Томаш: Публиката ме изгони от Берое!

– Отделям страшно много време на семейството. Най-важното е да останем спокойни. Нека да спазваме правилата, да имаме отговорност и по този начин и това ще отмине. Стараем се да използваме дезинфектанти по най-бързия начин. Стоим вкъщи с децата, макар че не може да не излизаме тотално, но гледаме да ограничаваме контактите. И най-вече се стараем да не се паникьосваме, защото и това не е хубаво. Иначе има доста начини да си намериш занимание. Гледам стари мачове основно. Имам доста кадри и не се оплаквам. Предимно чужди отбори наблюдавам, но си пускам и мачове на свои тимове. Човек, ако иска да се ъпгрейдва, винаги ще намери начин как да го прави.

Сърбят ли ви ръцете отново да поемете отбор?

– Рано или късно ще се случи, въпросът е да бъде в точния момент. Не е на всяка цена. Трябва да ме удовлетворява като амбиция и начин на развитие на клуба.

Изкарахте неотдавна стажове в Тотнъм и Фулъм, кои са най-полезните неща, които видяхте там?

– Основният ми извод е, че всичко страшно много зависи от качествата на играчите, с които разполагаш. Мога да кажа, че в това отношение имам останала обеца – най-важното е да направиш точна преценка с какви футболисти разполагаш и кой е най-добрият начин да ги използваш, за да се развива отборът. Сами разбирате, че ще е трудно да играеш атакуващ футбол, ако нямаш нужните играчи, за да го приложиш на практика.

Във ваши интервюта споменахте, че един от големите проблеми е как футболистите приемат критиката. Има ли рецепта в това отношение?

– Това е проблем, с който се сблъскват всички клубове, включително Тотнъм и Фулъм. Навсякъде работим с човешки същества. По тази тема трябва да тръгнем от детско-юношеския футбол. Кой критикува децата – треньорите и родителите. Въпросът е, че критиката трябва да е градивна. Проблемът за подрастващите идва, когато направят стъпката към мъжкия футбол. Там разликата е голяма, защото има критика и от феновете, от медиите… Става съвсем различно и понякога това се оказва доста сериозен проблем за младите. Ако не успееш да се справиш с тази критика, в един момент се затваряш в себе си и започваш да се питаш: „Какво стана?“. Това е обширна тема.

През призмата на времето – какво се обърка в Берое през този сезон?

– Не мога да кажа, че нещо се е объркало. Аз и моят екип вдигнахме летвата доста високо. Две години поред завършвахме на четвърто място и искахме страшно много да направим следващата крачка. Естествено, когато резултатите не са на нужното ниво, най-лесното е треньорската смяна. Трябваше да се качим с едно ниво по-високо, но… Публиката взе това решение. Аз съм го приел. Това, което направихме за две години, не е малко и виждаме, че в момента Берое пак е един от стабилните отбори.

Георги Василев-Гочето преди време изрази мнение, че публиката може би се е изморила от вас. Смятате ли, че се случи нещо такова?

– Не мога да кажа, че е станало, но футболът е за публиката. И преди съм казвал, че оставка не съм подал. Видях каква е ситуацията, разговаряхме и ръководството взе решението. Винаги съм бил лоялен, а и клубът ми даде пълна свобода. Тъй като не се получаваха нещата, говорих с ръководството и им казах, че съм готов да приема всяко тяхно решение. Берое е място, където много мои колеги искат да работят.

А къде е мястото на Берое в края на сезона според вас?

– Няма да бъде колегиално да отговоря, има си ръководство и щаб. Там, където заслужат.

Има ли съжаление у вас, че отборът до голяма степен беше подменен в последните месеци?

– В Българи сме царе да коментираме колеги. Има си ръководство, те взимат решенията. Естествено, аз имам коренно различен начин, по който гледам на футбола. Но във футбола няма грешно. Не искам да коментирам тази тема, за да не влизам в полемика.

Имате ли за цел един ден да поемете ЦСКА?

– Имам самочувствие и знания, които постоянно искам да подобрявам, да се развивам и да отивам нагоре. Ако нямам цел, защо тогава да се занимавам с тази професия?

ЦСКА ще бъде ли стъпка нагоре?

– Ще имаме достатъчно време да говорим в професионално отношение. Сега най-важното е да бъдем заедно, вярвам че това, което се случва, ще премине. Нека бъдем спокойни, но и социално отговорни.