Треньорът на Черноморец Красимир Балъков бе специален гост в предаването на bTV „Нека говорят" с водещ Росен Петров. В него специалистът говори за работата си в Бургас, националния отбор и семейството си.
Г-н Балъков, имаше ли културен шок, когато се завърнахте от Германия в България?
- Няма културен шок, но година и половина са достатъчно, за да разбера, че България и Германия нямат нищо общо.
На какво ви научи Германия?
- Бундеслигата ме научи на нещо много важно - да спазвам йерархията, да съм дисциплиниран и да имам воля и характер за победа.
Три неща. А как са йерархията и дисциплината в България?
- Аз мисля, че до този момент в моя тим специално се опитваме на фона на негативната обща среда, която имаме, да показваме позитивизъм. Работим с желание и воля за промяна. Защото промяната не става само на думи, а трябва и да се вижда.
В онзи прочут национален отбор имаше ли йерархия?
- Ако нямаше йерархия и дисциплина нямаше да стигнем до такива резултати.
Вие бяхте от малцината, които тогава даваха интервюта и казваха, че ще постигнем големи успехи, но никой не вярваше. След първия мач с Нигерия всички в България бяхме като на погребение...
- Така беше. Сигурен бях във възможностите на този отбор и в индивидуалните качества на всеки от нас. Бяхме в силни европейски клубове и като силни индивидуалности имахме добър и хармоничен колектив, който доведе до големите резултати.
Колко години прекарахте в Щутгарт?
- Близо 10 години бях там. Като цяло близо 20 години съм бил извън България.
Това, че сте били най-високо платеният в Бундеслигата, слух ли е или реалност?
- Това е повече медийна история, която продаваше вестници.
Вие не сте най-високо платеният?
- По това време хванах тази фаза в германското първенство, когато обявяването на заплатите беше нещо ново. За мой късмет или не, бях един от първите, на които извадиха заплатата публично.
Голяма ли беше?
- За мен беше достатъчна (смее се).
Защо се върнахте в България? Кое ви накара да сте германец за бургазлии?
- Не трябва да караме нито един българин да е германец. Ние се съобразяваме с действителността, но вкарваме методи на работа, които да доведат до промяна в продукта футбол. За година и половина съумяваме да показваме на хората нещо ново - начин на работа, на ръководене на футбола, нов начин да бъдеш на стадиона.
Нов начин на обличане също. Доста сте елегантен?
- Ако следите моето развитие...
И Моуриньо така се носи...
- Е, по обличане може да съм Моуриньо, но все още съм млад специалист и се надявам в бъдеще да имам успехи.
Как се чувствате, когато с Черноморец правите европейски клуб и изведнъж ви хваща отбор без правила, с треньор с пуловер, и ви бие с 2-3 гола...? Може ли само дисциплината и порядъкът да осигурят успеха?
- Дисциплина, порядък и време. Българинът е свикнал от днес за утре - ако може днес да направи бизнеса, а още утре да спечели големите пари. За 20 години съм усетил и съм видял, че особено във футбола, а и във всеки друг бизнес, парите и успехът не идват бързо. Трябват постоянство, търпение и правилна работа. Не се надяваме на бързи резултати. Надяваме се след време хората да знаят защо се прибрахме в България.
Защо това пак много талантливо трио - Бербатов, Мартин и Стилян, не успява да повтори Балъков, Костадинов. Стоичков?
- Друго време хванаха те, време на преустроиха. Само 4-5 човека играят в големи клубове. Около тях бяха млади и талантливи футболисти, но на тях им трябваше време, за да се сработят с по-опитните. Разликата между нашата и тази генерация е огромна. Ние бяхме опитни-80% от отбора бяхме на по 27-28 години. Имахме богат опит във футбола, сега е по-различно. Но негативният опит, който натрупахме в националния отбор, може да ни бъде от полза за следващите квалификации.
Доста ревниво пазите личния си живот.
- Не го пазя ревниво, но просто не обичам да го правя на въпрос. Личният живот трябва да е личен.
В Германия срещнахте и любовта?
- Да, за никого не е тайна, че през 2003-2004година се разделих с бившата си съпруга, а след това срещнах жена, с която и до ден днешен съм заедно. Тя е един великолепен човек, когото много уважавам и ценя.
Как се запознахте? Четох, че е от богат род на индустриалци, които имат дял в известна автомобилна компания...
-Тези неща и аз ги чета във вестника - че е потомка на индустриалци с несметни богатства. Понякога се смея, но понякога ми идва да плача. Но това е медийната действителност в България. Запознахме се случайно. И до ден днешен съм безкрайно щастлив, че тя стои неотлъчно до мен.
Имате и дъщеря.
-Тя е на 20 години и е самостоятелна. Учи в момента в езикова гимназия. Контролирам я, но децата трябва сами да се развиват и да бъдат оставяни да избират. Ние трябва да ги подкрепяме и ако вземат да залитат, да ги пазим.
Каква искате да стане?
- Нека си завърши образованието, после сама ще реши. Аз ще я подкрепям.
Бихте ли й разрешил да излиза с футболист?
- Защо не?
С някой като Благой Георгиев?
- Той е великолепно момче със страхотно излъчване. Нека да оставим тя сама да реши с кого и как да излиза. Трябва да знае, че всеки сам носи тежестта на раменете си. Да, може да се помага, но не трябва да се дават фалшиви насоки, защото това влияе лошо.
Играете и голф...
- Голфът ми е хоби. За съжаление в България нямам възможност да играя. Голфът ме успокоява пълни ме с енергия, която изразходвам във футбола. Не съм знаел, че има спорт голф едно време, като бях в Етър. Но това е развитието - нито съм знаел, че ще отида в Германия, нито че ще се върна в България и точно в Черноморец. Всичко го правя от вътрешно чувство и с професионализъм. Правя нещата така. както аз ги виждам.
Прогнозата ви кой ще стане шампион на България? Според мен ще е Литекс.
- Аз мисля, че за Литекс сте на прав път.
А кой ще стане световен шампион в ЮАР?
- Имам слабост към германците. Надявам се да стигнат поне до финал. Испания са много силен отбор, Бразилия също са стабилен тим. Интересно ще е да видим Аржентина докъде ще стигне с треньор като Мара орна. Безспорно ще има и изненади. Винаги на всеки форум има изненади, както и през 1994-та. Всяко първенство е интересно и го чакам с нетърпение.
Кога можем да очакваме наши резултати, подобни на тези от 1994 година?
- Те идват понякога и неочаквано. Аз мисля, че ако ние вътре в кухнята започнем да работим и да мислим малко по-широко и по-надалеко, след 5-6 години спокойно можем да очакваме и по-големи резултати.
