Две седмици след края на последния лагер на женския национален отбор, селекционерът Хосе Мария Бусета вече си почива от напрегнатото лято. Неговите тренировки обаче оставиха огромен отпечатък върху съзнанието на избранничките му, които минаха през общо три лагера, въпреки че през тази година тимът ни няма официални срещи. Жаклин Златанова бе една от най-редовните баскетболистки, които загърбиха ваканцията си, за да тренират с испанския специалист. Ето какво сподели състезателката за преживяното с националния отбор през лятото пред официалния сайт на БФБаскетбол:
- Как се чувстваш след толкова лагери в едно лято, в което нямаше официални състезания за националния отбор?
- Истината е, че всички бяхме изморени, играчите, както и треньорите, но в крайна сметка мисля,че си заслужаваше времето и усилията не само, защото сме професионални играчи по баскетбол и част от работата ни е да не излизаме от форма, но също така и, защото за мен винаги е чест да представям България. Освен това, всички, които присъствахме на лагерите бяхме там с идеята, че тренировките това лято са част от подготовката за догодина, когато ще бъде моментът да покажем,за какво действително са ни послужили.
- Ти беше сред най-постоянното присъствие, какво научи?
- Тренировките и мачовете никога не са излишни, така че при всички положения, лагерите могат само да ми бъдат от полза за еволюирането ми като играч.Като цяло, научихме да се опознаем една друга,както и да опознаем треньора. Старахме се да се настроим на неговата вълна, да разберем неговата визия за баскетбола и изпълним задачите които ни възлагаше.
- Имаше дори период на допълнителна подготовка - ти, Димана и Веселка, какво включваше тя?
- Включваше индивидуална работа за центрове: отиграване с гръб към коша, защита на централен нападател, блокиране, борба. Също така тренирахме с треньора по физическа подготовка за подобряване на бързина, отскокливост и издръжливост.
- Какво ново привнесе Бусета като атмосфера?
- Според мен Бусета е треньорът на национален отбор, който най-много обръща внимание и работи с и за младите играчи: преди и след почти всяка тренировка той и Борислава Мандур оставаха с определени играчи, с които тренираха различни аспекти от играта. Трите месеца, които прекара с нас, той бе изцяло отдаден на отбора и на баскетбола и това се пренесе и върху нас играчите. Допринесе в големи количества за нашата амбиция, желание и смелостта да мечтаем, че след всичките тези години, може би, ние ще успеем да допринесем за малкото, което всеки път не достига на отборите, за да бъдем там, където е мястото на българския национален отбор.
- Как ви говори, как го усещате?
- Определно усещахме, че работим с човек с много опит зад гърба си и авторитет, работил с много и различни спортисти. Опитваше се да внесе спокойствие и да ни помогне да вярваме в себе си, в нашите способности и в отбора. Отнасяше се с респект към нас, както и ние към него.
- Той е известен и с това, че е спортен психолог, как ви мотивира?
- Говорейки ни, казвайки ни, че сме тренирали здраво и , че сме заслужили да играем добре.Винаги е позитивен, дори когато загубим с голяма разлика, никога не е показвал отчаяние или разочарование.Разбира се, критики е имало, но това е неизменна част от напредъка на отбора.
- Видяхме снимки на гривнички за всяка от вас, мотивиращи бележки, имаше и тренировки със завързани очи. Разкажи за още подобни нестандартни практики на тренировките.
- Доста тренировки бяха филмирани и на някои от тях се правиха монтажи, за да ги гледаме после.Така се получи и с видеото, на което някои бяха с вързани очи и другите ги напътстват накъде да вървят, как да стрелят, как да стигнат топката. След тренировката помолихме да ни дадат диска, изряза се най-интересното и резултата бе доста забавен. Имали сме и други подобни тренировки. Веднъж ни разделиха по тройки, единият от тройката беше със завързани очи, другият с залепена уста, а третият нямаше право да докосва нито играча, нито топката. Трябваше този, който е със залепена уста и знаеше условията на упражнението, да го обясни на другия, който вижда, с движения и мимики и този, който е с вързани очи да го изпълни, следвайки напътствията на втория. Имаше и една тренировка, на коята ни разделиха на два отбора по 6 играча и 6-те играча бяха завързани за краката един за друг, като по средата имаше двама със завързани очи. Целта беше да се пресече игрището и тези, със завързаните очи да вкарат кош .Резултатът, разбира се, бе доста комичен, доста се смяхме гледайки видеото.
- Истинските мачове идват догодина, как преценяваш шансовете на отбора?
- Мисля,че щом има желание и работа, шанс винаги има и, стига подготовката да мине без контузии, съм сигурна, че всяка ще бъде на 100% на мачовете. Разбира се,в спорта е нужна и известна доза късмет, но ние ще направим каквото зависи от нас, и както се казва, каквото сабя покаже.
- Какво от наученото от Бусета ще използваш и в клуба си?
- Той доста държи на защитата и това лято много тренирахме точно това. Ще се опитвам да си припомня неговите наставления и да ги прилагам в игра. Разбира се, от професионалист като него, могат да се научат много повече неща, но мисля, че защитата е това, над което трябва да се концентрирам.
- Сега си в Испания, ще поддържаш ли контакт с треньора там?
- Той има моят телефон и e-mail, както и аз неговите, така че предполагам, че ще поддържаме връзка. Ще очаквам неговите реакции за случващото се през сезона.
- Започна ли подготовка и какви са очакванията за новия сезон?
- Все още съм във ваканция, започвам подготовка в края на месеца. Не ми се иска да правя прогнози, само се надявам се да бъда здрава и без контузии.
Жаклин Златанова: Бусета ни помага да вярваме
Две седмици след края на последния лагер на женския национален отбор, селекционерът Хосе Мария Бусета вече си почива от напрегнатото лято. Неговите тренировки обаче оставиха огромен отпечатък върху съзнанието на избранничките му, които минаха през общо три лагера, въпреки че през тази година тимът ни няма официални срещи.
