Росен Барчовски на 60: Времето върви по-бързо,но още се чувствам млад

 Днес селекционе­рът на национал­ния ни отбор по баскетбол Росен Барчовски празнува 60-ия си рожден ден. Роде­ният на 16 август 1960-а в София специалист класира лъвовете на две европейски първен­ства, а след успеха над Латвия в квалифика­цията през февруари в Ботевград можем от­ново да мечтаем да отидем на голямо първенство под ръковод­ството на Барчовски. В кариерата си на клуб­но ниво той е водил Славия, ЦСКА и Рилски спортист. "Тема Спорт" потърси тре­ньора за интервю по повод юбилея.

Г-н Барчовски, как ги усещаш тези 60 години? Доста си активен в по­следно време и започна много да работиш...
- Изтъркаляха се страшно бързо. Даже в последните години имам чувството, че по-бързо започна да върви време­то. Не мога да повярвам, че е така, но всички мои набори са на същото мнение. Иначе се чув­ствам млад, здрав, енер­гичен. В съчетание с то­ва, че вече доста опит съм натрупал и знание, общо взето се чувствам добре, даже много добре.

Още миналата година, когато ставаше въ­прос да поемеш нацио­налния отбор, каза, че нямаш търпение...
- Така е, нямах търпе­ние. Работих много все­отдайно и с доста идеи, със спокойствие и мъ­дрост нещата се случи­ха. Всички видяхте, че играта беше добра, имахме и успехи. Няколко години бях малко встрани от най-големия баскет­бол, но това ми помогна, защото покрай работа­та си с подрастващите научих много. Другото, което ми даде енергия, е новата позиция във федерацията - да отгова­рям за всички национални отбори и за развитието на малките. Успях да на­пиша тази програма, коя­то отдавна се канех. Тя е много голяма като обем и информация, но съм много доволен и горд от това нещо.

Постигнал си сериоз­ни резултати и като играч, и като треньор. Къде обаче си по-щаст­лив, че си успял?
- Определено като треньор. Като играч имам много постижения и купи, основно с ЦСКА. В националния отбор също играх, но като цяло не можах да се реализирам така, както ми се е иска­ло. След толкова много призови места все нещо съм представлявал, но доста ми тежеше отго­ворността от името на майка ми и на баща ми (бел. ред. - Цвятко Бар­човски и Ваня Войнова). Може би това ми попре­чи да стигна до най-високото ниво. После обаче като треньор успях да се реализирам. Малко да се отърся от името на на­шите и да си създам сам такова. В началото беше трудно, но устоях. Не е било лесно в никакъв слу­чай.

Предполагам, че биха се гордели, ако те гле­дат отгоре, ти така ли го чувстваш?
- По-скоро да. Баща ми беше много взискателен и все щеше да има някак­ви претенции, но майка ми беше реална и земна. Убеден съм, че щеше да се гордее.

Ако можеш да вър­неш времето назад не­що да промениш, има ли такова и как би го про­менил?
- Генерално не, но в на­чалото може би щях да положа много повече уси­лия в образованието си. Като млад треньор на базата на това, че съм живял с големи специали­сти и съм работил с го­леми треньори, имах чувството, че знам всичко. Впоследствие разбрах, че нищо не съм знаел. Затова може би тогава щях да положа много повече усилия в образование, което и на­правих, но вече бях за­къснял. Ако го бях почнал в началото, вероятно щях да имам някаква реа­лизация и в чужбина.

Може да се каже, че Росен Барчовски е един щастлив човек на 60 го­дини.
- Да, вече и с внук. Всички ми казват колко голямо щастие е, но трябва да му се случи на човек, за да го усети. За­пълва времето, мога да си играя с него с часове.

Какво си пожелаваш в личен и професионален план?
- В личен да са здрави и щастливи всички около мен. В по-общ план си по- желавам да свърши тази истерия, защото ми пис­на вече. Не можем да функционираме като хората. Нито ние като спорт, нито като обще­ство и въобще целият свят. Ако може с магиче­ска пръчка това нещо да изчезне и да се върнем с месеци назад преди карантината. Ние и тога­ва всички бяхме склонни да критикуваме полити­чески и икономически колко сме зле, но сега ще го поискаме, ако можех­ме, да се върнем отново в януари месец.