Нестор Йевтич е треньор, който е свикнал с вниманието на медиите. От съвсем млад той е под светлините на прожекторите и често е давал интервюта за своята необикновена история във футбола. "Тема спорт" събра негови отговори от няколко различни изяви. Сред тях са интервюта за Bild, The Guardian и специализирания сайт Transfermarkt.
- Г-н Йевтич, защо ви наеха от Спартак Търнава и защо приехте?
- Да бъда честен - нямах по-добра оферта от Спартак. Исках да стана старши треньор след дълъг период като помощник и получих изгодна възможност. Избрах Търнава по две причини. Първата - защото е само на час и половина път с кола от Виена, където живея. Втората - почувствах, че ръководството ме иска силно. Не очакваха да се борим за титлата, но аз вярвах, че можем да постигнем добри резултати. В началото си поставих за цел да завършим в тройката и да се класираме за Лига Европа.
- А защо напуснахте клуба?
- Решението бе взето след труден и дълъг процес. Ако трябваше да реша със сърцето си, щях да остана. Този сезон ние написахме история. Но исках да направя нова стъпка. Да опитам друго предизвикателство.
- Само това ли е причината?
- Най-важното нещо за мен е да имаш постоянно развитие. В Спартак постигнахме нещо невероятно. Но ме съмняваше дълбоко, че ще повторим успеха и през следващия сезон. Просто не виждах как ще претърпя прогрес в този клуб. Ако всичко в Спартак беше наред, тогава може би - да. Но в Търнава има проблеми. Спартак трябва да получава повече съдействие от града. Аз обаче бях наясно, че това няма да се случи. Просто нямаме нужната подкрепа. Щеше да се води битка Спартак Търнава срещу град Търнава. Нелогично и нелепо е, но е факт. Дори не съм убеден, че хората в градската управа ме харесваха. Не знам дали изобщо харесват някого в клуба. Спартак има огромен потенциал, но трябваше да избера друг отбор, където да съм сигурен, че ще мога да преследвам големи успехи.
- В коя посока желаете да поемете?
- Ако погледнете визитката ми, логичната стъпка е Австрия или Германия. Бих се радвал да работя във втора немска дивизия. Но ако се появи нещо друго интересно, ще го разгледам. Да си призная - през ноември 2017-а имах предложение от Щурм Грац, но предпочетох да остана в Търнава. Титлата със Спартак е все едно да станеш шампион с Шалке.
- Някои фенове на Спартак ви наричаха Гуардиола от Търнава. Допада ли ви този прякор?
- Не, защото единственото общо между нас е, че сме с голи глави. Стилът, който изповядвам, е напълно различен.
- Кой беше първият ви допир с футбола?
- На улицата с приятелите в Сърбия. Седмица по-късно се озовах в Западен Съсекс, без да знам и дума на английски. Израснах със славните години на Висшата лига. Добре де, може и да е имало по-велики моменти, може би носталгията по детството ми създава прекалено идеализиран образ на първенството по онова време, но се влюбих дълбоко във футбола заради Висшата лига.
- Кога получихте лиценз?
- Взех УЕФА Б едва 16-годишен. Тогава нямах ясна идея какво точно искам да правя. Знаех само две неща: обичах футбола и не бях достатъчно добър, за да го играя професионално. Mислех да следвам икономика в университета, но футболът спечели.
- Какво беше чувството да сте най-младият треньор в историята на Бундеслигата?
- Тогава, разбира се, бе нещо страхотно и изумително. В наши дни обаче в Бундеслигата навлязоха доста треньори на възраст под 30 години като На-гелсман. През 2006-а обаче реалността бе доста по-различна. Но има и друго - когото отидох в Шалке, не падах от Луната. Вече имах натрупан доста солиден опит за възрастта си. Имах какво да дам на отбора и се радвам, че Мирко Сломка видя потенциал в мен.
- Защо си сменихте името?
- Аз се чувствах британец, а не сърбин и реших да се кръстя Джон Смит. Тогава бях на 16. Две години по-късно реших, че се чувствам малко глупаво с такова име. Родителите ми говореха с акцент, не можех да заблудя никого. Затова се върнах към рожденото име - Нестор, което винаги съм харесвал. И в момент на тийнейджърска лудост избрах фамилията Ел Маестро, защото ми звучеше много готино. По дяволите, всички сме били деца. Сега не бих се кръстил по този начин. Но съм бил по-дълго Ел Маестро, отколкото Йевтич. Свикнах. Нима Юп Хайнкес не е правил лудории като млад? Е, и аз съм правил и си нося последствията.
- Освен тактическия план -какво друго е важно за вас като треньор?
- Работата е много богата на компоненти. Има редица важни елементи - планиране на тренировките, план за конкретния мач, анализ на опонента, подготовка за срещата, а в по-дългосрочен план и имплементиране на идеите в отбора. Когато водиш битка за титлата пък, от ключово значение е да подготвиш чисто емоционално футболистите за приключението, което ви предстои. Това ми беше малко трудно, защото не ми се бе налагало да го правя като помощник. Не бях сигурен дали ще имам нужната харизма. На моменти импровизирах, но мисля, че се справих добре, щом станахме шампиони на Словакия.
