вечните съперници „Славия” и „Левски”, които в продължение на 50 години (б.а. – спомените са писани 1958 г.) рамо до рамо градиха спортното движение у нас и популяризирането му в чужбина. В продължение на 50 години срещите между тези два клуба са възбуждали небивал интерес и са привличали извънредно много публика. Ние тук ще опишем нашите спомени за този мач, смятайки че по този начин ще запознаем читателите си с грубата действителност в онова далечно време.
1915 година. Трябва да се върнем много години назад, за да дойдем до оня, сега вече исторически ден през 1915 година, когато софийските спортни клубове „Славия” и „Левски” се срещнаха за първи път на игрището на „Славия” край Руски паметник –там, където някога югозападната покрайнина на София се спускаше почти отвесно към местността „Герена” – днес гара „Сердика”.
Бяха изминали по-малко от две години откак бе прозвучал съдбоносният гонг в Сараево, който извести на човечеството страданията на Първата световна война. Но в ония тревожни дни международните събития малко интересуваха младежите и децата, дошли на игрище „Славия” да наблюдават приятелския мач между двата, добили вече известност, софийски клуба. Тази публика, съставена предимно от привърженици на двата клуба, бе насядала на тревата около самата тъчлиния, която по-скоро бе въображаема, отколкото очертана. На южния и северния край на игрището бяха забити по две греди – това бяха вратите. Те бяха подвижни, без мрежи. Билети за мача не се продаваха, не само защото игрището не бе оградено, но и защото самата мисъл за входни билети би се сторила тогава много смешна. С една дума, обстановката беше типична за тогавашните мачове, които се провеждаха в махленски мащаб.
Предисторията на двата клуба е кратка, основан една година преди „Левски” на 10/23 април (б.а. – нов и стар стил) – сряда, 1913 година, „Славия” имаше предимствата на старшинство. Славистите бяха играли вече няколко мача с подобните на тях клубове „Савата” и „Матинката”, следователно имаха опит и по-голяма рутина. В замяна на това младият тим на „Левски” притежаваше борбеност и смелост, качества, с които се отличават и днес играчите на „Левски”.
Трудно е днес да се предаде с всички подробности едно събитие, от което са изминали не години, а цяла епоха. А да се направи разбор на играта по отношение на тактика, техника и стил в едно време, когато футболът у нас бе още в пелените си, би звучало крайно неубедително. Затова като участници в този мач ще се опитаме да предадем развоя на играта в ония подробности и по-характерни моменти, които са се запазили в паметта ни.
Понеже мачът беше другарски, двата клуба се бяха споразумели за рефер през първия хафтайм да бъде Васил Петров от „Славия”, а за втория – Никола Лазаров от „Левски”. За по-голяма обективност на съдийството имаше и жури в състав: Кръстан Поптодоров от „Славия” и Атанас Янков от „Левски”. Трябва да се отбележи, че този начин на ръководене на мачовете впоследствие се запази за известно време и в състезания за първенство.
Наближава 5 часа след пладне, когато свирката на рефера подкани играчите да излязат на игрището. Славистите, облечени в бяла форма излязоха в състав: голкипър Стефан Лалов, бегове Павел Грозданов и Асен Дишков, халфбегове Емануил Гешев, Ангел Атанасов и Тодор Калканджиев, форуарди Стефан Чумпалов, Георги Григоров, Тодор Владимиров, Владимир Йерусалмов и Любомир Тодоров.
Играчите на „Левски” излязоха във фланелки в клубния си цвят: светложълти с червени линии вертикално, в състав: голкипър Кирил Григоров, бегове Крум Динков и Константин Георгиев, халфбегове Никола Сираков, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Константин Апостолов.
Жребието определи и „Славия” зае южната врата на игрището, откъм старческия приют „Всех скорбящих радости”, а „Левски” – северната врата, откъм старите еврейски гробища.
Още от самото начало на играта и в двата тима пролича несигурност и смущение, което се дължеше на обстоятелството, че в тази първа среща между двата клуба бе заангажиран престижът и спортната чест на двата столични градски района, които се намираха един до друг и си оспорваха футболното първенство.
Първият удар има „Левски”. Владимиров от „Славия” отнема и подава на Йерусалимов. Последният опитва далечен удар към вратата на „Левски”, но голкипърът Григоров спокойно лови. „Славия” предприема ново нападение с къси и ниски пасове, като работи предимно с крилата – Чумпалов и Тодоров, нещо, което затруднява отбраната на „Левски”. Център нападателят на „Левски” прави опит да приложи също ниска игра, но това не му се отдава. Въпреки това, една бърза комбинация между него и лявото крило Константин Апостолов едва не завършва с гол във вратата на „Славия”. Опасността е избегната благодарение на сръчността и умението на голкипъра Лалов, който по това време беше един от най-добрите голкипъри у нас.
