1. Novsport
  2. Баскетбол
  3. Атанас Голомеев: Вече съм музеен експонат, има светлина за българския баскетбол

Атанас Голомеев: Вече съм музеен експонат, има светлина за българския баскетбол

Везенков сбърка, като избра Барселона, вместо да отиде в колежанското първенство на САЩ, убеден е легендарният национал

Атанас Голомеев: Вече съм музеен експонат, има светлина за българския баскетбол
Една от най-големите легенди на българския, а и на европейския баскетбол - Атанас Голомеев, говори вчера пред медиите. В пресклуб "България" той коментира признанието с включването му в Залата на славата на ФИБА, както u състоянието на любимия му спорт към днешна дата. 10-кратният шампион на България (2 титли с ЦСКА и по 4 с Академик Сф и Левски) не спести критиките си.
 
- Г-н Голомеев, има ли информация какво ще представлява церемонията?
 
- На 30 август в хотел "Шератон" в Пекин ще има тържествен обяд. След това вечерта ще е откриването на световното първенство и на полувремето на първия мач, пред 25 хиляди души мисля, че е залата, ще бъдем наградени официално. Първо ще бъде обядът, в който всеки ще може да каже няколко думи и ще бъде представен.
 
- Казахте, че това е канонизиране. Не е ли доста голяма дистанцията във времето, не идва ли малко късно?
 
- Редица са причините това да се случи сега. Най-основната може би е, че вече 20 години ни няма на баскетболната карта на Европа. Това отличие се дава не само за моите спортни заслуги, но и за цялостния принос на българския баскетбол. Това, което се случва на мен, е награда и за цяла генерация, да не кажа дори две. Признание за това, което успяхме навремето да направим. Защото, когато ние играехме и бяхме шести на европейско, се криех по два месеца, за да не ме питат защо така. А сега играем квалификации за квалификации за европейско, което е от 24 отбора от общо 50. Това е решение на световната федерация и за поощрение на държавите, участващи в самата организация. Фактът, че след толкова години, избор между 150 номинации, аз влизам вътре, е голямо признание.
 
- Доказали сте в предишните поколения, че баскетболът ни има големи успехи. След толкова много победи вие изиграли ли сте мача на мечтите си?
 
- Когато човек има кариера от над 20 години, трудно може да го избере. Много са тези мачове. Мач на мечтите, наистина не мога да кажа. Сигурно съм го изиграл, за да стигнем до днешния ден, явно е минал. Сега вече ставаме музейни експонати.
 
- Къде се загуби връзката между всички ваши успехи и настоящите поколения?
 
- Ние играехме на европейско при 12 отбора. Вакуумът е огромен. Болезненият преход от двете системи оказва огромно влияние. Чисто прозаично е това, че финансово ние закъсахме жестоко. Голям спорт, вие знаете, че без средства няма как да се случи. Крещящо доказателство са нашите класирания, последните на олимпийски игри. Да си припомним какво се случи в Сеул, където бяхме пета нация с 36 медала, докато стигнем до Лондон. Англичаните бяха с 5 медала тогава, а сега те са с 37, а ние с три. Ето как се обръща палачинката за толкова години, когато спортът е обект на държавна политика. В България за съжаление няма такава. Целокупният бюджет на целия ни спорт е 90 милиона лева, които са половината от тотото. На практика това са 45 милиона евро, а вие знаете какви са заплатите на футболист или баскетболист в НБА. Целокупният ни спорт е равен на една заплата на играч от НБА. Политиката е катастрофална.
 
- Говорили сте за апостолската работа на треньорите. Какво имате предвид?
 
- Трябва да се тръгне по детски градини, в училища, да се набират деца. Почти нямаше град, в който да не се играе баскетбол. Сега има на пръстите на едната ръка - Ботевград, Варна, отчасти Бургас. Пловдив, Русе, Ямбол ги няма на картата вече. Апостолската работа е точно такава - всеки ден да ги намериш в училище, в университет, да ги мотивираш.
 
- Вие добре познавате американския и испанския стил. Там школите са №1 в света.
 
- Така е, защото икономиката е на съвсем друго ниво. Зимата прекарвам няколко месеца в Испания, в Малага, имам възможност да наблюдавам техния тим. Залата им е 12 500 души и цяла година е пълна. 80 процента е продадена през август. Билетите за мачовете в Европа са по-евтини, отколкото за вътрешното първенство. Мачовете с Реал и Барселона са по 65 евро на голямата трибуна и по 35 на малката. Те събират по половин милион евро от мач. Ние събираме 300 души по два лева, затова и решиха да пускат и без пари, защото с 600 лева няма какво да платят.
 
