Вероятно малцина са забелязали, но от известно време най-важните решения в българския футбол се вземат не от оторизирания орган БФС, а от НАП. Не господин Борислав Михайлов определя съдбините на родния футбол, той е само един вестоносец. Защото причината двата футболни колоса ЦСКА и Локомотив София да отидат при аматьорите е, защото не успяха да подадат сносен документ относно актуалните си отношения с НАП. И от БФС досущ
като Пилат Понтийски си измиха ръцете
с липсата на тези документи, за да изпратят две славни футболни имена кьм кръста на Голгота. Това е горчивата истина, не БфС извади ЦСКА и Локомотив София от професионалния футбол, а НАП. През цялото време в БФС единствено трепереха червените хунвей-бини да не отидат да им разбият отново сградата! Следователно от тук нататък трябва да се постави под пълно съмнение легитимността на цялостната дейност на БфС, след като не защитава своите членове. Защото друг футболен съюз не би допуснал това. И тук вече трябва да се върнем кьм някои неизкорене-ни недъзи в българския футбол.
Години наред се водеше дискусия за необходимостта първенствата и турнирите да бъдат под юрисдикцията на футболната лига, която всъщност бе създадена да представлява интересите на клубовете. И Иван Славков, и следовникът му Борислав Михайлов направиха и невъзможното, за да лишат от смисъл и съдържание тази чудесно замислена структура. Същата структура например ръководи италианските Серия А, Серия Б и Серия Ц и през тази година благодарение на нейно решение Парма завърши сезона. Но трябва да се отбележи, че финансовата помощ от 5 милиона евро за Парма бе отпусната на практика от другите клубове, които постъпиха солидарно.
Макар и да държи правата на първенството и да контролира на практика целия футболен процес чрез комисиите си, БФС винаги се разграничава от клубовете, когато те имат проблеми. В лицензионните моменти на "Иван Асен 1Г изведнъж се превръщат само в посредници или, да си го кажем по-точно, мижитурки, които забравят, че именно благодарение на тях органът ПфЛ е лишен от всякакви правомощия. И се оказва, че
НАП е по-важен партньор
от лишената от всякаква тежест организация на професионалните футболни клубове. В Агенцията по приходите обаче не са информирани, че на практика са овластени да вземат най-важните решения в българския футбол. Затова и техните действия, които изглеждат принципни и документално точни, всъщност превръщат футбола в още по-разядена територия на обществения живот. Между другото изключително интересно е, че думичката НАП бе спомената един милион пъти покрай футбола в последните три месеца, но от там не промълвиха нито стон. В крайна сметка НАП, макар и индиректно, беше замесена и най-нормалното бе да изкаже някаква позиция.
Защото висят много въпроси, които ежедневно се тиражират в медиите. Като например какви са тези прословути споразумения, които за едни отварят пътя към А група, за други са билет за В група. Не се знае каква е точната нормативна основа. Локомотив София губи лиценз за 1 милион, Левски с 4,5 милиона няма проблеми. Вероятно има сериозна причина едните да получат разсрочване, а на другите да бъде отказано!? Обаче никой не казва какво е това основание...
Освен това дали пък не е възможно отбор от дълбоката провинцията поради местен шовинизъм примерно да няма проблем, а столичните да са поставени в невъзможност.
НАП биха могли да дадат и друго обяснение, което ще бъде от голяма полза на футбола. Откъде точно идват тези задължения. Какви точно данъци не са платени? И как това не се е случило с години, при положение че България има най-добрата система за събиране на данъци, изравнена с европейските правила. Как така не се е плащало примерно ДДС, при положение че то се декларира всеки месец. Или примерно данъкът от 10 процента, който се плаща до всеки 31 март. Интересно е дали клубовете дължат здравни осигуровки, знае се колко е стриктен режимът за тях. С обикновените граждани се процедира безкомпромисно.
Така 10 или 11 милиона лева, както е в случая с ЦСКА, е доста обобщено и неясно. Една разбивка по пера и години би била важна като информация за обществото и най-вече за феновете на ЦСКА. Още един интересен въпрос е давността, защото законово всяко задължение се изпарява при изтичане на определен срок от време. Всички тези важни подробности не се обясняват. Но от НАП не са и длъжни.
В БФС обаче няма как
да стоят със скръстени ръце и да гледат безучастно как членовете им се редуцират. Все пак тези клубове са вдигнали ръка за поредното преизбиране на Боби и компания. Точно Боби и компания са длъжни не само да си броят готовите парички, спечелени от европейското за юноши до 17 години, но и да мислят за клубовете, които им осигуряват национали. След като са всъо и вся, можеха да гарантират пред НАП дори с финансова гаранция за ЦСКА и Локомотив София. И после да си върнат парите, така или иначе всички финансови лостове минават през тях. Другото е тесногръда позиция. Никой в момента не може да изчисли реалните загуби от изваждането на ЦСКА и Локомотив София от професионалния футбол. Но те със сигурност ще са много повече от задълженията им пред НАП. Ами ако и други отбори ги последват, тогава защо въобще ще съществува орган като БФС. Колко му е футболът да стане като хокея на лед, три отбора и толкова. А накрая и нито един!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
