9 причини за възхода ни с легендарния номер 9

 

Не е необходимо да го прокламираш, а да го направиш. Във всяка ед­на от 90-те минути пове­че или по-малко си ли­чеше, че всеки знае своите задачи и ги изпълнява, футболистите правят точно това, което е нужно. Всеки риск е пресметнат, всеки човек е подсигурен.

 

Дори когато се класи­рахме на Евро 2004, в националния нямаше такъв колектив, какъвто има в момента. Помни­те, че тогава Кишишев се отказа преди форума, а Георги Пеев не иска­ше да играе като десен бек.

 

При Стоичков изли­захме с двама защитни­ци, а екстравагантният Матеус използваше раз­лични схеми с изпълни­тели, които не са на мястото си. В един мо­мент се стигна дотам, че срещу Черна гора, на върха на атаката да иг­рае... Маркиньос. Сега е съвсем друго. С един класически дефанзивен халф и двама разигра­ващи пред него, двама по крилата и един цент­рален нападател. Грешката с Емил Гъргоров от Унгария бе осъзната навреме и срещу Холан­дия вече играехме с таран.

 

Той даде много на България, но със сърце на ръката можем да признаем, че последни­те му мачове бяха ис­тинска мъка. Остарелият Мартин дърпаше отбора назад и оставяше левия фланг беззащитен сре­щу набезите на съперника. Срещу Холандия лявото крило Ивелин Попов действаше близо до Веселин Минев и му помогна за опазването на Ван Перси. Това бе и най-силният мач на ле­вия ни фланг от поне 7-8 сезона.

 

Налагането на Светльо Дяков в национал­ния отбор прави впечат­ление. Халфът на Лудогорец се представи уни­кално в мачовете с Унга­рия и Холандия и събра очите на специалистите. Любо Пенев залага твърдо и на Георги Миланов, а в отбора бе по­викан и брат му Илия. Дебют под ръководство­то на Ел Голеадор нап­рави и сръбският вратар Иван Чворович.

 

Двамата Миневи, Емил Гъргоров, Вален­тин Илиев, Стоян Колев, Илиян Мицански... Всич­ки те, въпреки своя опит и кариера, така и не направиха нищо запом­нящо се в националния и бяха отписани. При Любо обаче въпросните играчи изживяват втори живот и това дава ре­зултат. Справка - Ми­цански вкара победния гол срещу Холандия.

 

Димитър Бербатов мо­же да е най-голямата ни звезда, но в момента връщането му би изиг­рало ретроградна роля и със сигурност ще ли­ши младите играчи от готовност­та да пое­мат отго­ворността. С него със си­гурност отборът ни е по-непредвидим.

 

Когато поеха Бълга­рия, Пламен Марков, Стоичков и Матеус почти не бяха работи­ли с българските фут­болисти в клубни ти­мове. При Любо положението е различно. В ЦСКА под негово ръководство играеха Иван Иванов, Йордан Минев, Иван Стоянов и Александър Тонев, а в Литекс - Георги Мила­нов и Николай Бодуров. Той знае всеки детайл от тяхната иг­ра.

 

Единствен Стани­мир Стоилов през този век пое Бълга­рия, след като пос­тигна успехи с клу­бен отбор. Всички други идваха, защото са имена. Любо дой­де  като  актуален шампион на България с отбора на Литекс. Той е роден победи­тел, като това се пре­несе и върху отбора.