Дончо Донев: Да не си мият ръцете с мен, не съм отк­раднал нито един лев в живота си

 

 

Левски винаги е бил добре, когато Наско Сираков е на „Герена". Той е рабо­тил отлично в мина­лото, постигнал е страшно много и е логично да се завър­не в клуба. Смятам, че този ход при всяко положение е за доб­рото на клуба.

 

За бъдещето на скаутското звено

Истината е, че в момента цялата спортно-техническа власт е в ръцете на новия директор Наско Сираков. Той има пъл­ни права да вземе каквито реше­ния иска. Дали ще остане скаутското звено, кой ще про­дължи да работи и кой не, ще реши Нас­ко Сираков. Видяхме се с него на трени­ровката във вторник, говорихме си. На първо място обаче беше най-важно да се назначи технически директор, човек, кой­то да стои близо до първия отбор и да помага на треньора. Тази функция ще изпълнява Христо Йовов. Сега е важно съставът се окомплектова по най-добрия възможен начин, за да е готов за старта. Смятам, че ната­тък, надолу по веригата, ще се из­вършат още промени. Ще видим какво ще стане.

 

 

Кевин Бру е футбо­лист, когото следим повече от година. Ние, а и Илиан Или­ев, смятахме, че точ­но това е типът фут­болист, от който Лев­ски се нуждае. Той играе малко пред за­щитата и умее добре да изнася топката. Искахме много да го вземем, но миналото лято не дойде, тъй като имаше семейни проблеми. Той има много братя и сестри и се случи така, че нямаше как да напус­не Франция. После през зимата пак го искахме, но тогава по обективни причи­ни нямаше как да го привлечем. Сега се отвори шанс и го взехме. Как са про­текли преговорите и колко ще струва на клуба не мога да ка­жа. По принцип аз не съм участвал в пре­говорите  за  нито един играч. Моята задача е да наблюда­вам футболисти, да ги одобрявам и да ги предлагам на треньо­ра.

 

Що се отнася до Рамон Лопес, той е по-креативен играч. Предложен ми беше отдавна. По принцип е плеймейкър, може да играе зад централ­ния нападател, може и по фланговете. Уве­рен съм, че ще по­могне страшно много на отбора.

 

 

Много интерпрета­ции се появиха в пос­ледно време. А те не са честни. Не си мий­те ръцете с мен! Ня­мам нищо против да нося отговорност, но когато отборът бие и има добри футболис­ти, всеки се мъчи да си припише заслугата за довеждането им. Когато играчите са слаби, виновен е Дончо Донев. Не е честно! За да бъде всичко коректно, ще ви обясня как минава процесът на привли­чане на играчи. На мен ми предлагат страшно много фут­болисти, може би над 200. Аз ги гле­дам, преценявам и пресявам до около 20. Тези вече ги да­вам на спортния ди­ректор, в случая това беше Даниел Боримиров, а той ги об­съжда и с треньора. Тези, които одобри наставникът, вече ги свежда на президента на отбора, който все пак дава парите. Той казва кого клубът може да си позволи и кого не. Така се взи­мат футболисти в Левски. Защото про­четох много интерп­ретации, които прос­то не са верни по ни­какъв начин. Остана­лите членове на скаутското звено се за­нимават на 99% само с школата. Водят млади момчета от различните области на България. Да не ви излъжа за цифра­та, но някъде между 15 и 20 таланти са доведени в нашата школа. Затова не мисля, че трябва всички да се оправда­ват с прословутото скаутско звено. Всич­ки си вършат работа­та. Само аз съм гле­дал футболисти за първия тим. Разбира се, случвало се е в някакви по-близки дестинации, като Сърбия например, да пращаме някой от другите членове на екипа.

 

 

Много критики от­несе нашата школа. А те са напълно не­заслужени. Мисля, че там се работи профе­сионално. Набор 1994 е шампион. При тях доста от играчи­те дори са по-малки -родени са през 1995 година. Родените през 1996 година най-вероятно ще са втори за съжаление, но се представиха на ниво. Наборите 1997 и 1998 също са пър­венци. Набор 1999 година пък са едни от най-големите та­ланти изобщо. Мис­ля, че до голяма сте­пен те са бъдещето на Левски занапред. Страшно качествени са. Имаме 33-ма на­ционални състезате­ли във всички гарни­тури. Построихме два нови терена, на които вече се работи.

 

Тази школа функци­онира по добър на­чин. Виждате, че се вкараха и немалко момчета в първия отбор. Факт е, че на този етап те не са се наложили напълно там, но и затова се изисква време. Всички си вършат работата по най-добрия начин, мно­го съвестно. Това мога да го гаранти­рам.

