Един от най-популярните спортни журналисти в България Георги Атанасов даде своя коментар за събитията около ЦСКА и управлението на клуба в интервю за 'Тема Спорт" Атанасов, който е един от учредителите на сдружението "ЦСКА Завинаги", смята, че се наблюдава положителна промяна на "Армията", която обаче е далеч от финализиране.
Г-н Атанасов, каква година изпрати ЦСКА и каква предстои пред клуба?
- Безспорно изминалата година беше трудна, но предстои още по-тежка. През 2014-а лайтмотивът бе реанимирането след ерата 'Титан АС", но през 2015-а водеща ще е амбицията за 32-ата титла. А както е известно - високите цели създават напрежение. Да не говорим за това, че войната срещу ЦСКА въобще не е преставала през последния четвърт век. Очаквам здраво противодействие, серия от провокации и удари по клуба от всевъзможни посоки.
В тази връзка няма как да не ви насоча към темата за "националната кауза", както я нарече Стойчо Младенов. Смятате ли, че въпросната "кауза" ще има скрупули в битката за титлата през пролетта? И въобще как смятате, че ще приключи тази битка?
- Никакви скрупули няма да има. Националната "кауза" непрекъснато тиражира едва ли не задължителната си шампионска титла, защото имала висок коефициент в евротурнирите. Аз си спомням времената, когато ЦСКА имаше не просто коефициент, а запазено място в елита на Европа - между първите 12 и 16 отбора в турнира на шампионите и всяка пролет играеше, както се казва, по абонамент в международните турнири. И елиминираше европейски шампиони. Тогава обаче никой не говореше за национална кауза. А и имайте предвид, че с всички средства уж комунистическият отбор на ЦСКА бе удрян в България - и от Левски, и от Локо София, и от Славия, и от Пловдив... Високият коефициент в турнирите не е индулгенция за безпрепятствен ход в първенството. Смятам, че е реалистично на базата на традициите и треньорското умение на Стойчо Младенов да се говори за титла на ЦСКА. Защо не?! Отборът е първи въпреки всичките проблеми, но и с помощта на несравнимата обществена подкрепа -феновете. Клубът не се радва на медийна и политическа помощ. ЦСКА не е под крилото на "силните на деня". Предпоставки за титла има, друг е въпросът, доколко могат да се превърнат в реалност.
Промени ли се подходът на Томов към проблемите на ЦСКА?
- Продължавам да съм сдържан по отношение на него, както и към всеки ръководител на ЦСКА през последните 25 години. Томов и клубът няма как да не са непрекъснато под сто лупи. Лошото е, че Томов много трудно се разделя с някои свои грандомански навици. Но и на тази възраст вече е трудно човек да си промени вътрешното ДНК. На моменти той надува излишно словесни балони. Но и по тази линия не мога да отрека, че през последната година той коригира поведението си. Сложи филтър на изявите си пред камерите и определено намали характерната си медийна ло-горея.
В свое интервю за 'Тема Спорт" преди около година изразихте опасения, че липсва прозрачност за състоянието на клуба и че се прави разточително харчене. Все още ли поддържате това мнение?
- Аз съм единствено страничен наблюдател и не мога да съм запознат в подробности с финансовото състояние на клуба. Просто се чудя как така за година и половина дълговете от малко над 30 милиона лева се оказаха 15 милиона лева по думи на Александър Тодоров пред 'Тема Спорт". Ако задълженията наистина са толкова - прекрасно, шапка свалям на ръководителите. Но как е извършена тази магическа операция без сериозни приходи не знам. Притеснявам се само клубът да не е натоварен с нови и нови задължения, които да ипотекират бъдещето му в дългосрочен план. В същото време няма как да не се отбележи, че ЦСКА е най-наблюдаваният и най-контролиран клуб в България. Всекидневно му се броят стотинките за парно, за служителите, за всичко! Всеки въпрос започва с финансовото състояние на ЦСКА.
Доколко голям бе приносът за оцеляването на ЦСКА на Манджуков, на Инджов и на другите акционери?
- Приносът е голям, много е важна и гражданската платформа "ЦСКА Завинаги", която направи изключителни неща за базата и консолидацията на червената общност като социален фактор. Откакто се появи сдружението, хората разбраха, че в недрата на тази общност има мощна енергия, която може да помогне на клуба. Да не се забравят и инициативите на "Червени сърца" и на фенк-лубовете. Манджукови и другите акционери също заслужават дълбоко уважение. Въобще всеки, който е направил нещо за ЦСКА, трябва да бъде похвален -независимо дали е построил игрище, или е подарил топка. В тази военновременна обстановка всеки жест е ценен.
