Емил Велев е от хората, които винаги са били непримирими в търсенето на успеха. Джеймс не се страхува от предизвикателствата и казва това, което мисли, без да се притеснява кого и как може да засегне. Последният треньор, извел Левски до шампионска титла, има остър език, но никога не напада без да е предизвикан. В типичния си стил наставникът на Оборище (Панагюрище) не прикрива истината зад угоднически фрази и със сигурност е сред най-подходящите събеседници за началото на новата година. Кокала зарежда с настроение и показва, че има амбиция да трупа опит и да се развива.
Г-н Велев, какво от старата година искате да пренесете и в новата, и за какво съжалявате, че не е станало, както сте си го представяли?
- По принцип съм такъв човек, че всичко, което вече се е случило, остава зад гърба ми. Мисля само за това, което предстои и гледам напред. Винаги има момент или период, за който ще си спомняш цял живот и се сещаш и за хубави, и за лоши моменти. Аз съм доволен от това, което имам и за мен е важно какво предстои.
Какъв ви беше късметът от новогодишната баница?
- Парата не беше при мен. Аз на късмет не разчитам. Боря се през целия си живот, доколкото ми позволяват силите. Всичко около мен е нормално. В професионален план мога да кажа, че донякъде съм в застой, дотолкова, че не съм там, където мисля, че е ми е обичайното място в „А" група и в момента работя за отбор в „Б" група. Аз обаче никога не съм бягал от предизвикателствата и гледам да се възползвам от всеки шанс да трупам опит. Ако не работя, губя представа за това, което се случва, излизам от ритъм. Предпочитам да съм в играта. Не избирам от офертите като някои колеги с големи претенции. Освен това да си признаем, че разликата между Първа и Втора лига в момента не е толкова голяма, естествено като изключим два до три отбора.
Кое е най-голямото предизвикателство пред вас в първите седмици на 2017 г.?
- Въпросът е да съумеем да направим необходимото, за да подсилим отбора там, където има нужда. Надявам се, че вече имам опита и способностите да преценя кой може да ни свърши работа. Ясно е, че в Оборище ще има селекция, защото отборът ни бе обезпечен буквално до последния ден на календарната година и всичко в клуба е много добре уредено. Не му подхожда в момента да се бори за оцеляването си във Втора лига. Ситуацията обаче е резултат от доста наслагвания и се надявам, че тя е само временна и ще се промени съвсем скоро.
С кого от десетките, а може би и стотици бивши съотборници се чухте, за да се поздравите по празниците и да си кажете „Наздраве!"?
- В интерес на истината кръгът от приятели е доста ограничен, но иначе контактите действително са стотици. Поздравяваме се с доста от съотборниците, но и със съперниците, защото на терена сме се уважавали.
Все пак кой беше до вас в новогодишната нощ?
- Не издавам такива тайни. Казах ти - в тесен кръг. Ако искаш имена, ще ти кажа - чухме се с Доналд Тръмп, Обама, Путин, с Бойко Борисов по Коледа играхме мач... Другите са от тия редовните.
Какво си пожелавате за 2017-а?
- Да съм малко по-позитивен. Да бъда по-здрав или поне да си остана на същото положение. Аз си имам това, което ми трябва - здраво семейство. Синовете ми Емил и Томас вече са на 27 и на 24 години, работят и са доволни. Това ми е достатъчно.
Скоро могат ли да ви направят дядо?
- Всяко нещо с времето си.
А ще се намери ли някой, който да спечели срещу Лу-догорец или поне да се доближи до хегемона в първенството?
- Лудогорец всеки може да ги бие. На шах, на тенис на маса... На футбол обаче трудно някой скоро ще може да се сравнява с тях, защото направиха доста положителни неща и те ги доближават до тимовете на добро европейско ниво. Не говорим вече за средно, за там имаме Левски. Домусчиев направи наистина нещо велико в град като Разград, който го минаваш на трета скорост. Докато включиш четвърта, вече си извън него. Имат един светофар, а сега няма да се учудя, ако и летище си построят, за да може да кацат отборите, с които ще играят. Наричат го с какви ли не имена, но човекът заслужава само уважение. Защото футболът ни се нуждае от инвестиции. Пари при пари отиват и когато ги управляваш правилно се постигат сериозни резултати.
Ще успее ли Левски да запише победа в Европа?
- Със сигурност. Още този месец на контролите в Кипър. За лятото не знам. За Левски в момента трудно може да се даде оценка, защото клубът все още ми изглежда разколебан от структурните промени, които се правят твърде често. Отборът обаче играе все по-добре, има добри футболисти в състава и ще ми бъде интересно какво ще постигнат през пролетта.
Според вас дали Елин Топузаков е правилният избор за треньор?
- Топузаков си заслужи да води отбора, защото от доста време е помощник. Аз също така започнах. Така се трупа опит и се следва един естествен път на развитие. По-ско- ро други хора в клуба не са се доказали преди да получат доверието, което им се дава. За мен, за да си успешен в това, което правиш и да отговаряш на високите изисквания в професията, трябва да си натрупал поне 20 000 работни часа по специалността. Не може да спираш с футбола и веднага да ставаш треньор, директор или селекционер. Точно заради липсата на достатъчно опит на важни позиции се получава една бъркотия. В момента се говори за титла, но това е само от куртоазия, за пред публиката. Реалността е категорична, че Лудогорец няма как да бъде свален от върха.
През 2009 година по-лесно ли беше?
- Какво? Много малко хора знаят през какво съм преминал и тогава. През зимата за селекция пари нямаше и едва успяхме да вземем Бардон и Христо Йовов. Батков лично ходи в Кипър и му бях казал, че напускам, ако се върне без Бардон. Борих се почти с всичко, но все пак успяхме да бием два пъти Литекс на Мъри и ЦСКА на Любо Пенев и така да си заслужим титлата.
Според вас кой е футболистът на отминалата година?
- Тази класация може временно да я спрете или да й промените регламента. Навремето правеха „Железен отбор" за тези, които са били най-постоянни. И мен ме бяха избрали една година заедно със Стоичков и Кайзера. Иначе бих посочил някой от българите в Лудогорец. Там най-постоянен е Съни Дяков, който държи високо ниво. На кой друг да дадем - на Мартин Камбуров ли? Той вкарва на ходом или с лека засилка.
А какво е мнението ви за Ивелин Попов?
- Не мисля, че блести в отбора си. Добър футболист е , но в никакъв случай не е безспорен №1, каквито бяха Стоичков, или по-наскоро Бербатов.