Хуан Мата пристигна на тренировъчната база на Манчестър Юнайтед през януари 2014-та с хеликоптер. Бе облечен с елегантно сако, а в джоба си бе сложил прекрасна копринена кърпичка. Приличаше на испански аристократ, а „червените дяволи” платиха за него 37 млн. паунда, с което счупиха трансферния си рекорд. След първоначалната шумотевица обаче настана тишина.
Мата е играч, за когото експертите говорят тихо и приглушено. Но в неделя на "Анфилд" всички крещяха името му. Той върна магията във футбола, демонстриран от Юнайтед. Много ще се изпише за важността на триумфа на хората на Луис ван Гаал, и то на стадиона, на който напоследък им е адски трудно. Показаното през първото полувреме бе впечатляващо и не остави шанс на съперника. По-важното в случая обаче бяха креативността и самочувствието на испанеца. Той ни върна назад в дните на сър Алекс Фъргюсън и напомни защо Манчестър Юнайтед е един от най-големите отбори в света.
И двете попадения бяха дело на халфа. Първото дойде след страхотно извеждащо подаване на сънародника му Андер Ерера. Второто бе още по-красиво. Анхел ди Мария копна, а Мата полетя и с ножичен удар направи Симон Миньоле безпомощен. Радостта на Хуан след гола бе красноречива - сякаш огромен товар се бе свлякъл от плещите му. Какво шушнеха експертите? Че Мата бави играта твърде много. Че е безполезен в отбрана. Че е ненужен на Челси, но за буксуващия при Дейвид Мойс тим е супер. Шотландецът обяви, че това е "първият от многото състезатели от световна класа”, които ще доведе на ”Олд Трафорд". Е, неговото време бързо изтече.
Дойде Ван Гаал, но и при новия бос испанецът не съумяваше да блесне и да задържи постоянно високо ниво. Не е лесно да трябва да се доказваш наново, нито непрекъснато да четеш критики по свой адрес в медиите. "Издънка" бе най-честият термин, използван по адрес на полузащитника. "Продават Мата" също бе сред заглавията почти всеки ден. След сблъсъка с мърсисайдци „желязното лале” похвали своя №8, макар да не прекали с хвалебствията.
"Не обичам да посочвам индивидуалности, но Хуан бе много добър. Той винаги се старае много. Все пак на първо място е колективът. Видимо се чувства най-добре като дясно крило, а в комбинация с Ерера това му отваря много възможности. Но всеки трябва да е готов да смени позицията си в името на тима. Не съм удивен, просто съм доволен.”
През първата част Мата бе бърз, подвижен, хитър и непримирим. Бе като светкавица, която намираше празните пространства. Всичко това подчерта и ни убеди в огромния му талант. Преди да пристигне Ди Мария, испанецът държеше рекорда за най-скъпа покупка в историята на 20-кратните шампиони. Тук е моментът да уточним, че Жозе Мауриньо никога не е имал проблеми с футболиста си. Единственият, за когото бе категоричен, че му е ненужен, бе Давид Луис. Просто Хуан задържаше топката повече, отколкото на португалеца му харесваше. А и конкуренцията бе жестока - Еден Азар, Оскар, Вилиан. Отчаяният Юнайтед бе готов на всичко да го вземе, затова плати такава солидна сума. Обратно към срещата на "Анфилд". Феновете ще са радостни, че любимците им ликуваха не заради "философията на Ван Гаал", а благодарение на креативната си игра.
Тук не става въпрос за това, че всички са изпълнили задачите на холандеца и са си свършили работата професионално. Даже напротив - през второто полувреме гостите явно решиха, че са направили необходимото и допуснаха куп елементарни грешки. Но все пак биха със стил. Истината е, че Манчестър Юнайтед крачи нагоре, къде забележително, къде не, но вече е на две точки зад втория Манчестър Сити. Видно е, че мениджърът и футболистите още не са се опознали напълно и понякога не е много ясно кой какво иска от другия. Но и срещу Тотнъм, и срещу Ливърпул имаше мигове, в които отборът приличаше на себе си отпреди няколко години. Головете на Мата бяха създадени и завършени перфектно, красиво. Андер Ерера, също като сънародника си, не е твърд титуляр. Но асистенции като тази за първото попадение бързо ще го превърнат в любимец на капризната манчестърска публика. Защото много напомнят за смелия стил и подход, наблюдавани над четвърт век при сър Алекс. Нищо че Ван Гаал по природа е прагматик и последното, за което му пука, е забавлението на запалянковците. Той иска резултати, това, е!
Е, по стигна дубъл над големия враг - втори за предишните седем кампании. И това не е малко. Ди Мария е неубедителен, също и Радамел Фалкао, но 26-годишният Мата бе кате горичен, че няма да се задоволи ролята на резерва. И грабна ролята на маестрото, който дърпа конците. Не са мо това - той върна красотата в играта на Юнайтед. Наистина, резултатите бяха добри и преди това, завръщането в Шампионската лига е много вероятно, но то трябва да стане по начин, подходящ за червените дяволи. Със стил, апломб и красота. С Мата това вече е напълно възможно.
Пол Хейуърд, в-к „Дейли Телеграф”