1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Иван Цачев: Ще ми се да вкарвам често на ЦСКА, не на Спартак (Вн)

Иван Цачев: Ще ми се да вкарвам често на ЦСКА, не на Спартак (Вн)

Преди няколко месеца нападателят на Левски Иван Цачев привлече вни­манието на футболната обществе­ност, след като вкара шест гола на Спартак (Вн) в мач от дублиращата група. Сега с гръм и трясък Цачев на­помни на всички за футболните си качества, след като отново разплака родния Спартак, но този път мъжкия тим, и то със „скромните” три гола. След мача в неделя, Цачев се съгла­си да говори пред „Меридиан Мач” затова как се чувства на „Герена".

Иван Цачев: Ще ми се да вкарвам често на ЦСКА, не на Спартак (Вн)

Преди няколко месеца нападателят на Левски Иван Цачев привлече вни­манието на футболната обществе­ност, след като вкара шест гола на Спартак (Вн) в мач от дублиращата група. Сега с гръм и трясък Цачев на­помни на всички за футболните си качества, след като отново разплака родния Спартак, но този път мъжкия тим, и то със „скромните” три гола. След мача в неделя, Цачев се съгла­си да говори пред „Меридиан Мач” затова как се чувства на „Герена".

- Иване, очаква­ше лида отбележиш хеттрик още в шестия си мач за мъжкия тим на Левс­ки?
- Естествено, че не съм очаквал. Но пък съм много щастлив, че вкарах три гола и по­могнах на отбора да постигне толкова убе­дителна победа над Спартак (Вн).

- През есента вкара шест гола на дублира­щия тим на родния си Спартак (Вн), а сега три на първия отбор. Може ли да се каже, че за теб Спартак (Вн) е като ЦСКА за Гонзо?

- Честно казано, бих предпочел да им сме­ним местата и да беле­жа всеки път, когато иг­рая срещу ЦСКА. Не знам защо се получава така, че всеки път вкар­вам много голове на Спартак, може би е съдба и в известна сте­пен късмет. Е, сигурно аз самият също имам някаква заслуга (б.а. смее се). Желанието ми е да отбелязвам повече голове независимо на кой отбор.

 
- Заедно с Валери Домовчийски сте сред най-младите на­падатели, реализира­ли хеттрик за Левски. Тези три гола срещу Спартак (Вн) ще ти дадат ли повече уве­реност и самочувст­вие ?
- Да. Надявам се да продължа да показвам добра игра. Дано да имам шанса да вкарам още голове или пък да подам на съотборник, който ще вкара. Но по­някога всичко опира и до шанса и това да бъ­деш на точното място.

 
- Какво помогна на Левски да се преобра­зи след отпадането от Пирин в турнира за Купата на България?
- Просто си взехме поука от случилото се, постарахме се да из­чистим грешките си и
да продължим напред. След този мач се нахъсахме и мобилизирах­ме максимално, защо­то няма да бъде честно две поредни години Левски да остане с празни ръце. Сега вече всичко зависи от нас. Предстоят ни три мно­го важни мача, които трябва да изиграем на върха на възможности­те си, за да зарадваме нашите привърженици с титла по повод 95-го-дишнината на клуба.

 
- След двубоя Емил Велев те похвали пред журналистите. На теб лично какво ти каза в съблекалнята?
- Поздрави ме и каза да продължавам в съ­щия дух. Но аз не очак­вам да ми свалят звез­ди за представянето ми в този мач, имал съм шанс - отбелязал съм три гола. В Левски са събрани най-добрите футболисти в България и ако на всеки тръгнем да сваляме звезди, къде ще стигнем!

 
- Кой от футболис­ти в Левски ти пома­га най-много да се адаптираш по-бързо към отбора?
- Всички в съблекал­нята ми помагат по ня­какъв начин. Най-бли­зък съм обаче с Еньо Кръстовчев, Миро Ива­нов, както и с Балтанов и Генев, които ми дават съвети как да се държа като ми повтарят, че трябва да бъда естест­вен и да се старая мно­го по време на трени­ровките и съответно в мачовете. Иначе най-добрите ми приятели са Стефан Станчев и Георги Чакъров. Те два­мата са ми като братя. За тях мога да кажа, че са истински приятели. Прекарваме заедно по-голямата част от вре­мето си, живеем заедно и си помагаме. С Не­дялков също сме близ­ки приятели.

