Във втората част от интервюто пред "Код Спорт" босът на ЦСКА Гриша Ганчев засегна темата за вечния съперник Левски.
- Привържениците на Левски не приеха добре новината за емблемата. Знаете ли, че някои твърдят - държавата е платила емблемата като е направила поръчка за коли за жандармерията от завода на Гриша Ганчев в Ловеч? Чухте ли този слух?
- Какво общо има един завод с някаква емблема? Да, като погледнеш реално те са две фирми, нали. Но едното е спортно дружество, а другото е завод за коли. Той не продава само на МВР, а на всеки, който иска да си купи евтина и качествена кола.
- Може би не трябва да са били коли, а хеликоптери. Все пак тези коли струват пари.
- Вижте, аз Левски не ги мразя. Те са ми безразлични. За тях или добро, или нищо.
- Говори се какво ли не – например, че Левски има таен собственик. Вие давате ли ухо на тези слухове?
- Не ме интересуват тези работи. За повече от двайсет години много комплексари минаха през футбола. Нагледал съм се на какви ли не нарциси. За съжаление се срещат и сега. Не мога да ги разбера откъде имат тази енергия да се показваш, да учиш хората. Един вид „в царството на слепите ти си с едно око“. Ама, те много самовлюбени, бе човек! Някой път ме е страх да не се самоизнасилят на някой стадион. Трябва по-нормално, по-кротко. Трябва да се инвестира в спорта, защото в крайна сметка това е социален феномен. Колкото и малък и невзрачен да е останал, трябва по някакъв начин да се поддържа, ако имаш възможности естествено.
- Казахте, че за Левски общо взето е като за умрелите хора…
- Не, не е така. Нито лошо…
- Да, обаче имате двама приятели от „сините“ – Люпко Петрович и Наско Сираков.
- Да, много са ми близки.
- Наско беше ли близо до пост в ЦСКА, както се говореше?
- Честно да ви кажа, бих му предложил пост. Насо е изключително ерудирана личност, знае си материята, отделно не е корумпиран, а и е работар. Чакам го Люпко да се върне от Руанда. Сега беше във ваканция и се виждахме. Може и на него да му предложим пост. Защо не? Кадърни хора. Какво значение има? Знаете, че най-големият мениджър отиде в Манчестър от Челси, какво лошо има в това?
- Тук обстановката е малко по-различна.
- Да, географската ширина е малко по-така.
– Кой и с какво трови атмосферата в българския футбол? Два пъти в годината казвате по нещо за 2-3 минути…
- Това е дълга тема. Ако вземем да говорим, няма да ни стигнат десет предавания „Код Спорт“. Като вземеш от маниаците, минеш през нарцисите, красавците, та стигнеш до гелосани и най-различни, и пъзелът се нарежда. Не може да отидеш и да пробиеш целия футболен съюз, да купиш всички съдии, да купиш комисии, да се гавриш… Защо? Защото си решил да похарчиш някакви пари ей така. Да си надградиш егото – защо е необходимо? Пробиваш играчи, отбори, треньори. Почва първенството – 30 точки аванс. Добре, какво удоволствие ще изпитам? Вие сте по-старички като мен и помните 1997-1998 г. И аз съм ги правил тези работи, и Сирака ги правеше в Левски. Та, опря мачът до един хикс да се решават титли и т.н. Какво морално удовлетворение да изпиташ от тази работа? Никакво! Нула! И се питам – за какво е необходимо, заслужава ли си повече да се мятат пари за едно нищо? Ще ви кажа друг пример. Много е комплицирана ситуацията, защото когато лятото търсехме да вземем треньор, звъняхме на пет-шест доста известни имена, от които две топ известни. Няма да ги крия – Свен-Горан Ериксон и Феликс Магат. Тук моите хора – дай опитен треньор, дай това-онова… Макар че аз не бях на това мнение. Обичам млади хора и исках да намерим млад треньор. И двамата казаха, че е интересно предложението. Тук не става въпрос за пари. Мислиха, мислиха по три дни, офертите явно ги задоволяваха, но казаха, че не могат да дойдат в това първенство. Защо? Какъв е проблемът? Казва – то първенството ви е наредено. Ние сме хора с авторитет и сме табели, не искаме да дойдем там. ОК, живи и здрави! Даже имам и свидетел на единия разговор – Красимир Балъков. Може да го попитате. Тогава ми стана ясно, че вече ни знаят по целия свят.
- Откъм „добрата“ ни страна.
- Какво нещастно първенство има тук и че винаги се играе с белязани карти. Е, оттам натам за какво?
– В какви отношения сте със собственика на Левски Спас Русев? Когато той ни гостува в „Код Спорт“ каза, че е настроен за феърплей във футбола.
- За него съм убеден, че играе по правилата.
- Познавате ли се?
- Да, познаваме се. Преди 20 години даже му помогнах, когато се създаде една много голяма фирма. Отношенията ни бяха кристално чисти. Доведоха го едни приятели и тогава се запознахме. Помогнах му, след шест месеца всичко беше точно. Оттогава съм го виждал два пъти. Но като имаш предвид, че е левскар…
- Бихте ли седнали някога президент до президент на даден мач?
- С кого да седна?
- На Левски – ЦСКА със Спас Русев да седнете в ложата?
- Първо, аз не съм президент. По принцип в последно време ги гледам мачовете по телевизията, защото малко ми идва “too much” тази лудница по стадионите. Но никога човек не може да каже „никога“!
- Съжалявате ли за времето, когато бяхте член на Изпълкома на БФС?
- Ама, разбира се! Такова загубено време! Всички идеи, които се вкараха – за млади играчи, за това, за онова, всичко замина в канала. Лигите U15, U17, U19 са заслуга на Наско Сираков и с моята подкрепа, защото аз не разбирам от футбол, но съм го подкрепял. Помните по-рано при юношите какви първенства се играеха. Около Ловеч ритат с Габрово, Севлиево и Търново, в София си играят. Правят някаква купа - тюрлю гювеч и накрая едно нищо. А сега си има реални първенства, както в белите държави. U15 си играят първенство с изпадащи и влизащи отбори, също U17 и U19. Тогава взехме решение с големи напъни за дублиращите отбори. Отделно две години се борихме с Насо да почнат да играят до 21 години задължително в отборите. Изкара една година това нещо, дойдоха властимащите и го забърсаха. Защото те са измислили футбола! От тях излиза футболът! Те го знаят футбола наизуст! Лошото е за Боби Михайлов. Нито го обичам, нито го мразя. Но ще дойде време, ще си тръгне, някой ще се обърне назад – какво направи ти за този период? Той какво ще каже, горкият. Понякога ми е много мъчно за него, защото после го изклепаха. В началото той искаше да се върши работа. Възприемаше хубавите идеи и от Лъчо Танев… Всичко минава и заминава.