- Не е ли проблем, че няма високи момчета?
 
- Високи момчета има, въпросът е как да ги вкараме в залите. Хората, които работят с тях, в продължение на дълги години, останаха на мизерни заплати, с които не могат да си изхранват семействата. Започнаха да правят допълнителен бизнес и нямаше как да се случи. Всичко талантливо, което се появи, сигурно сте видели в зала "Универсиада", отиват при големите отбори - Реал, Фенербахче, университет в САЩ. Едно време ни спираха, сега вече няма как. Имах предложение за НБА и Барселона. Аз станах в Барселона реализатор на европейското и много искаха да бъда основата на отбора, но не ми разрешиха. Същото се случи в Канада и САЩ. Сега няма механизъм, по който да се спрат. При който е хлябът и ножът, всичко се случва. При нас няма как.
 
- Как виждате развитието на младите ни момчета в чужбина - Реал, Байерн, Цървена звезда?
 
- И трите момчета вървят добре. Ако имат възможност да играят на високо ниво, ще е добре. Костадинов вече е трета година в Реал, има още две. С неговия ръст и качества ще намери място в испанския баскетбол, което е достатъчно, за да направи добро израстване. Не са много нашите момчета, които имат очевадни качества. Много изоставаме спрямо Испания, Италия. Този турнир в "Универсиада" е работа на двама апостоли. Не е дело на федерацията, а на БУБА Баскет. Отборите, в които се развиват тези деца - отиваш и си плащаш, и те не връщат нито едно дете. Чудесно за масов спорт, но за високо майсторство трябва да има селекция. Едно време нямаше как на 12 години и 100 килограма да играеш. А сега си плащаш 60 лева месечна такса и треньорът трябва да те пусне. В Европа няма плащане, има селекция.
 
 
- Александър Везенков върви по вашите стъпки. Виждате ли го в НБА?
 
- Сашо Везенков е плод на семейни ценности. Той няма нищо общо с България, роден в Кипър, израснал там и в Гърция, но баща му и майка му така са го възпитали, че е готов да умре на игрището за България. Везенков за мен направи голяма грешка, казах и на баща му. Той трябваше да си мине по нормалния път, да отиде в сериозен университет в САЩ - Дюк или Северна Каролина. Да си изкара, да си завърши и да отиде в Драфта. Това бе неговият път според мен. Сбъркаха, че тръгнаха към Барселона. Щеше сам да си стигне по този път и с много по-големи умения и заряд, ако не иска в НБА, да се върне в Европа. Играл съм там, поддържам връзки с хора и те ми казват, че които не са минали през колежанския баскетбол, не ги обичат, включително и Леброн Джеймс. 80 процента се гледа колежански баскетбол и 20 процента НБА за атракция. Какво е НБА? Фирма, която поддържа изкуствен баланс. Най-слабият отбор взема най-силния от колежа и така. Колежанският баскетбол е меката на световния баскетбол. Леброн не е глупак, изключителен играч, талант, не знам дали чухте преди две години, направи фондация за $96 милиона за 30 стипендии за децата да учат. Това е морален акт, който колко души ще го направят?!
 
- Националният отбор по баскетбол как ви се стори?
 
- Илюстрация на това, което се случва изобщо в баскетбола. Това е игра, която е отборна, комплексна. Отборното самочувствие се гради на сбора от индивидуалното такова. Погледнете къде играят нашите и къде са руснаците, финландците или другите. Ние нямаме вътрешен шампионат. Те играят 2-3 сериозни мача през годината, а през останалото време... квалификации на европейско, световно - всяка минута е на живот и смърт. Не сме подготвени. Същото е и с момчетата. Един се контузи, Везенков не знае дали ще го пуснат. Година и половина националният отбор нямаше изобщо мач, нямаше живот. За да направиш един отбор, това са години труд и мачове. Ние играехме 15 години едни и същи хора, знаехме всеки какво може. Нашите момчета сега нямат достатъчно време, за да се обиграят. Иначе показахме с Франция и Русия, че можем. Има позитив, голям, факт е. Треньорът е сериозен, работят много, но нямат достатъчно време заедно.
 
- От клубовете слушаме ласкави думи за напредък. А вие казвате обратното.
 
- Има светлина и нещата вървят възходящо. Но трябва да има условия тези момчета да са повече време заедно. Има развитие, в няколко града се работи, но другите ги няма на картата. Ако основата не е напълнена, няма нагоре как да се продължи.