Филип Виденов: Не виждам как Лукойл ще стане шампион с такава игра

Филип Виденов се съгласи да говори пред "Тема Спорт" за раздялата си с Лукойл Академик. На 36 години доскорошният капитан на студентите напуска тима преждевременно за втори път в кариерата си. Това се случи в седмица, която премина доста напрегнато за шампионите.

Г-н Виденов, изминаха ня­колко дни след раздялата с Лу­койл Академик, как се чувства­те?
- Добре. То беше по взаимно съгласие, но се съгласих, защото се разбрахме за финансовата част, а другото е, че Тодор Стойков ми каза, че това е заповед на г-н Златев, че аз трябва да си тръгна и не подлежи на обсъждане. И не сме го и обсъждали. Беше ми ясно накъде отиват нещата още отпреди това и се разбрахме без сръдни. Не е имало драми или нещо подобно. Не съм аз чо­векът, който да каже какво е ставало в отбора и какво не. Надявам се Лукойл все пак да си постигне целите, защото всички, които са в отбора и докато аз бях там, минават през едно и също. Санкциите и наказания­та са за всички.

Защо според Вас се стигна до тази ситуация?
- Явно са преценили, че аз съм виновен, за да се стигне до то­ва състояние, в което е в мо­мента клубът. Това е тяхно ре­шение и политика. Те са хора­та, които определят кой да е в отбора и кой не. Съвсем нор­мално е да е така. Вече е друг въпрос кой е прав и кой не. Явно са обсъждали ситуацията и вза­имно са стигнали до извода. Бъ­дещето ще покаже кое е пра­вилно и кое не. Заради момче­тата се надявам да е било пра­вилно, защото няма да е чест­но те да отнесат евентуален неуспех и нова порция глоби. За­ради тях се надявам всичко да е наред.

Последният един месец след отпадането от европейс­ките турнири бе доста тежък за отбора. Защо изпад­нахте в тази криза?
- След като отпаднахме от Европа, е нормално да има срив. Изгубихме спечелен мач срещу Енисей в София. Тотален наш контрол върху играта, водехме с 15 точки 8 края на третата част, но паднахме и тогава за­губихме шанс да се класираме. След това се борихме в Холан­дия, но, честно казано - там съ­дийството бе просто безобраз­но. Играл съм много мачове, но така не ни бяха рязали. После бихме Берое, за да дойде този много слаб мач с Рилски спор­тист. На купата видяхте какво стана. Ямбол се бяха предали предварително, втория мач с Балкан играхме добре до полув­ремето, след което рухнахме.

Случва ви се за втори път да си тръгвате по подобен на­чин от Лукойл. Хората могат да кажат, че грешката е във вас, не е ли така?
- Най-вероятно е така. Чест­но казано, отдавна не ме вълну­ва какво ще си кажат хората. Различните неща се интерпре­тират по различен начин. Но нека не ги подценяваме, мисля, че хората не са толкова заблудени и могат да оценят нещата. Отстрани се вижда всичко по начина, по който играем. А ние бяхме много слаби на финала за купата и второто полувреме с Балкан. Няма кой друг да ни е ви­новен.

Имало ли е конфликт меж­ду вас и други играчи, или пък с треньора, за да се стигне до раздялата?
- Конфликт между мен и играчи прос­то няма как да ста­не. Никога не се е случвало. Бил съм и в други отбори и никога не е имало. Освен, ако ня­кой не е имал проб­лем с мен и да ме е провокирал, но това не се е случвало в Лукойл и, честно казано, никъде не ми се е случвало. Напротив - къде­то и да съм бил, винаги съм ос­тавял приятели след себе си. Разбрах, че се говори, че аз съм провокирал конфликти в  съблекалня­та. Питайте останалите момчета, те ще ви кажат каква е исти­ната. Колко­то до трень­ора, преди време той явно имаше някакъв проблем и не ме пускаше много - по няколко минути. Направи ми забе­лежка, че много го­воря, което го взех под внимание и спрях да се обаждам по всякакъв начин по време на мачове. Стана така, че треньорът да е доволен и да нямаме проблем. И нещата се оправиха, поне според мен, то­ва беше декември и след това не сме имали никакъв проблем. С него не се познаваме от вчера, знаем се отдавна. Когато ми казаха, че пречи това, че се обаждам на пейката и че не трябва да го правя, си взех бележка . Мислех, че това помага, но както и да е. Опитвал съм се да направя онова, което са ми указвали.

Тоест би­ло е по-скоро изненада, че е трябвало да се разделите?
- Не, прекалено съм опитен, за да съм бил изненадан. Със Стойков също се знаем отдавна и се разбрахме без проблем. Надявам се, аз да съм бил проблемът и с това да прик­лючат всички неприятности. Не искам да преча на никого.

Виждате ли Лукойл като шампион?
- Не. Ако така продължат нещата, както са сега, няма как да стане и мисля, че всич­ки го осъзнават. Времето обаче ще покаже дали съм прав.

Като доскорошен капитан подобно изказване не звучи добре...
- Аз съм честен, просто каз­вам, че не играем добре. Казах на треньора още след мача с Бе­рое за първенство, където спе­челихме, че тази игра няма да ни изведе до нищо добро. В крайна сметка загубихме още от Рилски спортист, а след то­ва и купата. Мисля, че тогава бяхме на едно мнение с треньо­ра. След това заиграхме малко по-добре на тренировки, но ед­но е на тренировка, съвсем дру­го е на мачове.

С вашето освобождаване и привличането на Димитър Ди­митров обаче клубът може и да тръгне нагоре, нали така?
- Възможно е. Но не съм оп­тимист. Митко можеше да се вземе доста по-рано, въпреки че Басейби реално не е трени­рал повече от месец и бе нор­мално да изглежда така. Друго­то момче - Бийн, не мога да ка­жа, нищо лошо за него, то е добро момче. Но не съм сигу­рен, че е за клуб като Лукойл. От университет трудно се влиза в отбор с голямо напре­жение, факт е, че не играем добре, и това е.

Къде се виждате вие в ско­ро време?
- Някъде навън. Защото ми беше достатъчно в България, стига ми.

И друг път сте го казва­ли, но се върнахте, при то­ва именно в Лукойл.
- Върнах се, защото си­туацията в Лукойл тогава бе друга. Дойдоха, както се казва, „наши хора", познаваме се. С Тошко сме играли дълги години, братът на Тони Дечев ме е учил как да стре­лям. Първият ми трень­ор също е Дечев, техен братов­чед. Познаваме се от доста го­дини. Когато подписах, все едно се върнах у дома.

Съжалявате ли за нещо?
- Не, не бих казал. Знам какво съм направил и къде са били при­чините за всяко едно нещо, кое­то е станало. В крайна сметка, каквото съм им казал, за съжале­ние се е случило и съм се оказал прав. Видях доста неща и на 34-35-36 години се сблъсках с неща, които не бях виждал.

Колко още баскетбол има във Филип Виденов?
- Ако се чувствам така доб­ре, нямам контузии, играе ми се още много. Докато има кой да ме използва правилно и се чувствам добре, ще съм част от баскетбола. Знам, че веднъж спра ли, ще съжалявам след време защо не съм продъл­жил. Все още намирам смисъл в баскетбола. Въпросът е дали ще има кой да ми плати, защо­то за кеф мога да си играя и у дома, в Русе.