След шеметна надпревара продължила до самия епилог на сезона в А група шампион все пак стана амбициозният отбор на Лудогорец. Разградчани демонстрираха най-приятен за окото футбол и претърпяха развитие в положителен аспект, сравнявайки представянето на тима с началото на шампионата. За съжаление тенденцията не всичко в родния шампионат да се решава на зеления терен се потвърди и през изминалия сезон.
Това, което се гради в Разград, безспорно заслужава адмирации, но не може да се прескочат някои съмнителни момента от първенството, които по един или друг начин побутнаха Лудогорец към шампионската титла. На първо време трябва да се уточни, че срещите, породили сериозни полемики, се играха в последния месец, т.е., когато битката за титлата вече навлизаше в решителната си фаза, а това едва ли е нещо случайно. Започна се с гостуването на Миньор, което пък съвпадна с протеста на перничани към БФС. А как бе изразен този протест? С пускането на 11 голобради момчета в двубоя, който се явяваше най-тежкото гостуване на Лудогорец до края на сезона. Веднага след това дойде дербито с Литекс, в което вече ексшампионът на страната не получи две чисти дузпи, едната от които в 95-ата минута при резултат 1:1. За капак, когато нещата тръгнаха лошо срещу Черноморец, главният съдия във въпросния мач взе дейно участие в светкавичния обрат на тима от Разград.
Публична тайна е, че, Лудогорец приложи и друга „техника”, за да улесни пътя си към титлата, която се изрази във финансов стимул за съперниците на ЦСКА. А според наредба на УЕФА това е строго забранено. Всъщност, налагането дори на минимална санкция за това провинение граничи с фантастиката.
Такива събития съвсем не са новост в българския футбол. В последните години шампионите ни редовно се определят „благодарение” на подобни номера. Горчивината идва от това, че в Лудогорец започнаха да прибягват до тях почти на финалната права на шампионата. Ако приемем, че грешката на реферите срещу Локо Пловдив в началото на сезона бе непредубедена, то напоследък тези съмнителни събития зачестиха и започнаха да се натрупват. Неприятно е, защото до един момент „орлите” бяха прекрасен пример за това как един отбор, макар и съставен с много пари, може да се труди почтено и да търси място под слънцето с честни средства, съчетавайки с това и атрактивен стил на игра, който спечели мнозина неутрални привърженици. Явно обаче титлата се оказа прекалено голяма съблазън за хората в Разград и бе необходима някоя и друга странична помощ, за да остане Лудогорец в борбата за отличието и то да се реши във финалния мач с ЦСКА, както се и получи.
Единствено критика от такова естество може да получат „орлите” за първия си сезон в елитната ни група.
Време е вече да поговорим за футбол, като в това отношение делиорманци нямаха равен през сезона и, за стандартите в България, преизпълниха основната идея, кореняща се в тази прекрасна игра, а именно да носи наслада на хората на стадиона или пред телевизорите.
Това, че се дават не малко пари за играчи и техните заплати, няма абсолютно нищо общо с постигнатото от треньора Ивайло Петев през сезона. Младият наставник свърши великолепна работа начело на Лудогорец, превръщайки тима си в един от двата у нас, които имат ясно очертан стил на игра (другият е Черноморец на Херо). Не е случайно, че „орлите”, макар и малко като на шега, си спечелиха прозвището „мини Барса”. Естествено двата клуба са на светлинни години един от друг във всяко едно отношение, но е факт, че Петев опитва да интегрира някои от тактическите постулати на каталунския футбол в своя състав.
Друг от ключовете към успеха на разградчани бе утвърденият титулярен състав в голям процент от мачовете на отбора. Общо взето още от началото на сезона Петев налага една и съща единайсеторка, търпяща минимални промени, и то в много редки случаи. Вероятно всеки, който е достатъчно заинтересован от българския футбол, може да изрецитира стартовия състав на Лудогорец, заедно с 4-5 резервни футболисти, които обикновено се появяват в игра за „орлите” през втората част на двубоите. Колкото по-компактна е групата от футболисти, на която един треньор предимно разчита, толкова по-добре.
Още един съществен фрагмент по пътя към триумфа на отбора от Разград бе доверието. Доверието към треньора, доверието към футболистите, че с този подход, непознат за останалите родни тимове, накрая всичко ще завърши добре. Ивайло Петев бе оставен на треньорския пост, въпреки 3-те поредни загуби за 8 дни през месец март. Най-впечатляваща обаче е историята около Урош Голубович. Стражът, който доста се компрометира с изявите си именно в тези три мача и по думите на собственика на клуба Кирил Домусчиев, е минал дори детектор на лъжата, отчая нападателите на ЦСКА и с някои важни намеси изигра решаваща роля за победата в последния кръг. Дори само заради спасения със сетни сили пряк свободен удар на Мораеш в последната минута на срещата, сърбинът трябва да бъде напълно оневинен. Ами спасяванията срещу Левски на „Герена”? Точно от успеха над „сините” тръгна успешната серия на Лудогорец без загуба, която остави „орлите” в надпреварата за шампионската титла.
През пролетта отборът от Разград прогресира в няколко отношения. Първо, Ивайло Петев доразви тактическите си способности. Пример за това бе мачът с Левски, когато наставникът изневери на стила си - Лудогорец игра по-предпазливо и остави „сините” да се самоунищожат, както се и получи.
Освен това вече победите се осигуряваха в доста по-ранни етапи от срещите. Нямаше ги драмите от сблъсъците в Търговище и Враца през есента, когато Лудогорец едва спечели.
Увереността и самочувствието на тима нараснаха, но и като цяло „орлите” вдигнаха нивото си на игра през пролетта и полетяха още по-високо, което донесе историческата първа титла в историята на клуба.
Остава да видим как ще се представи Лудогорец в дебютното си участие в Шампионската лига. Но дотогава има достатъчно време, в което хората от Разград да помислят как да направят отбора конкурентноспособен на континента и да преминат на следващото ниво в изграждането му.
Влади Николов