Нападенията зачестяват, но те са неорганизирани и безрезултатни. Постепенно „Славия” установява известно игрово надмощие, налага своята игра и все по-често се озовава пред вратата на „Левски”. Капитанът на „Левски” Спас Спасов е навред, където присъствието му е необходимо. Нарежданията му се чуват едно след друго: „Пази си местото! Не го оставяй да бие свободно!”
Нека не се забравя, че тогава всеки мач беше и тренировъчна школа, в която и публика, и играчи се надпреварваха да дават съвети и предупреждения кой, къде и как да играе. Намесваше се и журито със своите напътствия към съдията.
Малко преди края на полувремето „Левски” организира играта си и на няколко пъти застрашава вратата на „Славия”. Привържениците на „Левски” се ободриха и с викове насърчаваха поименно играчите си.
Текът последните минути на първия хафтайм при енергична атака на „Левски”.При една отлична комбинация между Стоянович и Григориев топката не преминава вратата на „белите” само благодарение на това, че реферът свири „офсайд”. Топката е отправена към половината на „Славия”, оттам със силен удар е върната обратно и в този момент свирката на рефера обяви края на първия халфтайм при едно много хубаво нападение на „Левски”. Резултат 0:0.
Вторият хафтайм започна под ръководството на Никола Лазаров от „Левски”. Сега играта е по-спокойна и по-смислена. Не липсваха и красиви моменти, а също така и замислени нападения. Проявиха се отделни играчи като Петър Стоянович, който познаваше футболната игра по-отрано като ученик на цариградския лицей „Галата сарай”. От страна на „Славия” добри изяви имаха Асен Дишков и Тодор Владимиров.
Първият удар е на „Славия”.която се опитва да пробие отбраната на „Левски”. Един силен удар на център форуарда Тодор Владимиров е спасен от голкипъра на „Левски” Григоров, който пада с топката, изпуска я, пак я улавя и я хвърля с ръка. Пред вратата на „Левски” се зареждат критични моменти и няколко минути по-късно втори удар на Владимиров изпраща топката между двете греди. Гол! 1:0 за „Славия”. Това е първият, последен и победен гол.
„Левски” прави размествания на играчите, като на мястото на левия бег Георгиев се връща по-подвижният и рутиниран нападател Владимир Григориев. Това се отразява върху отбраната на „Левски”, която по-успешно се справя с нападенията на „Славия”. Умело ръководени от Стоянович, нападателите на „Левски” стягат обръча около вратата на славистите, чиято отбрана с мъка успява да отбие един опасен пробив на Цветан Генев.
В този момент на игрището настана суматоха. Капитанът на „Левски” Спас Стоянов седна посред терена. Разтревожени, ние всички го наобиколихме и го отрупахме с въпроси:
- Какво има? Какво ти стана?
Само Спас остана спокоен и донякъде учуден от общото вълнение и отговори:
- Няма ми нищо. Поизморих се, та рекох да си почина.
Все такъв си е той и днес – спокоен, добродушен и сърдечен другар.
Мачът продължи без прекъсване и без никакъв друг инцидент, но и без нищо особено за отбелязване, тъй като поради умората темпът на играта бе значително намалял. И когато свирката на рефера обяви края на мача, играчите, заобиколени от близки и приятели, се запътиха към дрехите си, натрупани на два купа извън игрището и пазени зорко от малки запалянковци.
Така завърши този първи мач, забележителен с това, че постави началото на традиционните срещи между двата клуба, очаквани и днес с интерес и вълнение от всички спортисти. Но ако първият мач между „Левски” и „Славия” не блестеше с прояви на футболно майсторство и хубави комбинации, каквито наблюдаваме днес, самото това обстоятелство най-ясно показва какъв изумителен път и спортен напредък и успех са изминали двете физкултурни дружества от основаването си до наши дни, за да завладеят сърцата на спортната публика и да станат нейни любимци. Вече почти 50 години срещите между двата отбора са били манифестация на благородно спортно съревнование, на красива и коректна игра. Именно тия срещи циментираха здраво приятелските връзки и спортното сътрудничество между „Славия” и „Левски”, на които се пада главната заслуга за огромния интерес към футболния спорт днес.”
Страхотен репортаж на Георги Григоров - Фурланата, който сякаш ни връща директно като очевидци и зрители на игрището до Руски паметник, сложило началото на емблематичното и най-старо футболно съперничество между „Славия” и „Левски”, което вече е на 100 години.
