Има нещо гнило във формулата на първенството по футбол и няма как това скоро да не излезе наяве. Бяхме много ентусиазирани преди месеци, че най-накрая се прави нещо в посока на уеднаквяване на критериите с истинския футбол, но май пак нещата са направени по български. С много излишна еквилибристика, с много компромиси, с огромно недомислие, което накрая ще приключи с плачевни резултати.
Някак нямаме усещането, че само преди седмица приключи завършен дял от първенството на страната. Произведе се някакво временно класиране на полусезона, но няма как да се направят генерални изводи, защото в много кратки срокове нещата могат коренно да се изменят.
Вече всички са наясно, че това, което се провежда като тазгодишно първенство, е някаква странна смесица на 3 в едно като хронология. На практика в 2013 година ще се проведат 2/3 от всички футболни двубои, а през пролетта на следващата 2014 година ще се доиграят мачовете от последната третина. След средата на декември обаче предстоят близо три месеца, в които футболният живот изцяло ще замре. Дисбалансът е явен - сезонът се разделя по следния начин - 5 месеца футбол, след това два месеца и нещо почивка, следват 2 и половина довършителни и отново 2 без състезания. Обобщено, малко повече от 7 месеца футболен сезон към близо 5 месеца пълно мъртвило. При това насечено от две големи паузи. Подобно съставителство на футболния календар ни отдалечава абсолютно от нормалните стандарти. Най-добрият вариант естествено е непрекъснат сезон от 9 месеца, както е при най-силните първенства.
Компромисът, който се прави там, където не може да се получи, е един месец зимна пауза. Такова чудо, каквото е при нас обаче, го няма никъде. В България се произведе нещо съвсем различно. При нас е хем сърби, хем боли. Не искаме да бягаме от традицията на сезон есен - пролет, обаче мачовете са ни малко. В същото време ни е страх, че на 1 март ще има един метър сняг. От друга страна е хубаво повече отбори да играят в първенството. Заради това раздаваме лицензи без никакви критерии. Половината стадиони са с тревно покритие от социализма. Терените на "Тича" и в „Надежда" са срамота за собствениците на тези клубове. Не на последно място, за да станеш участник в А група, е необходимо само да посочиш място за провеждане на срещата. За капак 8 програмата са сложени някакво невъобразимо количество междинки, които биха предизвикали ахване дори в родината на футбола. И накрая се търси начин забърканият тюрлюгювеч да има достатъчно време да ври, преди да стане миризлива манджа. Това всъщност правят в БФС. Целта е да няма недоволни и всеки да е еднакво ощетен. Богатите по един начин, бедните по друг.
Но календарът не е единственото тиктакащо взривно устройство. Разделянето на отборите на две седмици също е "повод за гордост". След дълга и щателна проверка се оказа, че само в Южна Корея има нещо подобно, при което един отбор да почива в кръга. Но дори там не е точно така, защото кръговете почти се сливат един с друг, без пауза от дни. И ритъмът като цяло е запазен. В нашата формулировка дори без почиващ няма ритъм, а какво ще се случи, когато започне втората част от цирка, само можем да гадаем. Почиващият отбор определено е някаква чутовна глупост, която всеки нормален съставител на календар би избягнал.
И ако в БФС си мислят, че няма да е като през 2002 година, значи много сериозно са се объркали. Тази формула е възможно най-благодатната почва за корупция.
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"