В треньорския занаят кратките празници се редуват с дълги делници. След като спечели титлата на Казахстан през ноември и Суперкупата през март, Станимир Стоилов и неговият Астана отново са на дългия път към нови успехи и нови предизвикателства. След 12 кръга шампионите са в челния пакет от претенденти за титлата, но мислите на българския спец вече са насочени изцяло към Европа. Предстои 10-ото му участие в европейските турнири и трето в Шампионската лига. А Стоилов най-добре знае, че е това, което е, именно благодарение на мачовете в Европа, които го легитимираха като най-успешния български треньор през 21-и век.
Мъри, как стоят нещата във у втория ти сезон в Казахстан?
- Добре, но може и още по-добре, както казва Велко Кънев във великия филм "Оркестър без име". Не сме на първото място в класирането, но и не изоставаме много от първия Актобе. Първенството е оспорвано и интересно като интрига и изоставането от 4 точки в никакъв случай не е фатално. Когато пристигнах през миналия юни, изоставахме двойно повече, а накрая финиширахме първи.
Все пак като че ли очакванията бяха по-големи. След края на миналия шампионат местните специалисти в един глас говореха, че започва хегемония на Астана...
- Футболът е интересен, защото нещата бързо се променят, факт е, че стартирахме новия сезон с една драматична победа за Суперкупата срещу Кайрат. За съжаление влязохме пак в една лоша серия и затоба сега сме по-назад от очакваното. Но пак казвам, нищо фатално не се е случило.
Тези лоши серии не стават ли прекалено голям проблем?
- Не е приятно да се губят точки и мачове, но това си има своето обяснение. Имахме отсъстващи, сблъскахме се и с друг огромен проблем - лошите терени. През март и април гостувахме на места, където просто не можеше да се играе нормален футбол. Стигна се дотам, че в някои мачове играхме откровено директен футбол, защото просто бе невъзможно да се осъществи комбинативна игра. Но като цяло нещата са под контрол. Астана може и да изпитва временни трудности, но като цяло почеркът е изработен.
С този почерк ти предстои да водиш отбора в Европа. Винаги си казвал, че това за теб е основното предизвикателство като треньор...
- И не се отказвам от думите си, които се превърнаха във верую. Най-важното нещо през годината е участието на Астана в Европа. Там е мерилото, там е печатът за качество.
Броиш ли участия та си? Това, което се задава, е десетото. Юбилей, така да се каже. Малцина са българските специалисти, които имат толкова много мачове в Европа...
- Добрата статистика гали ухото и показва какви постижения си направил. Във футбола обаче няма вчера, а само днес и утре. Важното е само това, което предстои.
Като се върнем назад, виждаме в биографията ти серии от 14 мача, от 10 мача, от 8 мача, от 6 мача. Само веднъж обаче си отпадал след първия двубой. Към кой вариант се насочваш? Втори кръг от 17 двойки в нито една не е победил непоставеният?
- Което не е никаква изненада, защото нали затова са тези коефициенти. Трудно ще е, трябва и малко късмет за поносим съперник. Давам си добре сметка, че при загуба в този кръг всичко приключва.
Поносим съперник ли е Лудогорец?
- Дори в Казахстан местните коментатори определят Лудогорец като възможно най-лошия сценарий за съперник. И няма какда е
иначе при успехите на Лудогорец през последните години. Но ако е писано да се срещнем на терена, нямам никакви притеснения. Каквото сабя покаже!
Продължаваш ли да не гледаш български мачове?
- Точната бройка на мачовете, които съм гледал от България през тази година, е три. Трите мача на Левски с Лудогорец. Иначе за първенството добивам информация само от писмени източници.
Е, как ти се видяха поне тези мачове, които си гледал?
- Много сериозни комплименти за играта на Левски и за треньора, специално за двубоите за Купата. За първенство Левски игра страхливо в Разград и закономерно загуби. Но нещата бяха коренно различни в мачовете за Купата. И при гостуването, и при домакинство на "Герена" Левски се надиграваше с шампиона. Игра като равен без притеснение, а както добре се знае, победата обича смелите. Сините бяха смели и им пожелавам да са такива и на финала, за да вдигнат купата.
Една купа за шест години, не е ли това пълна мизерия за клуб като Левски?
- Всяко нещо си е с времето. Нашата публика обича победите, а тази евентуална купа е най-изстраданата. Така че нека Левски я спечели, а феновете сами ще определят на какво място ще я поставят в сърцата си.
Генерално обаче проблемите се задълбочават...
- Сега чета неща, които аз пет години ги говоря непрекъснато. И тогава нямаше кой да ме чуе и станах лош. Тогава имаше машинисти плюс други фактори, които обещаваха светло бъдеще за синия тим. Имаше и пари, а сега няма! И ето че грозната истина лъсна в пълния размер. Ситуацията явно е много трудна, единственият светъл лъч е поведението на привържениците, които помагат с каквото могат. Иначе пак забелязвам наличието на старите рецидиви, три месеца сме открити и прозрачни, след това отново ставаме закрити.
Лудогорец обаче стана за четвърти пореден път шампион...
- И в това няма никаква сензация. На този етап са далеч напред. Но вижте какво бе нивото на първенството. Двата гранда са в най-ниската си историческа точка. Ботев бе направил отбор да конкурира Лудогорец през тази година, но всичко се разпадна. В първенството няма никаква конкуренция. Това, между другото, е причината формат, който прави първенството на Казахстан суперинтересно до последния кръг, в България да е напълно провален.
През последните дни има една злободневна тема около Кирил Домусчиев...
- Като човек, който по-отдавна съм в материята, мога да кажа, че няма нищо притеснително в журналистическите въпроси. Задават ти ги, отговаряш, няма никаква философия. Няма какво толкова да се палиш. Но аз на гърба си съм изпитал какво означава преднамерена, злостна медийна кампания, погазваща с мръсна кал човешкото достойнство. Но и това се изтърпява и пак е за сметка на този, който е съчинил мизерията. Никой не е надхитрил житейската мъдрост "Каквото повикало, такова се обадило".
Последен въпрос, вече сте двама в Казахстан. Херо подписа с "Иртиш"...
- Много се радвам за Херо и съм сигурен, че тук ще му е добре. В исторически план Иртиш е голямо име в местния футбол. Много са популярни като клуб и пред Херо се открива чудесен хоризонт да остави следа в Казахстан.