- Какво изпита, ко­гато влезе за първи път в съблекалнята на мъжкия отбор?
- Бях притеснен как ще ме приемат, защото в тази съблекалня няма случайни футболисти. От друга страна обаче, бях много щастлив, че съм част от този отбор.

 
- На „Герена" си от 2003 година, кой те доведе в школата на Левски и откъде тръгна професионал­ният ти път?
- Мога да кажа, че ба­ща ми ме запали по футбола, но и мама бе­ше съгласна да се зани­мавам с този спорт. Все пак за едно дете е много важно да спор­тува. Така ме записаха в една частна школа във Варна, която вече не съществува. За съ­жаление счупих ръка, което малко ме отдале­чи от футбола, но пък след това отидох да тренирам в школата на Спартак (Вн). Тук ис­кам да изкажа големи благодарностите на Димитър Митов, който ми помогна изключи­телно много, когато бях в Спартак. После имаше един футболен турнир в Албена, на който станах голмайс­тор като бях обявен и за най-добър нападател и дори вкарах два гола на Левски. На същия турнир Альоша Димит­ров е следил изявите ми, харесал ме е и впоследствие ме дове­де в школата на „сини­те", одобриха ме и ето че вече шест години съм на „Герена”.

 
- Според теб кои са най-талантливите и перспективни футбо­листи в България, на възраст до 20 години?
- Сашко Тонев и Ни­колай Чипев са много добри футболисти и съм сигурен, че ако им се даде шанс за изява, от тях ще излязат голе­ми футболисти. Иначе бих посочил също Момчил Цветанов от Литекс и Мишо Алек­сандров, който обаче не играе в България.

 
- Кой ти е любими­ят футболист и има ли някой, на когото подражаваш?
- По принцип много харесвам Тиери Анри и Роналдо, както и Бербатов. Въпреки това обаче няма такъв фут­болист, на когото ис­кам, или се старая да подражавам. Искам да бъда себе си, не искам да се правя на някой друг. Иначе любимият ми тим е Манчестър Юнайтед.

 
- Стигат ли мечтите на Иван Цачев до Манчестър Юнайтед?
- Мечтите ми стигат дотам, но реалността е друга. В Манчестър Юнайтед играят извън­земни футболисти. Ха­ресват ми испанското и холандското първенст­во, така че дано някой ден играя в клуб от те­зи две първенства.

 
- А какво прави Иван Цачев извън терена?
- Иван Цачев из­вън терена си седи вкъщи пред компю­търа. Не обичам да излизам, да ходя по заведения, ако няма конкретен повод. Както казах, свободнотоси време го прекарвам с две­те си братчета (б.а. Станчев и Ча­къров). Сега при нас отвориха летен бар, който ще бъде спасени­ето ни в летните жеги. Също така съм студент в НСА, в треньорския факултет.

 
- А би ли разказал нещо за семейството си, имаш ли братя или сестри?
- Единствено дете съм и затова на роди­телите ми им е тол­кова мъчно, че съм далеч   от тях. Майка ми работи като счетоводителка, а баща ми в една бензиностанция. Мисля, че не съм им създа­вал много проблеми, тъй като бях пос­лушно дете. Родителите ми са ми помагали много и продъл­жават да го правят. Винаги са ме подкрепя­ли и са били до мен, затова мога само да им кажа едно голя­мо „Благодаря”.

- В днешно вре­ме повечето мла­ди хора играят доста хазарт, ти самият хазартна личност ли си?
-Не. Играл съм ня­колко пъти „Еврофутбол" като съм залагал на мачове от чуждест­ранните първенства и честно казано съм за­губил пари. Така че мен хазартът не ме влече.

 
- Като по-малък на кой футболист от Левски симпатизираше?
- Определено на Ге­орги Иванов.