Месец и половина преди края на сезона Локомотивът от София се движи в правилния коловоз, макар и с не най-бързата скорост.
Червено-черните са на полуфинал за Купата на България и в групата, която ще се бори за седмото място и евентуално участие на бараж за Лигата на конференциите срещу третия или четвъртия.
Така в края на април червено-черните са от малкото отбори, които държат в джоба визи за Европа през два билета – първенството и купата.
И всичко това без много да блестят и без излишни фанфари. И още повече без бюджета на днешния си съперник в полуфинала за купата.
Станислав Генчев изгради хомогенен състав от състезатели с богата визитка по родните терени – Антонио Вутов, Станислав Костов, Мартин Райнов и няколко чужденци, които не са лоши – Гай, Малембана, Диас и Франса. Към тях прибавяме и железничарското сърце Красимир Милошев и така Локомотивът се озова на коловоза, предпоставящ излаз към Европа.
Къде обаче ще спре, зависи от двубоите с ФК ЦСКА 1948 Сф в полуфиналите за купата. Тези мачове са златен шанс за червено-черните за реванш. Реванш за срамното 0:6 в „Надежда“ навръх 3 март. Петно, което трябва да бъде изтрито, а това може да се случи единствено и само с елиминиране на съперника и класиране за финал. А там вече, каквото сабя покаже.
Железничарите са длъжни да се възползват и максимално от проблемите при противника. Въпреки че в Бистрица разполагат с три отбора и доста солиден кадрови потенциал, и там има футболисти, чието отсъствие може да се окаже ключово. Играчи като Ивайло Чочев и Умарбаев са водещи фигури в тима и липсата им няма как да не се отрази. Под въпрос е Карагарен. Твърдо аут е Джонатан Перейра, на когото се вижда, че трудно се намира заместник в лицето на Лясков, Марин, дори и сънародникът му Сидклей.
Двубоят днес и реваншът след две седмици са отличен шанс и за Станислав Генчев. Младият специалист има възможността да изплува от сянката на помощник в Лудогорец. Засега той се справя добре в Локомотив, но най-важните изпити тепърва предстоят. Генчев може да се легитимира окончателно като обещаващ треньор в оставащите до края на кампанията мачове. Показа лоялност през зимата, като отказа офертата на Ботев Пловдив, а фактът, че името му се свърза за треньорския пост в Левски, говори достатъчно. Но Генчев има още доста работа за вършене в „Надежда”. Добрият треньор проличава именно в мачове като предстоящите два полуфинала.
Стигане до финал за купата или евентуалното спечелване на бараж за Лигата на конференциите в шампионата ще са апотеоз за Локомотив в най-новата му история. Осем години, след като започнаха на чисто, червено-черните постепенно се завръщат там, където им е мястото. Остават последните, най-важни стъпки.
С оглед потенциала на тима победите над Лудогорец, Левски, Славия и равенства с лидера ЦСКА са атестат за добре свършена работа. Поантата обаче още не е сложена, предстои развръзката, а дали ще е с щастлив край като в приказките, предстои да видим. Локомотив няма на своя страна футболните аргументи в предстоящите полуфинали, но има голяма история, която го задължава отново да попадне в светлините на прожекторите. А това може да стане само чрез финал!