Някак не е редно триумфът на победителя да бъде вгорчаван с неприятни, идиотски и олигофренски въпроси. Победата си е победа, тя си има своя видима и невидима цена. Има си и съответните измерения. Наричат се хегемония. Следва петата, а защо не и десетата поредна. Предстои ни да преживеем времената на дългия диктат.
А какво означава диктатурата по дефиниция. Едно мнение, една истина, една правилна линия. Всичко, което е извън линията, е олигофренско, идиотско и плод на омразата на журналистите - привърженици на Левски и ЦСКА. Които поради своя низост и духовна нищета не могат да видят хубавите неща в Лудогорец. Не могат да признаят прекрасната игра на отбора, не могат да оценят построената трибуна, не могат да видят радостта в очите на озарените фенове. Дори не могат да видят пълните седалки на стадиона.
Да приемем априори, че е така, и господинът, дето блъскаше, буташе и ругаеше онзи ден, е прав. Но има и някои обективни неща, които няма как да бъдат отречени. Хегемонията на Лудогорец в българското първенство свали нивото, а не го вдигна. Живеем в епоха на най-слабото, безличното и лишено от всякакъв смисъл първенство. Думата конкуренция се е изпарила.
Навсякъде по света шампионската титла се оценява през конкуренцията, която е трябвало да преодолееш. Колкото по-силна, мощна и могъща е тя, толкова повече титлата става величествена. И в момента се водят люти битки по цяла Европа с драми и обрати до последния момент. У нас първенството като интрига започна и завърши още в първия си кръг. Дори когато ЦСКА бе далеч напред с точките, всички до един бяхме сигурни, че просто мишката е оставена да потича на свобода. И е въпрос на време котаракът да се размърда и да я улови. Така бе и миналата, и no-миналата, и no-миналата година. Капанът винаги щракваше накрая!
На думи Лудогорец уж иска конкуренция, а в същото време им трябва първото място на всяка цена. Защото то е билетът за Европа, откъдето идват парите и мотивацията за продължаване на проекта. Едно е ясно, един евентуален европейски провал ще свали проекта в мъртва точка. При подобна хипотеза парите няма да дойдат от УЕФА, а от джоба на собственика. Като стана дума за конкуренция, е добре да се знае срещу кой Лудогорец игра за титлата. Срещу двата гранда Левски и ЦСКА, чиито общи дългове сигурно вече надхвърлят 60 милиона лева и които, да си признаем, берат душа без никаква ясна концепция за своето бъдеще. Срещу Литекс, които за разлика от Лудогорец не са сред любимците на властта и се оправят в далеч по-стегнати рамки. С други думи залагат на своите деца. Срещу Берое, които са може би единственият държавен тим в ЕС, но с ограничен ресурс. Срещу двата пловдивски отбора, които са между земята и небето. Срещу Локомотив София, който освен 20 футболисти и двама треньори не притежава абсолютно нищо друго. Къде по дяволите е отборът, който е способен а направи конкуренция на хегемона Лудогорец. Кога е било това и нормално ли е! Дори в Молдова тамошният Лудогорец - Шериф, води неистова битка за 15-ата си поред титла.
А сега поредното лирическо отклонение.
Господинът се самозабрави. И това се дължи на общата раболепна картина, към която той привикна. Да, въпросът бе провокативен и неуместен. Дори невъзпитан, но този, който го задава, не е станал шампион за пореден път. На него са му дали един микрофон и командировъчни до Разград. Може да е злобен, неудовлетворен, всякакъв. Този, който отговаря обаче, трябва да бъде на ниво. Защото това е неговият миг на величие. И един истински крал слънце ще се постави над нещата. Ще пусне ше-гичка, ще се усмихне, ще вкара ирония. И няма да допусне да му излиза пяна от устата. Няма да допусне физически контакт, което е най-обидното нещо на света. Човек, който дърпа и бута, и милиардер да е станал, си остава обикновено парвеню. Успехът означава отговорност. Този урок явно не са го учили във френската гимназия.
Още нещо - в Лудогорец няма нито един велик футболист. Такъв дори не е Моци, независимо от трибуната на негово име. В Лудогорец играят много добри футболисти, които обаче никога няма да станат велики. Тези, които обичат футбола, знаят много добре какви са признаците на величие. А най-важното условие това да се случи се нарича факторът време. Само той отсява плявата от зърното!
Победата е толкова велика, колкото големи са устите на нейните критици. В Разград не трябва да се дразнят от критиките, а да са щастливи, когато ги консумират. Защото това означава, че са значими, че са направили нещо, което се забелязва. Иначе няма да си губя Времето с нещо, което никого не вълнува.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
