Христо Йовов: Гонзо има цялата власт и той трябва да бъде държан отговорен

Преди близо година Христо Йовов е напуснал Левски, защото Тодор Батков е казал, че му няма доверие. Това разкри легендата на "сините". Един от любимците на сектор "Б" говор и за кризата на "Герена", за феновете, за черната серия срещу ЦСКА и по още интересни теми. Йовов разкри и с какво се занимава в момента.

"В момента седя, почивам и отдавам повече внимание на семейството си, гледам футбола от страни. Хубаво е човек да има време и да види как децата му растат. Политика – да. Това е най-важното нещо. Всичко е свързано с начина на развиване на държавата, футбола също. Германия и Англия са примери. Няма да спра да се интересувам и съветвам всички да дават своя вот. Не ми е самоцел да се върна във футбола. На моменти се радвам, че вече съм извън тази каша, меко казано. Но в други дни ми липсва и се надявам един ден отново да бъда част от футболната общественост", каза той в предаването "Спорт7" по "Тв7".

За Левски

Естествено, че Левски ми липсва. По груби сметки повече от 20 г. са ми минали на "Герена". Няма как да не остана съпричастен към случващото се, но сега други хора трябва да дават обяснения. Най-голямата ми грешка в Левски беше, че не уточних със собственика всичките си права. През цялото време правих компромиси, какво трябва да се случи с отбора, да останат някои неща скрити. Това си беше лично моя грешка. През цялото време имаше половинчати работи и вина само себе си. Може би трябваше да тропна по масата. Не се чувствам предаден и използван. Чист съм пред себе си и през цялото време работих, за да успея и аз. Имах виждания за развитието на клуба, но нямах пълното доверие и за това не ми предоставиха цялата власт. Лошото при мен помогна на Георги Иванов в тази насока. Смятам, че в момента той разполага с цялата власт и трябва да бъде държан отговорен за случващото се – добро и лошо. Така е най-правилно. Трябва да се прави равносметка накрая на годината, да се тегли чертата и да се дава оценка. Групичките в съблекалнята са неизбежни. Независими дали отборът върви или не. Нормално е да има групи от приятели. Сега не коментираме дали има такова нещо в Лудогорец, на никого не му прави впечатление. Но ако има обтегнати отношения, трябва да бъдат обсъдени.

За Иво Тонев и Тодор Батков

Иво Тонев ми е приятел, не го крия. Имам много приятели. Много по-лесно е да кажеш на приятел, че работата му не върви и тези неща не трябва да се бъркат. Доволен съм от едно нещо – когато трябваше да си тръгна питах Тодор Батков в прав текст защо не съм се справил, каква е причината, той каза, че няма какво да изтъкне, просто каза, че ми няма доверие. От там насетне нямаше какво да правим, няма как да се гради една връзка, работа или фирма. От тогава не ми се е обаждал, няма и за какво. Ранговете ни са различни. Той е човек с име, позиции и пари и няма какво да говорим. Засякохме се само на юбилея. Не трябва да се вини никого. Представите за управлението в българския футбол са много объркани. Трябва да има точна структура, президентът да си е президент, да се явява и усмихва на мачове и да дава интервю един път в годината. Трябва да намерим някакъв път и да гледаме към Европа. Там са го намерили и ние трябва да вървим по него. Винаги съм защитавал г-н Батков и един случай ми направи силно впечатление, бях още футболист. Видях, че преди първия съдийски сигнал той се прекръсти. Значи е истински фен на Левски и иска Левски да победи. Това е любов към клуба. Когато нещо не върви, е много трудно да се обяснява, особено ако се изнемогва финансово. Неминуемо всичко това рефлектира и върху футболистите. Феновете на Левски искат единствено да се жънат успехи и да бъдем на големи форуми като Лудогорец. Повечето се нервираме вътрешно, че това не е Левски. Сигурно ще се оправят нещата, както е казал един мъдрец: "След лошото идва хубавото".

За феновете

Винаги реакциите им са свързани с резултатите на първия отбор. Но през последните 5 години се натрупа доста негативизъм. Липсата ма титла и купа е причината, всички са свикнали Левски да носи трофеи и е нормално хората да бъдат изнервени. Но трябва да е в рамката на нормалното, да се знае как. Има логика феновете да управляват Левски, но според мен не е правилно. Тръстът "Синя България" е създаден, за да помогне, но начинът е друг. Събират се пари, дават се и се прави нещо. Там няма да има лъжа и измама. Не съм против или за тръста, нямам представа, но когато има един собственикът, който третира даден клуб като фирма, със сигурност ще се опитва да извлича печалба. Виждаме Лудогорец каква печалба и доходи носи. Какво значение има кой да е собственикът на Левски? За мен няма значение, стига клубът да е обезпечен, да купува по-добри футболисти, да строи, да прави школа. Защото така в края на сезона ще се вдигне купа и тя ще остане в историята, а не кой е собственик. Когато е трябвало да взимам решение, аз винаги съм говорил с Тодор Батков. Няма как да знаем дали той е собственикът. Но 15% акции на тръстът няма да е нищо. За мен е много сложно да се намерят пари от порядъка на 10 млн. лв. Кой ще ги дава за 15% от акциите? Все едно твоя апартамент да струва 100 хил. лв. и ти да на намериш някой и да ми прехвърлиш 10% от апартамента и да ти дава по 200 хил. лв. на година.

За серията срещу ЦСКА

Това е най-болната тема за всеки левскар. Имам крайни приятели, които не се интересуват на кое място е отборът, а искат две победи над ЦСКА, което не е най-правилното. Трябва да се играе добре, да има визия, която да задоволява изискванията. Ако Левски се развива както трябва и играе добре, черешката на тортата ще бъдат успехите във вечното дерби. Надявам се в най-скоро да бъде забравен моя победен гол срещу ЦСКА, а да има нови герои от Левски, които да дават интервюта.

За изгубената титла срещу Славия

Преди мача със Славия всички вече мислехме, че сме шампиони, след като бихме Лудогорец. Тогава още не разсъждавах като ръководител, бях капитан. Виждах леко отпускане в съблекалнята в седмицата преди мача със Славия и там отчитам моя грешка. Не знам дали трябваше аз да поема нещата или да сигнализирам за това. Но когато се случи това нещастие, после има много време и така можеш да премислиш и да видиш къде си сгрешил. За съжаление еуфорията при мен, неопитността от гледна точка на това, че не съм бил ръководител, не успях да усетя проблема и да го решим още преди мача.