Ако Меджик Джонсън знаеше колко добре ще живее с ХИВ-вируса си, вероятно нямаше да напусне Лейкърс на 7 ноември 1991 година. Днес се навършват 20 години от шокиращото разкритие на Меджик Джонсън, че е носител на ХИВ-вирус.
Когато обяви публично, че е носител на вируса и порази света с диагнозата си, Джонсън вече даде много на света с признанието си, заради целият интерес, който предизвика около ХИВ и СПИН. Смелостта му този ден, както и последвалите две десетилетия, които той живее с вируса дадоха оттенък на света и насочиха вниманието към болестта и нейните проявления.
"По онова време това беше правилното решение. Ако знаех това, което знам днес, все още щях да играя баскетбол и да върша работата си. Вероятно никога нямаше да се пенсионирам от спорта. Въпреки всичко не съжалявам. Не гледам назад. Щастлив съм, защото исках да съм тук още дълго време. Направихме доброто решение в правилното време", заяви Джонсън на пресконференция по повод 20 години от публичното обявяване на това, че носи вируса на ХИВ.
20 години след шокиращото признание и бързото пенсиониране от спорта, едва на 32 години, докторите на Джонсън са категорични, че на 52 години той е образец за здраве и правилно третиране на ХИВ-вирус с ежедневно медикаментозно лечение и упражнения. Навремето Джонсън е започнал с 15 хапчета дневно, които до днес е свалил на няколко таблетки. Всеки ден Джонсън става в пет сутринта, за да направи упражненията си, които включват всичко от разтягане и тичане до Тае Бо, преди да отиде да управлява огромната си бизнес империя.
Засега Джонсън може да е само изцяло удовлетворен от здравословното си състояние, като той вижда "годишнината" от историческото му разкритие като възможност да поднови силите си за каузата. "Често казвам, че съм добър и лош за вируса. Добър, защото се справям добре и живея съвсем нормално, освен това мога и се опитвам да повиша вниманието на хората да отидат да се изследват...от друга страна обаче хората виждат, че съм добре и са спокойни за ХИВ и СПИН. Те си мислят, че ако и те пипнат вируса ще живеят така добре, но няколко милиона ще умрат тази година от това", каза още Меджик Джонсън.
Докато Джонсън си спомня основно силната подкрепа, която е почувствал от жена си Куки, то съотборниците му от Лейкърс, ясно си спомнят шока и объркването преди 20 години. "Това ме порази и мисля, че самия аз не го осъзнавах напълно. Целият ден ми беше като в мъгла. Помня Карим (Абдул-Джабар) се наложи да ми помогне. Мисля, че нямах достатъчно кръв в мозъка", разказа собственикът на Лейкърс Джери Бъс. Хо е иноватор, който е срещнал Джонсън в "най-мрачните му дни" след поставянето на диагнозата му. Хо винаги е бил впечатлен от непобедимото желание на Джонсън да е наясно със състоянието в тази ситуации, като непрестанно е давал пари за изследвания и разработки. Освен това, Хо категорично отрече, че Джонсън е добре, защото е известен и има възможност за скъпо лечение и поддръжка.
Състоянието на Джонсън е "сравнително типично" по начина, по който той се бори с вируса, каза Хо. "Всички ние, които работим по това сме му благодарни. На него и неговата фондация за това, което прави и за средствата, с които помага за проучвания и изследвания върху ХИВ вируса. Имаме наистина голям напредък. Все още, трябва да разработим нови и по-добри лекарства. Имаме медикаменти, които контролират ХИВ вируса, но все още нямаме средство, което да го излекува напълно", каза научният изследовател.
Разбираемо Джонсън не успя да остане извън баскетбола след пенсионирането си. Той стана MVP на мача на Звездите през 1992 година, като пак тогава спечели и олимпийско злато в Барселона, преди да бъде треньор на Лейкърс през 1994 година и да се върне на игрището за 32 мача през 1996 година. В момента Джонсън е преуспяващ бизнесмен, баскетболен коментатор, предан съпруг и дядо на двете деца на сина си Андре.
"Единственият проблем е, че ще бъда много по-щастлив, ако броят на черните и кафяви общности намалее", каза Джонсън, имайки предвид новооткриващите се общности на ХИВ позитивни.
"Милиони души загинаха, откакто аз обявих за проблема си преди 20 години и за мен това е сладко-горчив ден. Да, аз живея, но хората се заразяват непрестанно, дори и сега докато говорим. Трябва да променим това и трябва да вършим по-добра работа, за да образоваме тези, които живеят в градското общество с този проблем", завърши Джонсън.
