На 12 януари Иво Тонев каза: “От днес съм председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на “Левски”. Аз съм завършил икономика, в тотото управлявам 140 милиона годишно. Аз ще отговарям за всичко в клуба. Моя отговорност е да направя “Левски” най-добрия в България. Не само ще опитам, а ще го направя най-добрия!”
Тогава “Левски” бе четвърти и на 3 точки от първото място. В клуба влязоха пари чрез ВТБ. Взеха четирима нови играчи, предимно - с едри заплати. На първия пролетен мач (2:1 с “Черно море” на 4 март) дойдоха към 11 000 души - имаше добра надежда за титла и дори за Шампионската лига.
Вчера станаха 100 дни след 12 януари. “Левски” е пети и на 4 т. от зона “Лига Европа”, а на 13 т. от върха. Успоредно използва четирима треньори, а отрано назначи пети. Отборът е в серия от 5 мача без победа, като 4 се играха в София. Предстои чистка на десетина играчи поради некадърност. А с “Черноморец” (2:2) във вторник нямаше 2000 души - значи няма надежда. Влюбените в синьото станаха безразлични, вече дори не им се псува.
“Следя “Левски” над 40 години, не помня да е бил толкова зле”, повтори ми цесекар думи, които често се чуват от левскари. За последно “сините” завършиха пети през 1986 г. под името “Витоша”, а за предпоследно - през 1955 г.
Тонев (засега) стана жертва на “дребно камъче”, което препъна десетки други. Историята на “Левски” гъмжи от добронамерени и амбициозни люде с характер, които се провалят. Отстрани изглежда лесно. Всички почват с благи думи как ще оправят школата, селекцията, ще създадат дриймтийм, стил за победи... А бе - всичко ще цъфне и върже като за Европа. Но трябва да те е боляло поне десетилетие на “Герена”, за да знаеш основното.
“Левски” е трудно осезаема вселена, в която се случва и добрите решения да носят лош резултат. А добрите решения изглеждат едни отстрани и други отвътре. Именно затова, а не поради фенска талибания, трябват хора, кръвно свързани с “Левски”. Не само професионално или инцидентно. “Левски” не е само корпоративна идея, а и емоционална, истерична, ако щете.
Засега назначенията са на персони, свързани чрез биография или сърце предимно с ЦСКА: Стилиян Шишков, Дончо Донев, Милена Модева и други. Та и представителят на ВТБ Милен Велчев е такъв. Дори бъдещият треньор Илиан Илиев е автор на фразата: “Аз не съм от “Левски”, от Варна съм.” (октомври 2009 г. - б. р.)
Тонев не знаеше какво е “Левски”. Дано е разбрал. Иначе става като при тоталитарните клетви за светло настояще или бъдеще на фона на обрулени магазини.
“Аз казах на Георги Иванов в очите, че е сбъркана селекцията през лятото”, отсече Тонев на 12 януари. После и през зимата се оказа сбъркана. Е, това е...
Роди се парадокс. Като клуб “Левски” е перфектен за родните условия: финансова стабилност, условия за работа, заплати, администрация, планове за инфраструктурата, маркетинг, няма сериозни дългове и т.н. Накъсо - клуб има, отбор няма.
“Черноморец” намали 4-5 пъти бюджета, тъне в задължения. Клубът се мъчи, отборът - не. “Черноморец” е на 4 т. пред “Левски”.
Защо ли?
Да си умен, енергичен, решителен не стига, за да композираш добра музика, да пишеш добра поезия, та дори и свестен ремонт да правиш. Трябва и инстинкт, усет, шесто чувство, обобщени с думата дарба (или талант) за съответната работа. “Черноморец” го има. Димитър Димитров се казва. Въпросът е има ли го в “Левски”? И защо този човек не забеляза например, че Николай Костов съсипва зимната подготовка? И още куп дребни и едри камъчета.
На “Герена” вече не трябват витамини, трябва хирург. А когато ни трябва хирург, не мислим от кой отбор е, в какви отношения е с леля ни или какъв човек е. Мислим какви ръце и око има. Това не усетиха Тонев и компания в преговорите със Станимир Стоилов и Наско Сираков.
“Подавам оставка”, изрече Иво и излезе, щом чу името на Наско в дискусията с Мъри на 5 април. Батков бе готов да приеме дуета СС. Но накрая бе изправен пред тежка дилема - или Сираков и Стоилов, или спонсорите. Прояви реализъм.
Тонев е и жертва на ситуацията и заложник. Той е в “Левски”, за да гарантира инвестицията на ВТБ, за което гаранция даде властта (не само Бойко Борисов). Властта не вярваше на Тодор Батков и Георги Иванов-Гонзо. После Иво ограничи значително властта на адвоката и на Константин Баждеков, а Гонзо си тръгна и реално екипът се смени.
Така че и над добронамерения и амбициозен Иво има воля. Тонев изглежда пич и ще си носи отговорността. Но не бива да хвърляме камъни само по него.
В “Левски” обаче не важи “Аз съм професионалист до доказване на противното”. Важи: “Ти не си професионалист до доказване на противното.” С малки изключения за някои легенди, които получават повече от 100 дни. Но “сините” са освирквали, замеряли, искали да бият или скандирали “Оставка” дори за Наско Сираков, Борислав Михайлов, Георги Иванов, кой ли не.
Тонев (или Дончо Донев, или може би ОНЕВ) не е Андрей Желязков или Наско Сираков. А Илиан Илиев, треньор сега на 10-ия в “А” група, има 1 купа за 8 години кариера (колкото и Тонев за 17 г. - б. р.). И не е Васил Методиев или Станимир Стоилов.
На 6 април Иво заяви: “От днес считайте, че аз ръководя. В последните три месеца разбрах повече какво е “Левски”. Всички ще търсят отговорност от мен. Ще бъда сринат.”
Рано е за сриване. Но минаха 100 дни - повече не дават и на британския премиер. “Левски” е здрав като клуб. Трябват му само искрици чисто футболна дарба от високо - подходящ спортен директор и подходящ треньор за подходящи решения. Дали ОНЕВ и Илиев са хората, ще стане ясно много скоро. Лошото е, че трябва да се почва от основите. И дано не се гради като основите на комунизма, дето БКП все го чакаше. И както “Левски” чака купа от близо 3 години.
100 дни Иво Тонев, 100 дни мъка
На 12 януари Иво Тонев каза: “От днес съм председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на “Левски”. Аз съм завършил икономика, в тотото управлявам 140 милиона годишно
