Батков: Аз не съм и никога няма да бъда мутра

Собственикът на Левски Тодор Батков беше гост на Цветанка Ризова в предаването по Нова телевизия "На четири очи". Предлагаме Ви най-интересните въпроси, на които адвокатът отговори.

- Наистина ли заплатите на футболистите в Левски са стигнали 20 хиляди евро?

- Все още не сме стигнали до там, но за някои футболисти сме много близо.

- Кой е централният нападател, който чакате в Левски?

- Не е удобно да казвам името. Той е централен нападател на младежка национална гарнитура на много, много силна футболна страна. До момента не е скъпа селекцията ни, защото футболистите са свободни агенти и плащахме комисионни на тях и на мениджърите им. Досега сме дали около 400 хиляди евро, ще вдигнем сумата още толкова с новия футболист. Нормално е да се харчат такива суми. Тук говорим за част от лицето на България, не само в спортно, а във всякакво отношение. Футболът не е просто спорт, а нещо всепоглъщащо. Почти нямам партньор, клиент или колега от Европа, с който ни събере съдбата, да не заговорим за футбол.

- Заподозряхте собствените си футболисти в черно тото. Вярвате ли го?

- Честно казано, да. Аз не съм наивник. Имам индикации и имам информация, която не мога да потвърдя, за жалост. За това не отнесох въпроса до съответните органи. Това беше кошмарен мач. Едно е да паднеш от Барселона с открит футбол с 0:5, друго е да бъдеш жалък срещу Спортинг. Това е подигравка с любовта на хората, с мен и с моите пари. Не може така. Аз отговарям за думите си. И "казанската афера" не стигна до никъде. В дъното е един международен мошеник от руската организирана престъпност, който се беше направил на футболен мениджър. Той беше поканен от вечния ни враг по наистина футболни въпроси, легитимни или не. В хода на общуването им, възниква идеята да ни изпързалят, че предстои дерби и предната пролет сме им взели под носа титлата. Добре са преценили финансовите ми трудности в този момент, хората на които се доверявам и друго. Беше цяла конспирация. Нещата се връщат. Има един отгоре, който вижда всичко.

- Как гледате на войните в българския футбол? Сега има нова - Христо Стоичков срещу Борислав Михайлов?

- И двамата са големи имена, а единият е най-голямото в българския футбол. Няма кътче на земята, където да не кажат "Стоичков", когато разберат, че съм българин. Хубаво е да си стиснат ръцете и да продължат. Боби има своите кусури, както се казва, а Ицо също не е идеален. При всички положения ще има губещ, ако продължат по този начин, а това е българският футбол. Едва ли ще се стигне до крайност. Има устав, конгрес. . . Уставът е смешен. Ние имаме един глас от около 450, като 320 са на футболни клубове. Левски има един глас, колкото футболен клуб "Х". Има и 130 чиновници, които също имат глас. Трябва да се седне, да се говори честно и открито.

- Има ли истински футбол в България?

- Надеждата е детско-юношеският футбол. Ето, тази година взехме всички възможни купи с нашата школа. Трябва ние, клубовете с традиции, може би и Лудогорец, да поведем нещата към промяна.

Аз отново съм мажоритарен собственик на в-к "Стандарт". Заради Левски обаче бях готов да жертвам медията. Радвам се, че си възстанових собствеността. При всички положения не съжалявам.

През 2003-а година го взех вестника заради баща си, но никога не съм бил журналист. На моите журналисти съм казвал, че имат три Бога - истината, читателите и собствената им съвест. И съм им казвал, че аз съм там, за да съблюдавам спазват ли се тези неща.

В медиите никога не е било по-трудно и страшно. Просто агресивни икономически групи инвестираха и станаха издатели, за да защитават интересите си. А това изкривява нещата. Освен това се сраснаха издателската и разпространителската дейност. На всичко отгоре кризата развали допълнително всичко. Падат парите от реклама в печатните медии с около 25 процента, че и повече. Аз не съм като останалите. Аз не съм и никога няма да бъда мутра. Бурното разрастване на "жълтите" медии също влияе негативно, като с пускането на двата такива ежедневника се свали и нивото и обективността на родните печатни издания. Това допълнително "отлива" читатели.

Името на Чорни ми тежи, но продължавам да си го уважавам като приятел. Лошото е, че на моменти клиенти се отказват от нас заради евентуалната ми бизнес връзка с него.