Когато обяви публично, че е носител на вируса и порази света с диагнозата си, Джонсън вече даде много на света с признанието си, заради целият интерес, който предизвика около ХИВ и СПИН. Смелостта му този ден, както и последвалите две десетилетия, които той живее с вируса дадоха оттенък на света и насочиха вниманието към болестта и нейните проявления.
"По онова време това беше правилното решение. Ако знаех това, което знам днес, все още щях да играя баскетбол и да върша работата си. Вероятно никога нямаше да се пенсионирам от спорта. Въпреки всичко не съжалявам. Не гледам назад. Щастлив съм, защото исках да съм тук още дълго време. Направихме доброто решение в правилното време", заяви Джонсън на пресконференция по повод 20 години от публичното обявяване на това, че носи вируса на ХИВ.
20 години след шокиращото признание и бързото пенсиониране от спорта, едва на 32 години, докторите на Джонсън са категорични, че на 52 години той е образец за здраве и правилно третиране на ХИВ-вирус с ежедневно медикаментозно лечение и упражнения. Навремето Джонсън е започнал с 15 хапчета дневно, които до днес е свалил на няколко таблетки. Всеки ден Джонсън става в пет сутринта, за да направи упражненията си, които включват всичко от разтягане и тичане до Тае Бо, преди да отиде да управлява огромната си бизнес империя.
Засега Джонсън може да е само изцяло удовлетворен от здравословното си състояние, като той вижда "годишнината" от историческото му разкритие като възможност да поднови силите си за каузата. "Често казвам, че съм добър и лош за вируса. Добър, защото се справям добре и живея съвсем нормално, освен това мога и се опитвам да повиша вниманието на хората да отидат да се изследват...от друга страна обаче хората виждат, че съм добре и са спокойни за ХИВ и СПИН. Те си мислят, че ако и те пипнат вируса ще живеят така добре, но няколко милиона ще умрат тази година от това", каза още Меджик Джонсън.
Докато Джонсън си спомня основно силната подкрепа, която е почувствал от жена си Куки, то съотборниците му от Лейкърс, ясно си спомнят шока и объркването преди 20 години. "Това ме порази и мисля, че самия аз не го осъзнавах напълно. Целият ден ми беше като в мъгла. Помня Карим (Абдул-Джабар) се наложи да ми помогне. Мисля, че нямах достатъчно кръв в мозъка", разказа собственикът на Лейкърс Джери Бъс. Хо е иноватор, който е срещнал Джонсън в "най-мрачните му дни" след поставянето на диагнозата му. Хо винаги е бил впечатлен от непобедимото желание на Джонсън да е наясно със състоянието в тази ситуации, като непрестанно е давал пари за изследвания и разработки. Освен това, Хо категорично отрече, че Джонсън е добре, защото е известен и има възможност за скъпо лечение и поддръжка.
Състоянието на Джонсън е "сравнително типично" по начина, по който той се бори с вируса, каза Хо. "Всички ние, които работим по това сме му благодарни. На него и неговата фондация за това, което прави и за средствата, с които помага за проучвания и изследвания върху ХИВ вируса. Имаме наистина голям напредък. Все още, трябва да разработим нови и по-добри лекарства. Имаме медикаменти, които контролират ХИВ вируса, но все още нямаме средство, което да го излекува напълно", каза научният изследовател.
Разбираемо Джонсън не успя да остане извън баскетбола след пенсионирането си. Той стана MVP на мача на Звездите през 1992 година, като пак тогава спечели и олимпийско злато в Барселона, преди да бъде треньор на Лейкърс през 1994 година и да се върне на игрището за 32 мача през 1996 година. В момента Джонсън е преуспяващ бизнесмен, баскетболен коментатор, предан съпруг и дядо на двете деца на сина си Андре.
"Единственият проблем е, че ще бъда много по-щастлив, ако броят на черните и кафяви общности намалее", каза Джонсън, имайки предвид новооткриващите се общности на ХИВ позитивни.
"Милиони души загинаха, откакто аз обявих за проблема си преди 20 години и за мен това е сладко-горчив ден. Да, аз живея, но хората се заразяват непрестанно, дори и сега докато говорим. Трябва да променим това и трябва да вършим по-добра работа, за да образоваме тези, които живеят в градското общество с този проблем", завърши Джонсън.
