Иван Иванов е най-добрият футболист на Партизан (Белград) за 2012 г., определиха привържениците на несменяемия сръбски шампион през последните пет години.
За българския национал гласуваха 34% от привържениците на Партизан и българският футболист получи почетен плакет, след което даде интервю, в което каза:
"Няма по-хубаво нещо за един футболист от това запалянковците да го изберат за най-добър, особено ако е чужденец. Но аз тук не се чувствам чужденец, защото свикнах много с Партизан и с Белград.
Наистина тук ми е много хубаво. Всички ние играем футбол заради запалянковците и когато почувстваш позитивни вибрации от трибуните и разбереш, че запалянковците те обичат, получаваш допълнителна енергия".
В България в анкетата за най-добър футболист за 2012 година Иван Иванов бе на второ място след Георги Миланов.
"Имах наистина добър сезон, както в Партизан, така и в националния отбор, но искрено мисля, че Миланов заслужи да бъде първи, защото е изключителен играч.
В най-скоро време той ще отиде в някой голям европейски клуб и няма шансове да играем заедно в един отбор. Миланов е комбинация от Саша Илич и Лазар Маркович, липсва му само малко опит и когато го придобие, ще бъде супериграч", откровен е той.
"Една от причините за симпатиите на запалянковците са и головете. Бях добър реализатор, треньорите ме караха да отивам пред вратата на противника заради моето чувство за гол и заради играта ми с глава, така че често вкарвах голове.
Що се отнася до спокойствието в играта, винаги съм го имал, то ми е дадено от Бога, след като Бог ми е отнел бързината. Тъй като съм много спокоен в играта, хората мислят, че съм много по-възрастен.
Имам добър усет за развоя на даден мач, но трябва и доста да се тренира, а аз обичам да работя", казва още българският национал.
Относно слуховете, че ще напуска Партизан, Иванов сподели: "Само ако Партизан и аз получим някое много изгодно предложение и то само от някой клуб от Запад. За Изток не става въпрос - вече бях в Русия, там можех да продължа за двойно по-изгоден договор, но не се чувствах добре.
Просто не ми харесваше средата, в която живеех и играех, и когато дойде предложението от Партизан, въпреки че имах предложения и от четири други отбора, веднага се съгласих. Преди идването си в Партизан имах цялата информация за клуба и за града. Сега съм щастлив, че всичко излезе точно и се чувствам като в родния си град. Бих останал в Партизан и през целия си живот.
Ако клубът ме иска, за мен това въобще не е проблем. Имаше няколко добри предложения, но на мен не ми хареса нито едно. Не искам да напусна клуба, в който се чувствам толкова добре".
Иванов спечели място в сърцата на запалянковците, когато майка му почина, а той въпреки нейната смърт остана в Белград и игра мач.
"Майка ми бе много важен човек в моя живот. Повтаряше ми да работя това, което най-много обичам, и бе моята голяма морална опора. В този момент аз си мислех какво би казала тя и как би постъпила на мое място. Сигурен съм, че майка щеше да ме посъветва първо да изиграя мача, а след това да отида на погребението. Разбраха ме и баща ми, и по-малкият ми брат, които също ме подкрепиха", разкрива Иванов.
Българинът си спомни и за загубата във "вечното дерби" с Цървена звезда, когато ритна с всичка сила топката в една от рекламите.
"В първото дерби играхме блестящо и победихме. Бях сигурен, че те никога не могат да ни победят. Но след това загубихме четири дербита. Най-много ме е яд за последното дерби, в което бяхме сигурни, че ще ги победим без проблеми. След първото полувреме бях сигурен, че ще им вкараме шест гола. . . Във всички дербита бяхме по-добри, но правехме глупави грешки".
Наистина тук ми е много хубаво. Всички ние играем футбол заради запалянковците и когато почувстваш позитивни вибрации от трибуните и разбереш, че запалянковците те обичат, получаваш допълнителна енергия".
В България в анкетата за най-добър футболист за 2012 година Иван Иванов бе на второ място след Георги Миланов.
"Имах наистина добър сезон, както в Партизан, така и в националния отбор, но искрено мисля, че Миланов заслужи да бъде първи, защото е изключителен играч.
В най-скоро време той ще отиде в някой голям европейски клуб и няма шансове да играем заедно в един отбор. Миланов е комбинация от Саша Илич и Лазар Маркович, липсва му само малко опит и когато го придобие, ще бъде супериграч", откровен е той.
"Една от причините за симпатиите на запалянковците са и головете. Бях добър реализатор, треньорите ме караха да отивам пред вратата на противника заради моето чувство за гол и заради играта ми с глава, така че често вкарвах голове.
Що се отнася до спокойствието в играта, винаги съм го имал, то ми е дадено от Бога, след като Бог ми е отнел бързината. Тъй като съм много спокоен в играта, хората мислят, че съм много по-възрастен.
Имам добър усет за развоя на даден мач, но трябва и доста да се тренира, а аз обичам да работя", казва още българският национал.
Относно слуховете, че ще напуска Партизан, Иванов сподели: "Само ако Партизан и аз получим някое много изгодно предложение и то само от някой клуб от Запад. За Изток не става въпрос - вече бях в Русия, там можех да продължа за двойно по-изгоден договор, но не се чувствах добре.
Просто не ми харесваше средата, в която живеех и играех, и когато дойде предложението от Партизан, въпреки че имах предложения и от четири други отбора, веднага се съгласих. Преди идването си в Партизан имах цялата информация за клуба и за града. Сега съм щастлив, че всичко излезе точно и се чувствам като в родния си град. Бих останал в Партизан и през целия си живот.
Ако клубът ме иска, за мен това въобще не е проблем. Имаше няколко добри предложения, но на мен не ми хареса нито едно. Не искам да напусна клуба, в който се чувствам толкова добре".
Иванов спечели място в сърцата на запалянковците, когато майка му почина, а той въпреки нейната смърт остана в Белград и игра мач.
"Майка ми бе много важен човек в моя живот. Повтаряше ми да работя това, което най-много обичам, и бе моята голяма морална опора. В този момент аз си мислех какво би казала тя и как би постъпила на мое място. Сигурен съм, че майка щеше да ме посъветва първо да изиграя мача, а след това да отида на погребението. Разбраха ме и баща ми, и по-малкият ми брат, които също ме подкрепиха", разкрива Иванов.
Българинът си спомни и за загубата във "вечното дерби" с Цървена звезда, когато ритна с всичка сила топката в една от рекламите.
"В първото дерби играхме блестящо и победихме. Бях сигурен, че те никога не могат да ни победят. Но след това загубихме четири дербита. Най-много ме е яд за последното дерби, в което бяхме сигурни, че ще ги победим без проблеми. След първото полувреме бях сигурен, че ще им вкараме шест гола. . . Във всички дербита бяхме по-добри, но правехме глупави грешки".
