Бардон: Преди да дойда в България, знаех само за ЦСКА

- Бях в контакт с бившия национал на Алжир Алим бен Мабрук. Той ме повика един ден и ми каза: "Има възможност за теб, интересува се клуб от България". Не знаех много за тази страна, с изключение на ЦСКА. Бях част от Льо Авър, който бе във втора дивизия. Така че не бях против да напусна. В края на август сръбски агент ми напомни, че има интерес от страна на Левски. Отидох да видя какво е положението и останах.

По това време Левски нищо ли не ти говореше - че е най-големият съперник на ЦСКА?

- На французите не ни е необходимо да знаем това. Когато пристигнах, осъзнах, че това е голям местен клуб. Ако не и най-големият в страната освен ЦСКА. Левски е отборът с най-много фенове, този, който събира най-много и на евромачовете си.

Какъв беше българският футбол?

- Това, което е парадоксално, е, че има пет, може би шест отбора, които са много над останалите. Другите са нещо като спаринг-партньори на големите. Когато пристигнах, Левски имаше интересен състав, имаше чужденци. Направихме изключителен сезон, включващ достигането на четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Играехме добър футбол. Но големите мачове за годината бяха 10, а останалите просто рутинни. Ако трябва да правим сравнение с испанското първенство, където Реал и Барса са над останалите -най-добрите български тимове бяха на нивото на тези от средата на таблицата в Примера.

Дербито на София (б.р. -Вечното дерби) трябва да е трудно?

- Дебютът ми бе в дербито - това е мач за луди. А на следващата седмица играх срещу Оксер в евротурнирите. Всичко мина добре, постигнахме добър резултат във франция (сините елиминираха французите след 1:2 като гост и 1:0 на "Герена").

Българските запалянковци може и да са опасни. Чувствал ли си се някога в опасност?

- Случвало се е, когато резултатите са под очакваното. В клуб, който винаги се цели в първото място, дори и най-малката криза остава неприета, неразбрана от хората. Помня мач срещу Литекс - един от големите съперници, в който загубихме като гост. На път обратно към София ни спряха запалянковци. Принудиха ни да слезем от автобуса и да даваме обяснения. Беше малко нагорещено - трябва да си подготвен, че такова нещо може да се случи.

През сезон 2005/2006 подвигът ви в Европа бе спрян от Шалке на четвъртфинал...

- У дома поведохме, доминирахме - това са фактите. Но съдията (Майк Райли) ме изгони след 20 минути игра, а нямаше фаул. Загубихме с 1:3. Отстраниха ни (1:1 в реванша), а можеше да продължим да летим. Но когато български клуб срещне голям германски - предимството е на страната на съперника.

Това ли е най-добрият спомен от кариерата ти?

-Да - четвъртфиналите в УЕФА. Въпреки че играх с Левски в Шампионската лига, а след това бях в групите на този турнир и с кипърския Анортозис. Но достигането до 1/4-финал с Левски бе приказно. Половината страна вибрираше, така както цяла България го е правела на световното първенство през 1994-а, или пък в по-стари времена другата е празнувала с ЦСКА.

Като изключим футбола - какви други големи спомени пазиш от България?

- Когато за първи път със съпругата ми отидохме там, се чудехме къде ще попаднем. Тогава страната се променяше след дългия период на комунизма - имаше дупки по пътищата, много недовършени сгради. Но от гледна точка на качеството на живот - бяхме привилегировани, защото съм футболист. Ако печелиш добре, животът в София е чудесен.

След три години в България продължи с "откритията" - Израел, Кипър...

- Прекарах 2.5 години в София. Две изключителни години и шест доста сложни месеца, такива на съмнения... Когато печелиш, не си задаваш въпроси. Освен това клубът започна да изпитва трудности от финансов характер. Отидох в Израел за 6 месеца. Престоят там бе добър - наслаждавах се на футбола - там първо бе удоволствието от играта, а след това идваше изходът от мача. В Кипър отидох в отбор, който току-що бе спечелил титлата и се целеше в Шампионската лига. Тогава Анортозис елиминира "големия гръцки брат" Олимпиакос - също отличен момент от кариерата ми.

Завръщането ти в Левски през лятото на 2009-а грешка ли бе?

- Не. Президентът, с когото се разбирах добре (б.р. - Тодор Батков), ме искаше много. Но вече имаше друга клубна политика, не беше като преди. Изкарах един сезон, но вече бях на 33. Имах още година от договора си, жена ми беше уморена от постоянните местения, децата растяха - затова реших да се прибера във франция.

Ще се върнеш ли в България?

- Често ми се обаждат да участвам в юбилейни мачове но от работа не ми остава време (б.р. - има логистична фирма и такава, която осигурява временна заетост). Затова и все още не съм бил обратно в България.

Говориш ли български?

- Да. Нямах голям избор - в България малко хора говорят френски или английски. Изборът ми бе - да науча български или да не говоря с никого.