Легендата на Славия и българския футбол Андрей Желязков също се включи в инициативата на „Меридиан Мач“ за определяне на най-добрите играчи през 70-те години. Той даде идеалната си 11-орка и сподели някои неща за футбола по онова време.
„Като си спомням какво беше и като гледам колко много големи имена сте посочили, наистина е много трудно да се спрем само на 11 човека. Доста хора искам да сложа, които заслужават, но няма място за всички. А вижте сега как е. Чудим се кой по-малко заслужава. Времената са различни. Ето аз, може би, попаднах в точното време на точното място. Дойдох тъкмо когато ЖСК Славия отново се раздели на Славия и Локомотив. Ако това не беше станало, сигурно за мен нямаше да има място. Но най-важното от всичко беше доверието, което ми се даде. Дойдох от Трета лига или зоните, както им казваха тогава. И изведнъж титуляр в Славия. Всеки трябва да получава шанс и да го използва. Сега има много неправилно управлявани клубове, с неправилна политика. Едно време, ако имаше толкова чужденци, ние как щяхме да станем футболисти? Сега не дават шанс на младите. Пускат ги за 15 минути и като сгрешат, ги сменят. Вярно е, че много момчета не са готови, когато дойде време да влизат в мъжкия футбол. Но има и сериозни, ходят на фитнес, четат. Станислав Иванов, Филип Кръстев, Мартин Минчев, Шопов от Ботев – ето ви няколко, които се развиват много. Проблемът е да не тръгнат по лесния път на звездоманията, а по правилния. Казват, че и условията в школите са лоши. Така е, но ние навремето не израснахме на по-хубави терени. По-корави бяхме, не мрънкахме толкова много. Играчите бяха много по-отговорни. А сега на стадионите вече няма и кой да те освирква. Едно време имаше много уважение към футбола и футболистите, пълни бяха стадионите. Че футболът беше по-бавен, е ясно. Но и тогава имаше играчи, които бягаха по 10-12 километра на мач. Е, имаше и такива като Христо Бонев и Начко Михайлов, които не бягаха много, но с един пас решаваха мача."
"По-колегиални бяхме един към друг. Обстановката беше друга – сядаха левскари и цесекари един до друг на стадиона и заедно гледаха мачовете. Сега има много повече злоба. Иначе в днешно време методиката за подготовка е съвсем различна. Сигурен съм, че ако играчите от моето поколение бяха готвени по сегашната методика, щяха да са световни звезди. Един Бонев днес щеше да струва 100 милиона. Убеден съм. И друг пример мога да ви дам. Аертон Сена и Люис Хамилтън са пилоти от различни епохи. Хамилтън се състезава във времена, когато колите са много по-бързи. Но мислите ли, че ако на Сена му дадете кола като на Хамилтън, ще има голяма разлика? Може да има разлика, но няма да е голяма. Така и с футболистите. Всички казват, че сме били по-бавни някога, но ако ни готвеха при сегашните условия, щяхме да сме много по-добри.