ЦСКА влиза с летящ старт в новия сезон. Категоричната победа над шампиона Литекс В мача за Суперкупата даде ясна индикация, че червените с основание се считат за фаворит №1 за титлата. Всички предпоставки за червен триумф са налице.
ЦСКА разполага с най-добрия футболист в „А” група в лицето на Спас Делев, отборът вече е обигран, ритъмът е напипан, схемата и изпълнителите също. Колективът, както и през пролетта, е на суперниво. Изобщо в последните години в ЦСКА рядко е имало подобен микроклимат. Няма вече вътрешни дразнители, интриганти и провокатори. Клубът се изчисти от тях.
Но най-важното е, че отборът е напълно комплектован и се носи на крилете на вдъхновението след двата бързи трофея, които спечели в последните 2 месеца. А те се дължат в най-голяма степен на Милен Радуканов. Това трябва да е ясно и да не се подлага на съмнение.
С играчи като Делев, Платини, Зику, Галчев, Нелсън и Бандаловски армейците не би трябвало да имат особени проблеми на вътрешната сцена. Да не забравяме и ударът на последната седмица. Завръщането на Райс Мболи, което е огромен плюс за отбора и ще вдъхне необходимата стабилност в дефанзивен план. На практика след привличането на алжирския национал ЦСКА може да претендира, че има най-добрия състав във всички линии - вратарски пост, защита, полузащита и нападение.
Най-силното звено на тима обаче е атаката. Плати-ни, Зику, Делев, Нелсън, а съвсем скоро и Мораес дават на Радуканов страхотни опции и разнообразие. Скоростната техника на Нелсън се допълва от бързината и головете на Спас. Тук е моментът да обърнем внимание на двата прекрасни гола на Делев срещу Литекс. При първия той първо показа бързината си, а после шутира от движение без никакво забавяне. Ударът му с левия крак бе много премерен и не остави шансове на вратаря, финализация на истински голмайстор.
При второто му попадение видяхме и нещо друго. Перфектно овладяване на топката и техничен удар покрай вратаря. Този път с десния крак. Спас играе еднакво добре и с двата крака, а взривната му сила го прави наистина специален футболист за ЦСКА.
Така стигаме и до Зику и Галчев, които са майстори на извеждащия пас. Двамата бяха футболистите с най-много точни подавания в Бургас. Галчев обаче пробяга два пъти по-голяма дистанция от Зику. Румънецът все още не е в кондиция. Приказките, че вече е свалил необходимите килограми, са абсолютна лъжа. От самолет се вижда, че той има поне още 2 килограма отгоре. Иначе, че футболът му е ясен - спор няма. Но трябва и тичане. В съвременния футбол, при тази динамика, един отбор не може да си позволи да има в състава си играч, който да не отнема поне по 3-4 топки на мач. За българското първенство и с тази игра Зику ще е ОК, но за Европа му трябва много по-добра кондиция.
Двамата централни нападатели Платини и Мораес затварят кръга на атомната атака на ЦСКА. Мишел може да играе както на върха на нападението, така и от втора линия. А в Бургас срещу Литекс бе използван успешно и по десния фланг, защото често сменяше мястото си с Делев, което е поредната прекрасна идея на Радуканов.
Така че ЦСКА има готов отбор. И само ако направи някоя много голяма глупост, може да се размине с титлата. А ние добре знаем, че червените са майстори на глупостите и създаването на напрежение по никое време. Сега начело с Радуканов обаче нещата изглеждат под контрол и рисковете за самовзривяване са по-малки.
Но да се върнем на Суперкупата. Червените трябва да съжаляват, че не разгромиха Литекс. Можеха да го направят, но подходиха аристократично, дори несериозно. А не беше нужно. Просто трябваше да натиснат педала докрай. Литекс бе гроги след третия гол във врата си и бе готов да поеме още толкова. Стига някой отсреща наистина да искаше да ги вкара. Бий си ги с 6:1 и следващия мач, когато излезеш срещу тях, ще водиш 1:0 още от съблекалните. При 3:1 червените обаче започнаха с някакво безсмислено разиграване на топката в своята половина.
Радуканов казва, че в този мач важна била победата. Ама то и децата знаят, че победата винаги е най-важна. Просто има мачове, в които трябва да натиснеш спусъка. И веднага обясняваме защо. Ако това бе елиминационен мач в две срещи, а червените са изгубили първата с 0:1, то е приемливо при 3:1 на реванша да разиграваш и да не рискуваш. Тогава наистина резултатът не е важен, важно е само класирането в следващата фаза.
Но когато играеш пред изцяло своя публика, с човек повече, феновете вече предусещат разгрома, а съперникът ти е в нокаут и можеш да му напълниш кошницата с колкото си гола искаш, да казваш, че в този мач разликата нямала значение, е пълна глупост. Точно сега имаше значение. С убедителните победи се печели авторитет и се всява страх у съперниците. Червените е хубаво да знаят това и когато могат, да вкарват до откат. За да се знае кой кой е.