Как ще ги стигнем... беларусите?

Нека погледнем успехите и развитието на футбола в противниковия лагер.

Футболът в Беларус се появява преди точно 100 години- на 7 август 1911 година. Юбилеят ще бъде отбелязан подобаващо преди старта на контролата срещу „лъвовете”.

 

Беларуската футболна федерация е създадена официално през 1992 година, след като преди това страната е била част от СССР. За близо 20- те си години съществуване „беларусите” нямат почти никакви успехи, като не са се класирали нито на световни, нито на европейски първенства. По този показател сме доста по-напред от тях, но това се обуславя и от факта, че България не е била част от съветския съюз.


"Беларусите" се отчитат с победи над Холандия, като домакини в евроквалификация, две равенства срещу Италия и едно реми срещу Франция от настоящата кампания. 

 

Именно квалификациите за Евро 2012 се очертават като най-успешните за съперника ни. Те се намират в група с Румъния, Албания, Босна и Херцеговина, Люксембург и Франция. Три кръга преди края на кампанията заемат втората позиция с 3 победи, 3 равенства и едва 1 загуба, като се намират на две точки пред прекия конкурент Босна, но са и с двубой повече. Двата състава ще се срещнат на 2 септември в решителна среща, която до голяма степен ще отговори на въпроса дали Беларус ще се класира за първи път в историята си на голямо първенство.

 

За разлика от нашия футбол, който се развиваше успешно преди 15- 20 години, а сега затъва все повече, съперникът ни върви по възходяща линия. Пълната противоположност, но при нас винаги нещата се случват наобратно.

 

Това важи и на клубно ниво, където има доста да се учим от доскоро наричаните от нас трактористи, аграри и какви ли не футболисти на Бате Борисов.Доскорошният анонимник разкри първо Левски, а след това и Литекс. Класира се за груповата фаза на Шампионската лига през 2008 година и записа добри игри срещу колоси на световния футбол като Реал Мадрид и Ювентус. Тази година се класираха за плейофната фаза на турнира, където ще се изправят срещу Щурм (Грац) и като нищо отново да играят в групите.

 

Стадионите в Беларус също са, ако не по-добри от нашите, то със сигурност в не по-лошо състояние. Въпреки че селекционерът Бернд Щанге недоволства от състоянието на тревното покритие на стадион „Динамо” в Минск. Съоръжението побира 42 000 души и наподобява нашия национален стадион. Там се играят по-голямата част от двубоите на представителния тим, както и на клубните тимове, които не разполагат с лицензирани съоръжения.


За разлика от нас обаче, „беларусите” имат построен стадион след 1990 година. Това е градският стадион в Гомел. На него играе едноименният отбор, а капацитетът му е 14, 500. Официално е отркит през 2005 година. 

 

Тимовете на Динамо (Брест) и Локомотив (Витебск) се състезават на стари съоръжения, но за сметка на това доста по-добре подържани от родните такива. Липсват бурени, изкъртен асфалт, има тоалетни, че дори и електорнни табла. Какъв лукс само, нали?

 

Националните отбори Беларус и България имат и обща черта – ръководени са от немски треньори. Но и тук изоставаме от доскорошната съветска република. Нашият селекционер беше име като футболист, но като наставник за момента не е показал нищо. Провали се в Макаби (Нетаня), Унгария, Ред Бул. Успя само с Партизан, класирайки ги за груповата фаза на Шампионската лига. Със сигурност може и да има данни за тази работа, но тепърва има да се доказва. И нашият национален отбор за пореден път играе ролята на опитната мишка. Така беше и когато Стоичков пое тима.

 

Вярно, Щанге е по-възрастен и по-опитен, но тогава защо в БФС не заложиха на подобен вариант? Щанге е бил начело на ГДР от 1982 до 1986 година, Херта, ЦСКА (Киев), Карл Цайс Йена, че дори и Ирак.