Стойчо Младенов: Имаме храна и вода за още 4-5 дни

- Г-н Младенов, от една седмица телефонът ви е постоянно изключен. Добре ли сте?

- Слава богу - добре съм. И аз искам да се чуя с някого в България, но само за минути мобилните оператори пробиват „ембаргото". Няма връзки, телефоните са блокирани. Интернет въобще не се появява. Сега се качих на покрива на къщата с идеята да се чуя с някого. Ето - вие звъните. Наистина ситуацията в Египет е повече от ужасна. Хората въстанаха.

 

- Видяхте ли с очите си какво се случва?

- Гледам по телевизията. От три дни не съм излизал от къщи. Не ни позволяват.

 

- Къде ви завари началото на бунта?

- Бяхме на тренировка в четвъртък на нашия стадион „Петростейдиъм". Дойдоха от ръководството и ни казаха: „Веднага си отивайте у дома! Мачове този кръг няма да има." Страшното беше започнало. А трябваше да пътуваме за Гуна, за да играем двубой от първенството... За първи път в живота си изпадам в подобно положение. Не го пожелавам на никого.

 

- И какво правите в последната седмица?

- Барикадирахме се. Живеем в Рахат - това е най-скъпият комплекс в Кайро, и може би при нас засега е и най-спокойно.

 

- Например само два танка пазят двата входа на комплекса, който е в т. нар. Ню Кайро (б. а. - Ново Кайро). Един хеликоптер не спира да обикаля над къщите. А всички те са все ниски. Как ви звучи? Поне за мен е като на война. Ужасно е в XXI век да се случват подобни неща. Beче повече от година живея в Египет. Видях и се запознах с толкова добри хора. Рядко мога да се похваля, че съм получавал подобно топло и добро отношение. Не съм политик и не зная какво предизвика бунта. Пазят ни два танка и един хеликоптер. Просто се надявам всичко да е постарому. Да играем футбол. Ако има нещо, на което египтяните наистина са предани, това е футболът. Обожават го, затова и са най-силната нация в спорта в цяла Африка.

 

- Да се върнем на вашата ситуация. Страхувате ли се?

- Нормално е да съм уплашен. Всяка вечер залостваме вратата на къщата с дивани, мебели и всичко, което може да спре евентуални похитители. Прозорците са с решетки. С мен са съпругата ми Дарина и помощникът ми Анатоли Нанков. Премести се при нас, защото е опасно да живее в апартамента, където беше. Всяка нощ будуваме на смени. Няма начин. Страшното не идва от протестиращите, а от престъпниците, които излязоха на улиците и мародерстват. В нашия квартал непрекъснато местните се сменят на караули.

 

- Позволяват им да носят оръжие?

- Не, разбира се. Носят бухалки, железа. Пазят домовете си. Комплексът има охрана, която помага на живущите. Пред моята къща постоянно седи Реда, един от охранителите. Станахме приятели, откакто се преместих тук. Макар че той не говори никакъв език освен арабски, а аз не го разбирам. Всяка вечер обаче си говорим - на езика на жестовете. Кимаме с глава, смеем се. И винаги се разбираме. Поне така беше преди последната седмица. Човекът си е поставил за цел да пази семейството ми и съм благодарен. Такива са по принцип нравите в Египет.

 

- С какво се храните, след като не можете да излизате?

- Имаме храна и вода за още 4-5 дни. После ще му мислим. Дано всичко свърши. В четвъртък, когато събитията започнаха, по магазините беше страшно. Бутане, кряскане... Не е за разказване. После ги затвориха, няма как да се снабдяват със стока. Обаче успяхме да напазаруваме, така че досега не сме били лишени от нищо. Но ако минат още няколко дни... Кой знае? Притеснявам се за моя помощник Илия Дяков. Заедно със семейството му живеят съвсем близо до затвора, а оттам се избягали много осъдени престъпници. Проблемът е, че не успявам да го чуя. Човекът има три деца. Много рядко телефоните пробиват. Снощи (б. а. - в неделя) е имало престрелка до тях, където са убити хора. Един депутат е разстрелян в автомобила си. В историческия музей са обрани много артефакти, които са безценни. А там е събрана цялата цивилизация на Египет, която е най-древната. Мумиите, залата на фараон Тутанка-мон... Бил съм там. На човек може да му спре дъхът, когато види колко е величествено. И сега чувам, че на място, където има толкова много охрана, където и снимки не могат да се направят, са влезли и са грабили. Не е за вярване! Лошото е, че затворниците са откраднали оръжие. И нямат никакви притеснения да го използват. Добрата новина е, че полицията и армията отново опитват да контролират нещата. Дано бунтът е към края си.

 

- Има ли вариант да се приберете в България?

- Чакаме всеки момент обаждане от посолството. В постоянен контакт сме. Доколкото знам, в Кайро живеем около 300 българи. Последната ми информация е, че трябва да сме готови за излитане утре (б. а. - днес) около 15 часа. Чухме, че се организира самолет от България, който да ни прибере. Само че идването му е по-малкият проблем.

 

- Как ще стигнем до летището. Не знам дали властите могат да организират безопасното ни придвижване. Не е възможно да запаля колата и просто да потегля по пътя. Прекалено опасно е, а и няма да ми позволят, дори да опитам. Така че тук това сега е основният проблем за всички сънародници в Кайро. При това нашият град не е най-страшният. Най-големите проблеми са в Александрия.

 

- Каква е ситуацията на летището в Кайро?

- Ето го и третия проблем. Чух, че има три хиляди души, които не смеят да излязат от сградата. Отменят полети. Постоянно се говори по телевизията, че ту затварят аерогарата, ту я отварят.

 

- Няма как да ви отговоря на този въпрос. Убеден съм, че поне месец още няма да има футбол в Египет. Тренировки никой не прави. Докато ситуацията не утихне, едва ли ще насрочат мач.

 

- Не искам да го вярвам. Вървим отлично в шампионата и гоним целите си. ЕНППИ завърши 2010 година с рекорд - пет поредни победи. За съжаление загубихме първия и единствен мач през 2011-а досега. Играхме по-слабо, но въпреки това не заслужавахме да паднем. Както впрочем и да бием. Целта на ЕНППИ е да е сред първите четири, което означава, че догодина ще участваме в африканската Шампионска лига. Създадохме отличен колектив, изиграхме много добри мачове. Медиите ни хвалят доста. Това е добре, ама е и опасно. Не трябва да се главозамайваме, защото целта е далече. Точно в четвъртък трябваше да изиграем първия мач от втория полусезон. В Египет последният спокойно може да победи лидера. Силите са изравнени.

 

- Преди две седмици получихте първото си признание в Египет - треньор №1 на първия полусезон.

- Горд съм. Анкетата е между останалите треньори в елитната дивизия. Признанието е огромно, идва от колегите. А имайте предвид, че в Египет хората държат невероятно много на своите кадри. Затова и рядко се канят треньори от чужбина, футболисти също не се вземат. Предпочитат да лансират своите. Това ми е вторият такъв приз в чужбина. Избраха ме за треньор номер едно на турнира за Купата на Персийския залив, която спечелих с „Ал Ахли" (Джеда). В момента ми е болно, че чак сега ме питате за футбол.

 

- Кога ще ви видим в България?