 

 

Има няколко фут­болисти, за които всички сме били ка­тегорични, че са най-доброто за Лев­ски. Такава бе ситуа­цията с Марсиньо. Все пак състезател, играл преди няколко месеца 1/4-финал в Шампионска лига, няма как да е слаб. Всички съжаляваме, че не се получи. Не­ка обаче не се забравя и друго. Левски не е платил нито стотинка за него! Същата е и ситуаци­ята с Агиеманг Опоку. Много ни атаку­ваха за него. Само че той беше нацио­нал на Гана, свето­вен шампион за юноши. Не му тръг­на добре, не се нало­жи, но и за него не е платено нищо. Избор №1 в селекцията ни беше Гари Родригес. Всички бяхме ка­тегорични, че ще пас­не на Левски и за щастие така и стана. Също така всички бяхме единодушни за Стефан Велев. Изоб­що трябва да се гледа и друго - почти никой от привлечените фут­болисти не е струвал пари на Левски. За по-сериозни суми бя­ха взети Жоао Силва, Гари Родригес и Ро­ман Прохазка. Мисля, че първите двама изплащат дадените за тях пари. Има и про­вали, но само който не работи, той не гре­ши. В България не иска да идва почти никой. Изключително трудно е да убедим футболист дори от второто ниво на по-сериозен шампионат да дойде у нас. При­мерът е Кевин Бру. Следим го и прегова­ряме с него от толко­ва време и едва след една година успяхме да го привлечем. Иначе имаше много добри играчи, които имахме предвид, но те просто не пожела­ха да дойдат при нас. Един от най-желаните предпочете Лех (Поз­най) през лятото. Другият подписа ско­ро с ЧФР Клуж в Ру­мъния.

 

 

Може би малко хо­ра знаят, но след като Иво Тонев обяви, че сдава поста на изпъл­нителен директор, бях готов да го пос­ледвам и казах, че си тръгвам. Той обаче ме убеди, че остава в клуба и трябва да продължа работата си. Дори в момента не се знае докога ще съм в Левски, но про­дължаваме да рабо­тим. Не бива да оста­вяме целия клуб да става жертва на един нещастен автогол. Не забравяйте, че от­борът стигна до два финала миналия се­зон. Добре, загубих­ме ги, но ако ги бях­ме спечелили, сега всичко щеше да е цветя и рози. Не бива всичко да се преоб­ръща заради един ав­тогол. Затова и сега ние продължаваме да работим, да търсим централни защитни­ци за Левски, каквито са необходими. Ина­че за Иво Тонев какво да кажа - много принципен и можещ човек, който винаги е работел за доброто на клуба.

 

 

На всички ни беше много мъчно, че Илиан си тръгна. Просто този отбор се обигра малко по-бав­но от необходимото и това му изяде гла­вата. Ники Митов ус­пя да вдигне отбора и го доведе до два финала. И двамата зас­лужават само уваже­ние.

 

 

Иво Тонев ме поз­нава отлично. Той знае, че не съм отк­раднал нито един лев в живота си. Не съм си позволявал да взи­мам нищо от Левски. Стар съм за тези не­ща, а и не ми тряб­ват. Аз съм финансо­во независим човек и не ми трябва да кра­да. Работил съм чес­тно и със сърце както за Левски, така и за Локо (Сф) преди то­ва. Обвиненията, че сме харчили безогледно прекалено го­леми суми, също са далеч от истината. Пак повтарям - взех­ме предимно свобод­ни агенти, при това млади състезатели.

 

 

Бъдещето на Левс­ки е светло. Видяхте, че и миналата година бяха привлечени доб­ри футболисти. Просто им трябваше много време. Те се обиграха в средата на втория полусезон и тогава Левски заиг­ра както трябва. Не­щата станаха малко по-бавно от очаква­ното, но ние подме­нихме почти целия отбор. Прави ли ви впечатление, че доста подмладихме съста­ва. Масово играчите, които взимаме, са набор 1989, 1988, Жоао Силва е роден 1990 година. В отбо­ра бе поставена една много солидна осно­ва, над която тепърва ще се надгражда. В следващите няколко години съм сигурен, че Левски ще се нуж­дае от 1-2 попълне­ния на сезон, не по­вече. Виждате и кол­ко национали имаме. Влади Гаджев е твърд в селекцията на Любослав Пенев, в последния мач на „лъвовете" бяха извикани и двамата ни вратари - Пламен Илиев и Михаил Иванов. Роман Прохазка е викан за Словакия, Жоао Силва е бил младежки нацио­нал на Португалия. Всичко това показва, че е работено повече от професионално и това ще се проличи в следващите години.