Днес от 17:30 часа на стадион „Тича“ във Варна ще се изиграе един от малкото големи мачове в първенството.
Третият във временното подреждане Левски гостува на петия Черно море и това е повече от битка само за три точки. За сините това е нова възможност да надскочат дребния си засега ръст с първа ключова победа в актуалната кампания. Домакините пък получават супершанс отново да се закачат за важната първа четворка. Това са предварителните позиции, които категорично показват, че двубоят във Варна ще е със стратегическо значение, но ще се реши от моментните спортно-технически възможности на съперниците. А към двата отбора битуват сериозни съмнения относно константната им класа.
При Левски винаги емоцията е водеща и розовите очила традиционно пречат да се види реалната картина. А тя е на един недоправен, нов отбор с много футболни дефицити, но и с някои положителни нюанса, щедро преувеличени от диоптрите за синьото далекогледство. Левскарите спечелиха 9 мача през кампанията, но по-важното впечатление оставиха трите им загуби и едното реми. Желанието, мотивацията и амбицията са налични, но качеството и идеите в играта им са под голям въпрос. В последно време напрежението също играе своята негативна роля, защото не е никаква тайна, че свръхочакванията не водят до добри резултати. Мачът за купата срещу Пирин в Благоевград видимо бе изигран под огромен психически натиск и това обстоятелство не бе трудно да се забележи във всеки един момент от мача. Левски доминираше абсолютно на терена, но му липсваше спокойствие рутинно да спечели още в редовното време и да продължи с лекота напред, както впрочем го направи Черно море в Кюстендил. Но пък дългото пътуване традиционно е минус за моряците и по този начин югозападната дестинация може да се окаже по-голям минус за тях, отколкото за сините.
Още един важен щрих дава сериозни подсказки за мача в неделя на „Тича“. Гостите може да се върнат към обичайната си постройка с два тарана, ако Колев е готов да започне. А това ще означава, че отново ще се даде приоритет на дългите и високи топки напред. Но пък ако Станислав Генчев приложи стратегията си от вечното дерби, то първото полувреме може да не се окаже толкова мълниеносно за неговите подопечни. Нищо чудно да гледаме дълго време двубой в центъра и дори с леко предимство на зелено-белите. Ако се осъществи точно този сценарий, то натискът на Левски ще достигне своето кресчендо след средата на второто полувреме и тогава ще бъде търсен решаващият гол, вероятно отново след статично положение.
Илиан Илиев е поредният треньор през тази кампания, който ще бъде поставен на електрическия стол с този невероятно ефективен подход на Генчев при корнерите. И защитният блок на Черно море може да допусне единствената си и фатална грешка точно по този начин. Иронично, централните защитници на варненци Атанасов и Дробаров също са клинично точни при статични положения, но в противниковото наказателно поле. Изобщо стандартите поне на 50 процента могат да дадат решаващия ключ в този интересен сблъсък.
Но когато играят Левски и Черно море, по-скоро мачът е между софийския отбор и неговия бивш играч и треньор Илиан Илиев. Селекционерът на националния отбор през годините е доказал многократно и по всички възможни начини, че това е неговият мач на годината. И подопечните му вдигат всичките си футболни добродетели поне с 15-20 процента специално в мача с Левски. Повече тичат, повече се бият за всяка педя земя, дори повече мислят креативно във фаза атака. А този път залогът е по-голям, защото сриването на домакинския рекорд ще отдалечи Черно море от зоната на първите още преди края на първата част от редовния сезон. Както е известно, моряците не познават поражението в 25 поредни шампионатни мача на „Тича“ – 21 успеха и 4 ремита. Ако те не победят, то със сигурност им предстои боричкане с Арда, Спартак Варна и Берое за място около четвъртото, но далеч от постигнатото от тях второ през миналия сезон.
Така край тъчлинията шпаги в импровизиран дуел ще преплетат треньорите Илиев и Станислав Генчев. Бившите халфове си приличат по много неща – играли са със синята фланелка на „Герена“, а след това са били и наставници на тима. А наред с това имат стаж и като помощници в националния (б.а. – Илиев в момента е и селекционер). Между тях има обаче и големи различия. На страната на първия е опитът, а на втория – жаждата за наистина голям пробив. Но по-важното е, че следват различни философии.
Илиан Илиев е показал, че е доста гъвкав. И знае как да подходи срещу различните съперници. Неслучайно с ограничен потенциал начело на варненци прави така, че за грандовете да бъде кошмар да срещат тима му. Той умее и да сменя тактиката в движение.
На обратния полюс е Станислав Генчев, който, откакто е на „Георги Аспарухов“, твърдо налага една схема. А рядко променя и изпълнителите. И обяви, че няма да прави никакви корекции по системата с трима централни защитници, дори и когато даден двубой не се развива по вкуса му. При него нещата са направени така, че да са лесно смилаеми за играчите. Затова и футболът на сините някак е суров и първичен.
До момента специалистите са се изправяли 8 пъти един срещу друг в Първа лига. А Илиан Илиев има смазващо превъзходство – 6 пъти неговите тимове са печелили, равенството е едно, като Генчев има един успех. Съперничеството им започва през сезон 2017/18, когато сегашният треньор на България води Верея – със старозагорци постига два чисти успеха над Етър на Станислав. В следващите битки Илиев неизменно е начело на Черно море. Единственият успех на сегашния треньор на сините е от сезон 2020/21, когато е с Лудогорец – 1:0. Авторът на попадението е… сегашният нападател на варненци Клаудиу Кешерю.
Иначе Станислав губи в дебюта си начело на Локо Сф – 0:1 от Черно море в „Надежда“. Падна и два пъти от Илиан Илиев с Крумовград. Но след първото поражение прави серия от 15 поредни мача без поражения – 8 победи и 7 ремита. А дали ще успее да ликува за първи път на „Тича“, ще разберем днес от 17:30 часа.