Отборът въпреки всички трудности е на първо място - как в такива форсмажорни условия ЦСКА успява да се бори за титлата във втори пореден сезон, а Левски в идентична ситуация се движи между първата и втората шестица?
- Просто манталитетът на двата клуба е различен. ЦСКА изначално е закърмен с достойнството и професионалната чест на българската армия от почти 67 години насам. Професионализмът е естествено продължение на армейските ценности. И това позволява на ЦСКА да е на върха въпреки държавно-полити-ческия, медийния и финансовия геноцид спрямо клуба. И не визирам само футбола, а и волейбола, и баскетбола. Не е сериозно най-голямата спортна марка в България да се оставя да тъне в сиромашия или въобще да изчезва. В села и паланки се инвестира без никаква икономическа и обществена логика. Според мен съществува политическо ембарго върху бизнеса, което го спира за потенциалните му контакти с ЦСКА.
Всичко в тази обстановка е геноцид, но ЦСКА оцеля и ще продължи да оцелява. Тук е моментът да кажа няколко думи за изчезването на червения елитен баскетбол преди няколко години. София загуби един от историческите си полюси в този спорт и това бе оставено да мине някак между капките. А сега, щом баскетболният Левски има проблеми -настъпила е софийска, даже национална трагедия! Нямам против Тити Папазов и неговия проект, но защо същите вопли не се чуха, когато ЦСКА бе зачеркнат?! В тази враждебна среда се оцелява благодарение на армейската морална закалка. И неслучайно най-големите български футболисти в Европа по правило излизат от ЦСКА. Всички знаем за кого става въпрос, изключението е само Красимир Балъков, който по ирония на съдбата преди четвърт век също бе на крачка от червената фланелка. Кадрите от Борисовата градина отиват в Европа и правят кариера. А тези от "Герена" се провалят и финишират в Риека като дефанзивни халфове. "Звездите" на Левски се ползват с комфорта на медийни любимци у нас, но в повечето случаи се оказват балони за местна употреба. На Гонзо легитимността му идва от головете срещу ЦСКА. Това им е най-голямата радост на сините, която доказва, че мечтата им за Европа винаги минава през "Армията". А играчите на ЦСКА излизат от своето гнездо и без проблеми се утвърждават на Запад, и то на най-високо равнище -Испания, Англия, Германия, Франция, Португалия... Защото те са адекватни с професионализма си. От Стоичков до Бербатов посланиците на ЦСКА са адекватни на професионалната среда, в която попадат, и без проблеми се превръщат в суперзвезди. Ако Стойчо имаше 7 ! поредни шампионатни победи като треньор на Левски над ЦСКА, щяха да му направят по-висок паметник от монумента на Георги Аспарухов. Младенов обаче е подложен на критика от всички страни - дори от своите, и това го прави по-силен. Така, както ЦСКА излиза все по-монолитен от перманентната война срещу клуба. Ето в това се крие обяснението защо сините не успяват да се справят в екстремната ситуация за разлика от вечния си съперник.
Кой според вас бе големият селекционен удар на Стойчо Младенов?
- Селекционният удар бе Буш. Безспорно попадение бе и привличането на Тони Силва. Спорно ми е представянето на Дивиш, Соарес и Фелипе. Много ми харесва професионалната визия на терена на Жоаким.
Какво е мнението ви за напускането на Антон Карачанаков?
- Целият проблем дойде от недоглеждане и голям управленски гаф на Томов и Тодоров. Играч като него може и да не е най-скъпият в отбора, но не бива да бъде изпускан с лека ръка. Трябваше да се намери финансово решение за Карачанаков. Той заслужаваше повече. Без него тези три точки на върха пред Лудо-горец нямаше да ги има. Защото Карачанаков ги донесе с два безценни гола -срещу Левски (2:0) и Берое (2:1). Този млад футболист можеше да даде още много на ЦСКА. Естествено, той си има своите проблеми. Не го сравнявам с Цецо Йончев или Емо Костадинов. Но можеше още да помогне на ЦСКА. Особено ценен бе неговият страхотен удар от разстояние, който е изключително важен при дефицита на избистрен комби-нативен стил на отбора. Струва ми се, че по-нормално бе да се прецизират разходите за някои от чужденците, отколкото да се пести от евтиния Карачанаков.
